Безстрашен летец, гениален изобретател, създател на първия български аероплан и на прототипа на телефонния секретар, герой от войната, предприемач с блестяща кариера в САЩ, партньор на "Боинг" и "Локхийд", автор на книги за авиацията, сред които и "Вашите криле" - "библията" на пилотите от цял свят - това е Асен Йорданов, един от най-великите мъже на ХХ век. 

Роден е през 1896 г. в София в семейство на образовани и състоятелни хора. Баща му е с многостранни интереси - от химия и инженерство до банково дело и селско стопанство. Докато пребивават във фамилния чифлик, малкият Асен по цял ден прави хвърчила и ги наблюдава как летят, лови птици и с часове гледа крилата им, за да разбере как успяват да се движат във въздуха. През 1911 г. придружава баща си по време на дълго пътуване в Италия, Швейцария, Франция. Обикалят технически изложения и момчето в захлас разглежда най-новите модели самолети, автомобили, мотоциклети и други машини. През 1912 г.,  още ученик, 

съвсем сам и с подръчни средства конструира и сглобява планер

и успява да го вдигне във въздуха. Ето какво разказва смелият младеж за първия си полет с безмоторната самоделка: "Въпреки мизерните ми ресурси конструирах истински планер, като използвах бамбукови пръти, тел, части от разглобено пиано и двете колела от собствения ми велосипед. Получи се нещо като огромно хвърчило. Убедих един от командирите от близките казарми да ми даде двама войници, които да ми помогнат с изпитването на планера в полет на казармения плац. Двамата войници тичаха от двете ми страни, докато аз, набирайки скорост, постепенно се издигнах във въздуха и достигнах височина от около 12 метра. Имах кормило, можех да маневрирам и успешно да кацна там, откъдето бях тръгнал. Аз оцелях! Но моето прословуто "хвърчило" нямаше късмета да приключи авантюрата като едно цяло."

Изпратен да учи във Франция, Асен случайно се запознава с един от първите български летци - младия офицер Симеон Петров, който по това време се обучава в школата на гениалния пилот-конструктор Луи Блерио. И започва да посещава авиоучилището, без официално да е записан там.  

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен се записва доброволец. Изпращат го механик в аеропланното отделение край Свиленград, разположено на едно от първите военни летища в света – "Мустафа паша", на 20 км от фронтовата линия.

Ремонтира военни самолети, но работи и по собствен проект за аероплан

Нарича го "Експрес", или "Йорданов -1". През 1915 г. специална комисия от военното министерство провежда изпитания на неговия "Експрес" и заключава: "Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене."

След като завършва гимназия, младежът учи в Школата за запасни офицери. През Първата световна война Асен Йорданов е пилот на боен самолет, участва в битки и получава орден за храброст. По онова време България е авиосила - притежава повече самолети от Япония и и съперничи на Великобритания. Но след войната Ньойският договор буквално погребва българската авиация - страната ни няма право да притежава самолети и всички пилоти и механици са уволнени. Крилата на младия авиатор са подрязани. 

Затова, когато през 1922 г. Американският авиоклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет с награда за победителя от 1 млн. долара, Йорданов веднага решава, че трябва да участва. Успява да си издейства парична помощ от правителството и заминава за САЩ, но там го чака разочарование  - не са се записали достатъчно участници смелчаци и състезанието се отменя. 

Асен остава в Америка и поема

по трудния път на емигранта - чисти сняг, работи по строителни обекти и усилено учи английски. Намира си работа като чертожник в авиодружеството "Къртис", където бързо се отличава и се издига до главен конструктор. Междувременно учи аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Завършва и авиоучилище, за да може да работи като летец изпитател. Освен това се занимава с продажби, прави въздушни каскади, става авиоинструктор, специализира летене в тежки метеорологични условия.

През 40-те години на миналия век Асен Йорданов

започва да развива собствен бизнес

Основава и управлява компаниите The Jordanoff Aviation Corporation,  Тhе Jordanoff Corporation, Jordanoff Electronics.  Фирмите му си сътрудничат с титани в авиоиндустрията като "Dъглас", "Локхийд", "Къртис-Райт", "Боинг", "Норт Американ", "Пайпър". По техни заявки или като собствени начинания Асен Йорданов участва в конструирането на известни самолети. Сред тях са многоцелевият P-38 Лайтнинг,  използван във Втората световна война като изтребител, ескортен изтребител с голям обхват и за разузнаване;  P-40 Уорхоук  - основният изтребител на Щатите, който пръв се сблъсква с японските самолети по време на атаката на Пърл Харбър; "летящите крепости" на "Боинг" B-17 (B-17 Flying Fortress) и B-29 (B-29 Super Fortress)  - най-добрите стратегически бомбардировачи през ВСВ, които имат съществен принос за победата над Германия и Япония.

Американското правителство възлага на Асен Йорданов секретни задачи, свързани с авиоиндустрията и разработването на огромната по обем техническа документация, свързана с експлоатацията на самолетите и подготовката на пилотите.  
Гениалният българин

пише поредица книги за въздухоплаването

"Твоите крила", издадена през 1936 г., е известна като "библията" на летеца и се преиздава до ден днешен по цял свят. Книгите му се тиражират на руски, японски, френски, немски език и са настолни четива за пилотите и в гражданската,  и във военната авиация. 

Само в САЩ трудовете му са издадени в над 750 000 екземпляра. Книгите на българина с много таланти са написани достъпно, с лек език, с  чувство за хумор и приятелско отношение към читателите.  И богато илюстрирани. "Твоите крила" завършва с "намигване" на автора: "Ако и сега не можете да летите, не е по моя вина".

Асен Йорданов е човекът, запалил по летенето с  книгите си първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг, и съекипника му от "Аполо 11" Едуин Олдрин. 

През 50-те години на миналия век българинът работи върху сигурността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница (във вариант предпазна жилетка).

Разработва апарата "Джордафон"

- предшественик на съвременния телефонен секретар, конферентната връзка и спикерфона. Устройството дори е официално патентовано като "кутия с апаратура за приемане и предаване на звук със система за автоматично отговаряне, записване на съобщения и на обикновени разговори" . 

Всички световни агенция съобщават за смъртта му на 19 октомври 1967 г. На тъжния ритуал присъстват трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш. Прахът му е разпръснат със самолет в небето над Америка.

До последния му дъх на табелата на дома му е изписано: "Асен Йорданов - български пилот авиатор".  

Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, а портретът му е в Залата на славата на нюйоркското летище "Ла Гуардия". National Air Muzeum съхранява вещи и записки на големия авиатор. САЩ кръщават на негово име залив в Антарктида -  "Джорданоф бей".
В София отскоро булевард носи името на великия ни сънародник. Има инициатива най-голямото летище у нас - столичното, което в момента е с абсолютно неуместното име "Враждебна", да бъде наречено на Асен Йорданов. Това е най-малкото, което можем да направим, за да почетем тази изключителна личност.