Учените са създали тънки листове от стъклен алуминиев оксид, които могат да се разтягат, притискат и огъват без пукнатини при стайна температура. На теория това откритие позволява да бъде създаден пластичен прозорец, но технологията за производство на едрогабаритни продукти от този материал все още не съществува, пишат в списание Science.

Познатото ни стъкло е аморфно твърдо вещество, най-често на основата на силициев диоксид. То се характеризира с прозрачност, твърдост, но и с крехкост - тоест невъзможност да се деформира без пукнатини.

Тези свойства на стъклото, по-специално неговата термична и химическа устойчивост, му осигуриха голям брой приложения. Но чупливостта се превръща в проблем: например екраните на смартфоните се напукват заради това. Изследователите непрекъснато се опитват да направят здраво и масово стъкло, но са далеч от успех.

Причината за чупливостта на стъклото е микроскопичната структура на стъклото - тя изглежда като неправилно разпределение на силициеви и кислородни атоми с малки празнини, играещи роля на дефекти.

Учени, водени от Ерка Франкберг от Университета в Тампере във Финландия, изследвали тънки стъклени филми, съставени от алуминиев оксид Al2O3. Оказва се, че такъв материал е способен да се разтегне и свие, без да се напука, ако първоначално е бил без дефекти. Изследователите сравняват поведението на полученото вещество с металите, на които обикновеното стъкло не прилича.

Авторите са получили новото стъкло чрез импулсно лазерно пръскане, тоест изпаряване на първоначалното кристално вещество, последвано от отлагане върху субстрат. Под тънки филми/листи се разбира материя с дебелина 60 нанометра и дължина около два микрона. Тази материя може да бъде разтегната с 8% и да бъде стисната наполовина. И най-интересното - материалът не приема първоначалната си форма след отстраняването на външното влияние.