Никой не очаква да види светлина от черна дупка. В интерес на истината понякога се наблюдават светкавици - когато черната дупка поглъща газ и прах. Въпреки това тази година черната дупка в центъра на нашата галактика запали безпрецедентно светлинно шоу и астрономите нямат представа защо.
Стрелец А е черна дупка в центъра на Млечния път, на около 26 000 светлинни години от Земята. Въпреки че има маса колкото четири милиона слънца, това чудовище обикновено е доста спокойно, трептящо в доста предвидим обхват.

Поне доскоро, когато този нежен гигант започна да се държи странно. На 13 май тази година Стрелец А излъчи почти инфрачервен отблясък 75 пъти по-ярък от обикновено само за по-малко от два часа. В зенита черната дупка бе два пъти по-ярка от предишния си личен рекорд, който астрономите описваха като "безпрецедентен" за 24 години наблюдение.

"В първото изображение, което видях онази нощ, черната дупка беше толкова ярка, че първоначално я обърках със звезда, която е в близост, защото никога не бях виждал Стрелец А толкова ярка", казва Туан До, водещ автор на проучване, описващо събитието. "Но бързо стана ясно, че източникът трябва да е черната дупка, което беше наистина вълнуващо."

Въпреки че учените все още не са сигурни какво е причинило пламъка, най-вероятно виновникът е попаднал в черната дупка. Интензивните гравитационни сили загряват материята при навлизането й и тази топлина може да се разглежда като светкавици от светлина точно над хоризонта на събитията на черната дупка - това е точката, от която няма връщане.

Но това инцидент ли беше, или началото на период на повишена активност? "Големият въпрос е дали черната дупка навлиза в нова фаза и скоростта на попадане на газ в нея се е увеличила за дълъг период, или току-що видяхме просто фойерверки от няколко необичайни капки газ, попадащи в нея?" казва Марк Морис, съавтор на изследването.

В инцидента има няколко заподозрени. Споменатата звезда в близост до Стрелец А си е на мястото, но тя може да е пропуснала голям газов облак, който черната дупка е погълнала.

Изследването е публикувано в два доклада, които се появиха в Astrophysical Journal Letters.