Човешката еволюция се забавя, а същевременно развитието на индустриализацията и технологиите се ускорява и все повече изследвания показват, че биологията на хората изостава от съвременния свят.
Поредното такова проучване е на изследователи от Университета в Цюрих. Публикувано в Biology Reviews, то изследва дали бързите и обширни промени в околния свят през настоящия антропоцен (терминът е въведен от нобеловия лауреат Пол Круцен и означава изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда необратимо) са компрометирали годността на Homo sapiens.
Синтезирайки данни относно индустриализацията, урбанизацията и здравето, учените от Цюрих са открили много признаци, че хората не са успели да се адаптират към бързите промени в света през последния век. Те посочват намаляващите глобални нива на раждаемост, нарастващите хронични възпалителни състояния и други хронични здравни тенденции.
Един от примерите е бързата ни промяна от общества на ловци събирачи към градска среда. Шумът, замърсяването на въздуха и светлината, микропластмасите, пестицидите, изкуствената светлина, преработените храни, заседналият начин на живот и сензорното претоварване са сравнително нови преживявания за Homo sapiens като вид.
„Нашите предци са били добре приспособени да се справят с остър стрес, за да избегнат или да се изправят срещу хищници - обяснява Колин Шоу, ръководител, заедно с Даниел Логман, на изследователската група по човешка еволюционна екофизиология (HEEP). - Лъвът се е появявал от време на време и човек трябваше да е готов да се защити – или да избяга. Ключът е, че лъвът си е тръгвал. Сега получаваме съвсем малко облекчение от наплива стресови фактори – трафик, работа, социални медии, постоянна сензорна стимулация. Те задействат същите биологични реакции като на предците ни, само че не си тръгват. Тялото ни реагира така, сякаш всички тези стресори са постоянно намиращи се наоколо лъвове. Независимо дали става въпрос за труден разговор с шефа или за шум от трафика, системата за реакция на стрес е все същата - сякаш се изправяте пред един лъв след друг. В резултат имате много мощна реакция от нервната си система, но без възстановяване.“
Постоянният стрес влияе върху взаимносвързаните ендокринни системи, което води до е тревожни разстройства, развитие на хронични заболявания и намалена продължителност на живота.
„Съществува парадокс. От една страна, сме създали огромно богатство, комфорт и здравни грижи за много хора на планетата. От друга - някои от тези индустриални постижения имат вредно въздействие върху имунните, когнитивните, физическите и репродуктивните ни функции“, добавя Шоу.
Въпреки че все още се обсъжда, изследователите цитират и проучвания за продължаващия спад на броя и подвижността на сперматозоидите в световен мащаб, който е свързан с редица фактори - от затлъстяване до екологични опасности като пестициди и микропластмаси.
„Това, което виждаме днес, е форма на естествен подбор - каза изследователят. - Но оставянето на хроничния стрес да убива хора в продължение на стотици поколения, докато не развием резистентност, очевидно не е решение. Защото дългосрочните генетични адаптации са многогенерационни – от десетки до стотици хиляди години.“
Промяната, казва Шоу, изисква както културни, така и екологични решения.
„Един от подходите е фундаментално да преосмислим връзката си с природата – да я третираме като ключов фактор за здравето и да защитаваме или регенерираме пространства, които наподобяват тези от нашето ловно минало. Трябва да оправим градовете си – и същевременно да ги регенерираме, ценим и прекарваме повече време в природни пространства. Най-малкото, което можем да направим е да разглеждаме излизането сред природата като ценно лечение за нашето здраве и благополучие", добавя той.
