В популярния телевизионен сериал „Туин Пийкс” на режисьора Дейвид Линч имаше един на пръв поглед маловажен, но натоварен със собствено драматургично значение кулинарен детайл – черешовият пай, който агент Купър неизменно си поръчваше с двойно кафе в ресторанта на Норма Дженингс и за който той не пестеше комплименти. Изглежда, вкусът на този сладкиш помагаше на загадъчния и склонен към мистични настроения офицер за специални разследвания да се връща в реалността, в света на простите земни радости, от които трескавото взиране в криминалния пъзел, оплел живота на малкото провинциално градче, постоянно го отдалечаваше.

От филма не се разбираше дали прекрасният сладкиш е точно черешов (cherry) или вишнев (sour cherry) пай. Което от гледна точка на вкуса едва ли има особено значение, тъй като и черешите, и вишните предлагат еднакво добри възможности. В черешите има повече бодрост и оптимизъм, за разлика от вишните, които навяват (сигурно заради леко киселия вкус) известна тъга.

Отношението към черешите очертава своеобразна разграничителна линия в етиката и естетиката на западната и източната цивилизация. За повечето европейци черешата е красива, защото е вкусна и полезна. В интернет е пълно с описания на черешови диети, обещаващи ниско кръвно налягане, красива кожа и добро настроение, освобождаване от излишните килограми, по-добра работа на мозъка, комфорт в перисталтиката на червата, повече калий за сърцето и т.н.

За японците красотата на дървото е по-важна от ползата и вкуса на неговите плодове. Поради което тамошните градинари са създали декоративни видове, при които красотата е погълнала ползата - цъфтят, но не дават плод. Впрочем за някакви подобни експерименти от античността разказва и Плиний Стари. Римски градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво. Вероятно са искали да ашладисат добрия вкус към славата, но двете неща явно са проявили взаимна непоносимост и от експеримента нищо трайно не се е получило. Иначе казано, докато едната цивилизация е устремена към удоволствието и ползата, другата е увлечена от красивото в неговите естествени и заложени от природата проявления.

Западният прагматизъм все пак не е отнел на черешите техния романтичен ореол. Със своя красив червен цвят и изкусителен блясък първите майски череши винаги са внушавали ведро и оптимистично настроение. В тях има една особена чувственост, която прави естествено тяхното метафорично заплитане в поетични творби и драматургични сюжети. В народните песни момините устни са сладки като череши, черните очи са черешови, а с израза „черешката на тортата” обикновено се означава детайл или акцент от нещо, което тъкмо чрез този детайл постига завършения си образ.

Добре узрялата и свежа череша неизменно поражда желания и копнежи, т.е. апетит.

Историята на сладката културна череша е добре известна. Произхожда от земите на Мала Азия и Кавказ и още в древността е започнала да се придвижва на запад и на изток. Първият учен, който я е описал, е Теофраст (III в. пр. Хр.). Етимологията на името ѝ обикновено се свързва гръцкия малоазийски град Kerasos (Церазонт, лат.). Тук, според разказа на Плиний Стари, след една битка славният римски пълководец Луций Лициний Лукул си почивал под сянката на черешово дърво, а сочните червени плодове приятно допълвали радостта от победата. При триумфалното си завръщане в Рим през 68 г. пр. Хр. като малък трофей той занесъл и черешово дърво, което засадил в градината си.

Според други сведения по това време черешите вече били познати в Италия. Сигурно е, че точно римляните са ги разпространили в Испания, Франция и дори в Англия. За Цезар се твърди, че през 55 г. пр. Хр. при своя десант в Британия засадил там череши като знак на римската цивилизация.

Чрез латинското си име cerasum черешата е влязла в повечето европейски езици - cerise на френски, cereza на испански, cherry на английски. Явно и българската дума е със същия произход. През Средновековието особена роля в култивирането и разпространението на черешите са играли европейските манастири. От техните градини са излезли някои от хилядите познати днес сортове.

Черешови еклери
Продукти: 4 яйца, 200 г брашно, 125 г масло, щипка сол. За плънката: 200 г извара, 500 г череши, 50 г пудра захар, 1 с.л. какао, 50 г шоколад.
В 200 мл гореща вода се разтапя маслото и към него се прибавя брашното с щипка сол. Прибавят се яйцата и се омесва полутечно тесто. От готовото тесто се шприцват еклери през сладкарски пош в намаслена и набрашнена тава. Пече се в предварително загрята фурна около 20 минути.
Черешите се обезкостяват, разбиват се с миксер и се смесват с изварата, пудрата захар и какаото. Изпечените еклери се разрязват и се пълнят с приготвения крем, след което се поливат с разтопен шоколад.

Чийзкейк с череши
Продукти: 100 г краве масло, 1 опаковка маслени бисквити, 500 г червени череши, 2 пакетчета сирене “Крема”, 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 1 ванилия.
Маслото се разтопява в правоъгълна тавичка. Прибавят се начупените на едро бисквити, разбъркват се, оставят се да поемат маслото и се разстилат на равномерен пласт. Отгоре се нареждат изчистените от костилките череши. Сиренето се разбива с миксер, като внимателно едно по едно се прибавят яйцата, а след това захарта и ванилията. Разбиват се, докато се получи пухкава смес. Изсипва се върху черешите и кейкът се изпича в умерена фурна.

Сладкиш с череши
Продукти: 200 г масло, 1 пакетче бакпулвер, 5 яйца, 200 г пудра захар, 200 г брашно, 500 г череши.
Маслото се разбива с дървена лъжица и към него се прибавят един по един при постоянно бъркане жълтъците. Сместа се разбива около половин час, след което се прибавят захарта, бакпулверът, брашното и накрая разбитите на сняг белтъци. Разбърква се леко и се изсипва в тавичка, намазана с масло, на дъното на която предварително са наредени изчистените от костилките череши. Сладкишът се изпича в умерена фурна, след което се обръща и се поръсва с пудра захар.

Черешов пай
Продукти: 500 г брашно, 1 ч.ч. пудра захар, 125 г краве масло, 3 яйца, 100 мл прясно мляко, 1 бакпулвер, настъргана кора от един лимон, 1 ч.ч. счукани ядки (орехи, фъстъци, бадеми), 2 ч.ч. череши, изчистени от костилките, половин ч.ч. галета, щипка канела, ванилия.
Маслото се нарязва на парченца и се смесва с пресятото брашно, разбъркано с бакпулвера. Прибавя се пудрата захар и всичко се стрива на трохи. Прибавят се двете яйца и настърганата лимонова кора. Замесва се тесто, като по време на месенето внимателно се прибавя прясното мляко. Една трета от тестото се отделя, а останалото се разстила в намазана с масло тавичка, поръсва се с галета, слагат се ядките и отгоре се нареждат черешите. Поръсва се с канела и ванилия. От останалото тесто се оформят дълги фитили, които се нареждат върху плодовете, така че да очертаят ромбоиди. Сладкишът се намазва с жълтък и се пече в умерена фурна.

Страницата подготви: Ясен Бориславов