Quantcast
Книгозаврите не могат нито ден без книжки | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Книгозаврите не могат нито ден без книжки

За 3 години групата във Фейсбук, посветена на детските книги, събра над 32 000 членове
618
 Личен архив на Пирина Воденичарова
Синът на Пирина е сред причините да я има групата "Нито ден без книжки".

Фейсбук е подслонил какви ли не родителски групи. За България една се откроява като уютно място, където никой не се изказва като последна инстанция, няма напрежение и грубости. Основната тема са детските книги. В нея родителите преоткриват книжките, които са им чели, когато те са били деца, и намират нови заглавия. Участниците в групата се наричат книгозаври.

Книгозаври са и четящите родители, и децата слушатели и читатели, цялата общност на "Нито ден без книжки", разказва създателят на общността Пирина Воденичарова.

Групата съществува от 2019 г. и в нея вече има над 32 000 участници. Пирина е от Банско, където живее като дете. После учи в гимназията в Благоевград. А след това с бъдещия си съпруг се мести в София. "Последните 9 години живеем в столицата, избрахме да отглеждаме син и куче тук. Учих графичен дизайн и работих като UI/UX дизайнер в сферата на онлайн търговията доскоро", разказва тя. 

Книгозавърът е направен и на лого от илюстраторката Велина Мавродинова. С Петя Евлогиева пък, татуист и илюстратор, "измайсторихме концепцията за банда от 12 книгозаври, които ще показваме всеки месец до края на 2022 г.", обяснява Пирина.

"Никога не спрях да обичам детската литература. Когато станах родител, започнах да откривам все повече съвременни издания в България, опознах много издателства, запознах се с пътя на детската книга. Изпитах

 

нужда от общност, в която моето хоби да се чувства уютно.

 

Не открих такова място и си го създадох. Така се появи "Нито ден без книжки" - общност за детска литература и насърчаване на детското четене в България", споделя още Пирина. Така в един момент се оказва, че трябва да избере дали да се посвети изцяло на книгите. Изборът не е лек, но тя го прави и "от юни 2021 г. се занимавам изцяло с детска литература и популяризирането ѝ сред деца и възрастни".

Според нея в последните 3-4 години пазарът на детска литература в България се е развил бурно. Семействата с малки деца вече могат да избират сред много качествени издания. "Добрите новини са, че и в юношеския сегмент има сериозно раздвижване с много добри заявки като заглавия", казва Пирина.

И допълва, че като говорим за качествена литература, особено за деца, трябва да се обърне внимание на пътя на книгата - процесите, през които една книга преминава, преди да се появи в книжарниците. "Без значение дали тя е преводна или изцяло рòден продукт, текстът и илюстрациите трябва да бъдат добре подбрани. Ако има работа на графичен дизайнер - тя трябва да бъде фино изпипана - шрифт, позициониране и оразмеряване на текст спрямо илюстрации, предпечатна подготовка - всичко това има значение за крайния продукт. Редакция и корекция са задължителни. Нелека задача за издателите е и подборът на точните материали, с които да бъде изработено книжното тяло, като започнем от хартията, минем през печата и специалните елементи като частичен лак, тактилни елементи в някои книги, капачета в някои енциклопедии и пр. Процесът е дълъг, а за да държим в ръцете си един качествен продукт, както във всички останали браншове, има доста задачи за изпълнение", обяснява Пирина.

Тя казва, че основната полза на общността "Нито ден без книжки" е, че обединява родители, деца, издатели, илюстратори, автори, редактори и коректори, библиотекари и педагози. Точно това създава и полезните дискусии. "Добавената стойност за мен е ангажираността на хората, а тя идва от нишовото позициониране -

 

всички членове са водени от личното им пламъче на обич

 

към детските книги.

Качественото ръководене на тази общност също не е за подценяване. Благодарна съм на Бонка Лозанска, която е мой партньор в това начинание и ми помага да поддържаме пространството чисто от излишното и с фокус върху важното. 30 000 човека са жителите на един областен град и менажирането на съдържанието е истинско предизвикателство", прави равносметка Пирина.

При това тази общност не остава затворена само във виртуалното пространство. "Старая се да пренасям виртуалното в реалното, за да има заземяване, за да знаем, че едни реални хора стоят зад думите, които изписваме всеки ден в интернет пространството", казва Пирина. Когато групата е била още "бебе", тя е организирала лимонадена среща, "за да се запознаем и да разгледаме книжки - всеки носеше торба с любимите си детски книги".

Първата Коледа от създаването на "Нито ден без книжки" е през 2019 г. Тогава е организирана коледна среща с работилница за печене на коледни сладки за децата. "Имахме томбола и подарихме над 20 книги, а преди това много издателства се включиха в апела ми и подарихме/дарихме книги на над 50 български деца от различни краища на страната. Беше прекрасно", спомня си Пирина.

Пандемията обаче прави невъзможно организирането на такива срещи. Но на пролетния панаир на книгата през 2021 г. много от членовете на групата се събират на щанда на издателство "Мармот". "Събрахме

 

над 9 кашона детски книги (нови или употребявани, но запазени),

 

които дарихме за болнични библиотеки. Надявам се, че предстоят още много срещи и взаимни подвизи за общността", казва Пирина.

През първата година на "Нито ден без книжки" заедно с Анастасия Грозева - психолог и психотерапевт, Пирина стартира и лекции за семейството. Кръщават ги "Срещи за родители". По време на тези срещи се обсъждат основите на детското развитие и родителските начини за справяне в контекста на темата, обсъждат се конкретни казуси и се препоръчва подходяща литература. "През годините срещите се превърнаха в установен формат, който живее собствен живот и до днес. Препоръките за детска и родителска литература се оказаха изключително важни и необходими в контекста на теми като детски пубертет, изграждане на увереност у детето, адаптация в детска градина. С времето и ние станахме по-смели, вече не се притесняваме да провеждаме лекции по теми като "Образът на мащехата", "Как да подпомогнем детето по време на развод", "Следродилният период" и др.", казва Пирина.

На въпрос дали има рецепта как да възпитаваме децата така, че да обичат книгите, тя отговаря отрицателно. Но веднага добавя, че и има правилен подход за всяка една възраст. "За щастие, благодарение на фондация "Детски книги" вече имаме и преведен на български наръчник за родители - "Да отгледаш читател". Препоръчвам книгата за всеки, който иска да отгледа четящо дете." Но и напомня, че това не омаловажава ролята на родителите да внимават с екранното време. "Книгата не е антипод на технологиите и не бива да я превръщаме в такъв, ако искаме децата да продължат да обичат четенето", предупреждава Пирина. "Във възрастта на детството, докато родителите подбират литературата, до която имат достъп децата, е наша отговорност да им поднесем селекцията, с която искаме да пораснат. Важно е да го правим съзнателно. Вкус се гради."

---

Участниците в групата: Хубаво е, уютно, детско и цветно

"Обичам да чета и ще бъда много щастлива, ако и моите деца продължат да обичат книжките. Атмосферата в групата е много приятна, много съм впечатлена от Пирина, от това, което прави, начина, по който поднася информацията. Изобщо това е точното място за книгозаври - малки и големи", обобщава Лилия Минчева.

"Навсякъде в интернет мога да намеря книги, обикновено с описание и официално ревю, но тук получавам искрени, човешки мнения, при това от хора, които намирам за емоционално интелигентни и грамотни", споделя Александра Табакова. За силата на книгозавърската общност разказва и Диляна Добринкова. "Веднъж ми подариха книжка, която търсих, а нямаше тираж", споделя тя.

Лилиан Неделчева добавя, че групата е ценна за новите заглавия и за мнения от първа ръка как децата реагират на определени книжки. "Членовете в по-голямата си част са изключително приятни и интелигентни хора и като цяло е една от малкото групи, които нямам намерение да напускам точно заради тях. Уютно и позитивно място, с две думи", казва още тя.

"Аз се възхищавам на хората, които смело споделят в групата мнения, впечатления и идеи. Хубаво е, уютно, детско и цветно! Често пъти виждам заглавие или страници на някоя книжка тук и веднага си представям какви занимания могат да се случат около историята! Голямо вдъхновение и смелост - това си взимам аз от тази група и много се радвам, че я има и че съм тук!", казва Мария Тодорова.

"Не живея в България, но тук събирам списък с книги, които да купя, щом се прибера", обяснява Юлиана Афлатарлиева. И допълва, че са й полезни и дискусиите на каква възраст могат да се представят на детето любими книжки от нейното детство.

"Радвам се, че в групата мога да получавам обратна връзка от читателите ми. Тук съм прочела едни от най-стоплящите коментари за книгите ми "Прегръдки от Африка" и "Прегръдки от морето" - например как приказките в тях помагат на децата да изразяват, споделят и коментират с родителите си чувствата си или пък как се припознават в любимия си герой. Във време на пандемия, когато живият контакт с читателите е ограничен, тази връзка е особено ценна", казва писателката Никоела Иванова.

Още

Три истории на Петко Славов
Кипиловско кале е скрито вдън горите

23.09.2022

2738
Атентат срещу Стамболов на книга струва живота на бунтаря Миларов