Ако си мислите, че в момента Европа преживява труден период, изчакайте началото на новата надпревара в ядреното въоръжаване. Това ни очаква след решението на САЩ и Русия да се оттеглят от Договора за ликвидирането на ракетите с малък и среден обсег на действие.

Този договор датира от времето, когато СССР се радваше на заплашително военно преимущество в Европа. Нападение над държава от Варшавския договор означаваше, че САЩ ще бъдат изправени пред тъжен избор: да признаят поражението си или да използват ядрено оръжие. Точно заради това беше взето решение за разполагане на крилати ракети със среден обсег на действие и ракети „Пършинг“ през 80-те години във Великобритания, Западна Германия и други държави. По време на управлението на Михаил Горбачов СССР се отказа от надпреварата във въоръжаването и през 1987 г. беше подписан Договорът за ликвидирането на ракетите с малък и среден обсег на действие. Повече от 2600 ракети бяха унищожени от двете страни. И заживяхме в по-сигурен свят.

Светът обаче се промени. Сега

Китай е единственият сериозен противник на САЩ

Русия може да застраши само някои европейски държави, най-вече тези, които се намират наблизо, като Украйна. Русия помогна на режима в Сирия да води кръвопролитните боеве. Но тя не е в състояние да се справи с обединено НАТО. Русия харчи за отбрана не много повече от Великобритания (а това е една десета от разходите на САЩ). Впечатляващите свръхзвукови ракети в космическата ера, ядрените торпеда и други оръжия, които Владимир Путин гордо обяви, трябва да създадат у народа чувство за превъзходство и да покажат решителността на страната, а не да бъдат използвани в истинска война. Те съществуват само за да убедят руснаците, че родината им все още е суперсила, въпреки че икономиката е в стагнация, инфраструктурата е западнала, а населението намалява.

Най-ефективната тактика на Русия досега е да създава раздори между западните държави и вътре в тях. Действията ни улесняват тази задача. Администрацията на Буш вкара европейските си съюзници в катастрофалната война в Ирак. Администрацията на Обама пожертва интересите си, преследвайки наивната цел „за рестартиране“ на отношенията с Русия. Доналд Тръмп смята, че съюзите са за глупаците, и предпочита да разговаря с диктатори. От своя страна европейците в по-голямата си част спестяват от бюджетите си за отбрана и пренебрегват притесненията на САЩ за бизнес споразуменията на Европа с Китай, Иран и Русия.

От гледна точка на 

Америка има много причини за оттеглянето

от Договора за ликвидирането на ракетите с малък и среден обсег на действие. От 2008 г. Русия нарушава условията по него, тъй като разработва нови крилати ракети, изстрелвани от земята. Спецслужбите предупреждаваха за това, но администрацията на Обама по обичайния си начин публично не влезе в сблъсък с Кремъл. При управлението на Тръмп Белият дом е щастлив да влезе в такъв сблъсък, а основната причина е, че САЩ искат да разработят своя ракета – и да я разположат не в Европа, а в Азия, където могат да ограничат увеличаващата се регионална доминация на Китай.

Русия също няма полза от договора. Заради старите самолети и кораби наземните ракети стават по-привлекателни, а забраната за тях се превръща в бреме. Договорът не спря разполагането на американски противоракетни технологии в Полша и Румъния. Той почти не оказва влияние върху възможностите на руските средства за ядрено възпиране (прехващачи са насочени към бъдеща заплаха от Иран). На Кремъл обаче не му харесва присъствието на високотехнологични западни въоръжения на територията на своята бивша империя.

Анулирането на Договора за ликвидирането на ракетите с малък и среден обсег на действие може да бъде 

предвестник на нова тристранна надпревара във въоръжаването

между САЩ, Русия и Китай в областта на големите оръжия: междуконтинентални балистични ракети, които стоят в основата на ядреното възпиране. Последният стълб на стария режим за контрол над въоръженията остава Договорът за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-3), който изтича през 2021 г. Администрацията на Тръмп не показва никакъв интерес за удължаването на този договор. Съветникът по националната сигурност в Белия дом Джон Болтън, изглежда, приема всички международни договори като признак на слабост. Въпреки това в рамките на странната логика на ядреното възпиране значителното предимство на една от страните сериозно увеличава вероятността от война, отколкото обратното. По-слабите държави започват да се притесняват, че могат да станат жертва на „първия удар“: пръстите се приближават до спусъка и се увеличава заплахата от апокалиптична война, предизвикана случайно или от недоразумение. Едва избегнахме подобен ядрен кошмар по време на Студената война. Следващия път обаче късметът може да не е с нас.

Прекратяването на Договора за ликвидирането на ракетите с малък и среден обсег на действие прави Европа доста уязвима. Русия вече може да изстреля ракета с ядрена бойна глава с малък обсег, която би успяла да нанесе удар по Берлин. Режимът на Путин сега може да разработва повече оръжия, които едва ли ще достигнат до територията на САЩ, но ще заплашват по-голяма част от Европа.

И тази заплаха по-скоро ни плаши, а не ни обединява. Европейската общност в по-голямата си част е настроена срещу ядрените оръжия и срещу Америка. Всеки опит на САЩ да разположат нови ядрени ракети, които са в противовес с руските интереси, могат да доведат до повторение на срамните спорове от 80-те години. Презрението на САЩ към европейския пацифизъм само ще се задълбочи. Както и недоверието на Европа към непримиримия милитаризъм на Америка. Разколът между услужливата „стара Европа“ и взривоопасните държави, които са на фронтовата линия на изток, ще се задълбочава. А какво ще стане, ако Полша поиска ядрени ракети да бъдат разположени на нейна територия, но Германия е против?

Можем да избегнем този конфликт. Новите ракети на Русия не трябва да променят съотношението на военните сили в Европа. Подобряването на качеството на технологиите и използването на датчици ни позволяват да разберем какво има намерение да прави Русия. Можем да използваме предимството, което ни дава НАТО по въздух и вода, вместо да отговаряме на руското разполагане на ракети на нейна територия. Трябва да решим най-сериозните проблеми във военната сфера – да се оправят недостатъците на инфраструктурата и да се отстранят бюрократичните спънки, заради които придвижването на въоръжените сили из Европа отнема седмица.

Сегашното предимство на Русия е в невоенния й арсенал: кибератаки, дезинформация, мръсни пари, търговия с влияние, износ на енергия, подривна дейност, а също така и играта „разделяй и владей“. Всъщност спорът за ядрените оръжия може да се окаже по-пагубен за нашата сигурност, отколкото самите оръжия.