Много или малко са 500 милиона лева? Зависи за какво, ще отговори някой. И ще бъде прав. В случая става въпрос за укрепване на язовирни стени, ремонт на предпазни клапани и всякакви укрепвания по стотици съоръжения. Идеята е така да се предотвратят трагедии като наводненията в Цар Калоян, Бисер, Мизия...

Средствата бяха отпуснати от правителството през юли, а получател се оказа печално известната Държавна консолидационна компания (ДКК). Екзотично решение, при положение че в момента има две държавни фирми, които имат опит и извършват подобни дейности - „Напоителни системи“ и „Язовири и каскади“. А ще бъде създадена и трета - "Държавно предприятие за управление и стопанисване на язовирите".

Никой от властта не обясни защо кабинетът е решил да възложи сложното задание за толкова много пари на ДКК, при положение че консолидационната компания няма и капка опит в поддръжката на язовирите и техническото им обезпечаване. Нещо повече - четири месеца по-късно почти всичко е на етап „работни групи“, „съвети“ и „съгласуване“.

Всичко това се случва точно три години след като Върховната административна прокуратура (ВКП) предупреди, че България е заплашена от наводнения заради хаоса и пълната липса на отговорност. Тогава от ВКП предупредиха, че става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. Резултатите бяха като

сюжет на криминален филм

- стените на язовирите са в лошо състояние, коритата на реките са задръстени от растителност и боклуци, а наказани няма.

Сега ситуацията е малко по-различна - част от язовирите бяха "издирени", но сериозни мерки за справянето с проблема има само на хартия. За сметка на това ДКК се сдоби с половин милиард за превенция. Как и за какво точно ще се използват парите, все още не е ясно. Какво ще се прави, не е съвсем сигурен и принципалът - Министерството на икономиката. Защото това било работа на ДКК. Още при отпускането на парите в. „Сега“ попита ведомството на министър Емил Караниколов кой ще отговаря за язовирите, как ще се харчат средствата и ще се използват ли услугите на външни фирми. Тогава разбрахме, че язовирите ще бъдат ремонтирани от на практика спящата компания „Еко Антрацит“. Тя е малко позната, а дейността й се свежда до рекултивация на стари минни терени - дейност, която очевидно няма много общо с инженерната поддръжка на водоемите.

Държавата не за първи път се притичва на помощ на „Еко Антрацит“. В края на миналата година се оказа, че дружеството по спешност се нуждае от пари, и кабинетът „Борисов“ се отзова на мига, като увеличи капитала на фирмата със 120 млн. лв. от излишъка в бюджета. Парите били нужни, за да се предотвратят потенциални замърсявания от мини, рудници и хвостохранилища, а средствата, с които разполагала компанията, не стигали за нищо. Не се разбра обаче, щом задачите на „Еко Антрацит“ са толкова важни, а парите - така нужни, защо средствата

не са били планирани още в бюджета

Разбра се освен това, че заедно с нея ще работи и друго джудже - „Еко Инженеринг редки метали“, която контролира работата, свързана с последствията от добива на уран в обектите и в засегнатите райони. Двете дружества имали опита и нужния технически състав за подготовката на инженеринга на подобни обекти. Но дали?

Интересно е, че в двете фирми работят общо има-няма малко над 130 души - шефове, експерти, работници, счетоводство, личен състав и др. В основната отговорна за ремонта на язовирите компания - „Еко Антрацит“, са наети точно 7 души.

За изтеклите 4 месеца от отпускането на половиния милиард явно нещата са се променили и в Министерството на икономиката вече не са толкова убедени точно кой ще ремонтира водоемите. Сега се оказва, че „Еко Антрацит“ и „Еко инженеринг“ „към момента нямат отношение за изпълнението на дейности, свързани с ремонтно-възстановителните дейности на язовири и съоръжения към тях“. Дружеството, което трябва да възлага подобни дейности, била самата ДКК. „Решението на правителството ясно е определило органа, който в бъдеще ще е отговорен за възстановителните дейности. Нещо повече, за 4 месеца след приемането на закона беше извършена изключително голяма по обем работа“, твърдят от министерството в отговори на въпроси на в. „Сега“.

Проблемите на язовирите и това дали и колко могат да почакат, ще се решават от експертен съвет към ДКК. Кой влиза в него, по какви критерии е бил избран и кога ще се произнесе съветът, не е ясно. Ясно било обаче, че в момента текат допълнителни анализи от страна на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), които трябва да покажат кой язовир точно от какъв ремонт се нуждае. А неизправностите са различни - от свличания и ерозии, през липса или повреда на основните изпускатели, до затлачени отводнителни канали, неработещи преливници и др.

Иначе ДАМТН била установила, че

858 язовира плачат за ремонт,

а от спешна работа се нуждаели общо 414 водоема, или почти половината от тях. Списъкът впоследствие беше допълнен с още 2 големи язовира - с „Бели Искър“ край Самоков и монтанския „Огоста“.

Проблемите и съмненията около отпускането на тези 500 милиона лева надминават очакваните резултати. Въпросът защо бе избрано дружество без опит в поддръжката на язовири, и съмненията дали тези пари няма да бъдат разпределени между „наши“ фирми, са само едната страна на проблема. ДКК от години е синоним на капсулирана структура, в която никой не може да надзърне - компанията няма сайт, а ръководството й никога не се е появявало публично. Но за сметка на това през годините портфолиото й се разширяваше главоломно - мегахолдингът контролира десетки фирми - оръжейните ВМЗ „Сопот“, „Кинтекс“, летище „Стара Загора“, „Ел Би Булгарикум“, Националния институт за изследване на виното и дори държавната лаборатория „Българска роза“...

Другият проблем е, че четири месеца след наливането на парите ремонтът на язовирите все още е наникъде, а зимата и снеговете тепърва предстоят. Лошото време ще попречи на работата и ремонти вероятно ще има най-рано идната пролет. А дотогава? Дотогава да стискаме палци „спешните“ 414 язовира да издържат топенето на снега. И да не питаме какво все пак става с така щедро отпуснатия половин милиард.