Българската култура загуби преди месец един от ярките си творци - Чавдар Добрев (21.08.1933 – 9.11.2021). Той остави трайни следи в театрознанието, естетиката, изкуствознанието, литературната критика, теория и история. Бил е заместник-директор на Научното обединение за изкуствознание на БАН, първи заместник главен редактор на сп. "Съвременник", заместник генерален директор на Дирекция "Международна културна дейност" в Комитета за култура, главен драматург на Народния театър и на Сатиричния театър, директор на Българския културен център в Москва. Издал е над 60 книги, последната от които - "Под сянката на преустройството" - разказва за многобройните му срещи с български писатели, актьори и други дейци на културата и общественици. Малко преди да си отиде от този свят даде съгласие в. "Сега" да публикува избрани истории от нея и ето шест епизода на Чавдар Добрев с монументалния Стефан Гецов.
-------------------------------------
1. Завръзката в Ямбол
С кой ли ум се навих (през 1970 г. - б.р.) да изнеса "лекция" (да откровенича) пред директора на Ямболския театър, че след Четвъртия национален преглед на българската драма и театър (през 1969 г.- б.р.) са победили догматиците и сталинистите. Сприхаво заключих: "Най-опасно е, че се затягат гайките в нашата култура, че става своего рода реставрация, поддържана от ЦК".
Сетне, при друго гостуване в родния си Ямбол трябваше да представя на портретна вечер актьорите Стефан Гецов и Ванча Дойчева. След завършването на срещата ни отведоха във вила, построена на хълмистия Бакъджик, където ямболските ръководители се преклониха пред изкуството на двамата (бащата на Ванча бе писател от Ямбол).
Вечерта, доколкото помня, а такива неща не ги забравям, премина нормално, без ексцесии, в добро настроение, повечето време прекарахме в разговори, през останалото време - вяли танци. Единствената по-конфликтна ситуация се случи между Гецов и известната актриса Катя Зехирева, тръгнала на турне в България и случайно отседнала в Ямбол. Без никакви поводи увереният в своя гений Стефан Гецов, който не допускаше друг да бъде център на вниманието, стана от стола си и избухна: "Катя, ти си една търговка! Тръгнала из страната да продава изкуството си!" Катя се обиди, но предпочете да не изостря обстановката. Тя отлично знаеше, че Стефан е способен на такива неуравновесени постъпки. Аз пък реших, че Стефан изревнува Катя, за която местните хора сипеха суперлативи.
2. Партията бди
Почти не съм разказвал досега този случай, но след него - партийна комисия на ЦК, разпоредена от кандидат-члена на Политбюро и секретар (на ЦК) на партията Венелин Коцев, със задача да разследва политическите и моралните устои на Стефан Гецов и Чавдар Добрев, и да ги накаже!
Когато ме поканиха на разговор в ЦК, без да ми обяснят за какво става въпрос, аз нито бях чувал, нито знаех, че някой се занимава с някакъв си "ямболски случай". Помислих си: ще ми предложат да работя в културния отдел на партията и бях подготвил реч как съм много зает и колко ми е невъзможно да се занимавам с такава дейност.
В кабинета на ЦК трима мъже в зряла възраст (повтарям - нямах представа, че това е състав на комисия) ме посрещнаха приветливо и радушно. Предложиха ми коняк, да, благодаря, и гаврътнах чашката. Още? Ама, разбира се! Топли и сърдечни думи от страна на домакините. Попитаха ме какво пиша в момента, какви са настроенията сред интелигенцията. Повторих онова, което бях казал пред директора на Ямболския театър. Вместо да се намръщят, те станаха още по-любезни.
След още изконсумиран от мен алкохол ме питат, а какво е станало в Ямбол? В Ямбол ли? И разказвам за пребиваването в родния си град. Внезапен въпрос: да сте танцували по-така с актрисата Х., да сте обещавали да я назначите в Народния театър? Едва тогава усетих - повикали са ме не на сватба, а за брадва. Кипнах от възмущение. А те мълчат! Грабнах си шапката и... по-скоро, по-скоро далеч от тази масивна, навъсена сграда. Известно време затишие. Но не задълго.
3. Обвинението
След месец или два: разпореждане да се явя рано сутринта на следващия ден в ЦК. Разбрах заради какво ме призовават. На другия ден - в ЦК. Отведоха ме в полузатъмнена стаичка, съобщиха ми, че заедно с Гецов ще ни обсъждат на заседание на Секретариата на партията. Останах като гръмнат - това не го очаквах.
Дадоха ми да прочета доклада, подписан от трима секретари на ЦК по идеологическите въпроси - Венелин Коцев, Роза Коритарова и Георги Боков. От доклада разбрах, че съм работил срещу верните кадри на партията Димитър Методиев (поет-партизанин и съветник на Тодор Живков - б.р.) и Стефан Каракостов (театрален и литературен критик - б.р.), изявявал съм се като "антисъветчик", злоупотребявал съм с възможностите си на театрален критик за лични цели и пр.
И още. В обвинителния документ от петнайсетина страници се предлагаше да бъдат напечатани в ежедневниците стереотипни уводни колонки с разобличаване на Гецов и мен. Настояваше се да ни бъде наложено тежко партийно наказание, а Стефан Гецов да го свалят от поста заместник-председател на Съюза на артистите в България (САБ).
Явява се по едно време в полузатъмнената стая служебно лице, което ме извежда на горния етаж, където ще се състои заседанието на секретариата. Виждам го и Стефан да чака в преддверието. Усмихвам му се. А той с вдигнати нагоре ръце възкликва: "Докъде я докарахме! Как да се явя пред членовете на секретариата, като всички ги познавам. Направиха ме за смях".
4. Трибуналът
Заседанието започна. Първи взе думата Венелин Коцев, който каза, че внася документ, който разнищва гнилия морален облик на Стефан Гецов и Чавдар Добрев. Подробно поясни какъв голям морал са притежавали основоположниците на партията като Димитър Благоев, как и сега комунистите са най-етичните хора, за разлика от такива типове като Гецов и Добрев. В областните партийни ръководства кипели от възмущение, че злепоставяме партията.
За Стефан подчерта, че като гастрольор в Ямболския театър (със знаменитата си роля на Егор Буличов) поискал невъобразимо много пари, че наел четири- или петстаен апартамент в хотела в Ямбол заради връзката си с известна актриса. Коцев си изпусна нервите, когато настървено обяви, че Гецов се е подиграл с доверието на Живков, че го излага пред народа, че трябвало окончателно да се реши неговият въпрос! За мен Коцев изброи как съм бил негативно настроен към Съветския съюз, как вредя на партийната линия, как клеветя верни на партията кадри, колко съм разпуснат и безотговорен.
5. Защитата
Дадоха думата на двамата провинени. Себе си няма да защитавам - заявих пред членовете на секретариата. Но ще кажа, че истината съвсем не е такава - автор съм на монография за големия съветски режисьор Евгений Вахтангов, на важни публикации, свързани със съветската култура. Не съм действал срещу партията. Роза Коритарова ме клъвна, че съм се самозабравил и че щом партията твърди, че греша, длъжен съм да се съглася (ако не изцяло, поне отчасти).
А сега - продължих пледоарията си - няколко думи за Гецов. Първо, обвиненията срещу Гецов, когато се споменава името на другаря Живков, се нуждаят от доказателства. Не ги представяте, защото сте ги измислили! Второ, по повод петстайния апартамент е трябвало да хвърлите повече усилия. В ямболския хотел апартаменти с толкова стаи въобще не съществуват. А с коя жена Гецов има или няма отношения, това не е ваша работа, а е негово индивидуално пространство.
Оформи се напрежение между члена на Политбюро Борис Велчев (втория човек в партията) и Венелин Коцев (дубльор или кандидат за тази позиция). Велчев попита Коцев вярно ли е, че Чавдар е станал антисъветчик? Коцев избухна: свалям обвинението за антисъветска дейност на Добрев. Но Гецов, изчерви се от омраза, е един негодник, алкохолик, който излага името на другаря Живков. Той трябва да бъде освободен от поста в САБ в наказателен порядък.
Тогава се получи трагикомична ситуация, защото Гецов се изправи в цял ръст и злъчно се обърна (с тържествено трагична интонация, която бе негов патент), че няма да се занимава с тези жалки упражнения на авторите на доклада. С гръмкия си страшноват глас, досущ като Димитров пред Лайпцигския съд (роля, играна от него): "Сега разбирам, кой е истинският враг на другаря Живков - сочейки Коцев. - Що се отнася до председателя на САБ - Ружа Делчева, аз не мога да работя заедно с нея, защото като председател, първото, което направи, бе да получи огромен апартамент и назначи бездарната си дъщеря в софийски театър".
Коцев стисна зъби и отново отсече: "Гецов трябва да бъде свален от поста му в САБ". Тогава Борис Велчев се обади с втвърдена интонация: "Аз пък казвам - не! Ако Гецов иска да бъде освободен, да стане по негова воля!"
Този повишен интерес към Гецов леко ме опари. Виж ти, ще се окаже, че "операцията", ръководена от Коцев, цели да нанесе смъртоносен удар върху Стефан, а аз съм закачен на куката, тъй като съм приятел на Георги Джагаров и Стефан Гецов, но и на Георги Йорданов, който, както бях дочул, влизал в плановете на Живков за обновяване на централното партийно ръководство.
6. Присъдата
И о, чудо! Накрая водещият заседанието Станко Тодоров го закри с думите, че с Гецов спадаме към най-ценните кадри на партията в областта на културата, но трябвало да си направим изводи, за да не се стига до разпространяване на слухове за нас. Изненадах се: Станко Тодоров направи заявлението си, без да има предложения на заседанието точно в такава насока, както и без гласуване.
Кипях от нерви и безсилие. Не съм безгрешен. Моля се на Онзи да ми прости сторените грехове! Но този път всички обвинения бяха чистопробна лъжа, съчинена и поднесена с отровните си съставки от хора, които можеха да решават човешки съдби. Размишлявах защо гълтахме жабите със Стефан Гецов? Вероятно сме попаднали между зъбците на апаратните борби. Коцев си е пазел кожата със студена логика и е искал да компрометира пред Живков своите политически опоненти чрез нашето злепоставяне.
----
Бяха минали години. Коцев го отстраниха от поста му (през 1974 г. - б.р.) и го назначиха посланик в Унгария (1986-1990 г. - б.р.). Няколко български унгаристи ни командироваха в Будапеща. Както е редно, Венелин Коцев ни даде обяд в своята резиденция. Преди да се настани, с висок глас предложи Чавдар (знак за старо приятелство) да седнел до него. Този път беседвахме за нуждата от реформиране на комунистическото движение. Виждаше се, че е претърпял еволюция във възгледите си, а може би едва сега се бе осмелил да ги споделя с други хора. Неслучайно казват: даваме десет небити за един бит!
