facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Уикендът на телефонните вълци

4000
Снимка: Архив

Мъжът в слушалката има глас и речник на телефонния доктор Миланов, който понякога звъни тук, да му хвърля пари от балкона. Също като него обяснява как много добре знае къде живея и как хората му ще разбият вратата и ще ме потрошат с дървета, железа и... чукове. Но този поне не ме баламосва как току-що е оперирал дъщеря ми и трябва да му платя за хирургията. Той ме обвинява, че в петък съм посегнал на доброто име на политик от властта, като публично съм се усъмнил в неговата висока похвала за инфраструктурата в България. „Инфраструктурата ни е прекрасна” – рекъл народният избраник по телевизията, а аз съм се изгаврил. Не съм се гаврил, само го отбелязах. (Такова заявление и да искаш, не можеш го измисли.) Но изглежда едното припомняне драсва клечка под шапката на негови фенове, съратници или просто ортаци по партийна, съребрена и неизвестно каква още линия, защото през уикенда звънна още един. И той заимствал почерка на телефонните измамници, и той знаел на кой адрес се прибирам вечер, и той щял да плати за обидата, нанесена на много хора в лицето на един. Подиграл съм се с инфраструктурата, омаловажил съм направеното от неговата партия, служа на тъмни сили. Щели да ми смачкат телевизора, компютъра и колата. И да ме съдят до дупка. Слушах го като упоен, беше зъл, но и монотонен, изреченията му ме омаломощаваха и трябваше да прекъсна, защото иначе непременно щях да му хвърля остатъка от пенсията – толкова беше напорист и устат, съвсем като телефонен измамник, че вече бях престанал да правя разликата.

Мъжете в слушалката бяха толкова усърдни в яростта си,

че нищо чудно да им плащат за това. Не приличаха на хейтърите, които работят за стотинки. Друго ниво бяха тези мъже. Но все пак нещо ми подсказва, че не бяха група, организация или телефонна шпицкоманда. Всеки се е обадил спонтанно, някак... неофициално. Отвътре му е идвало. В понеделник позвънили още двамина, но като разбрали, че не съм вкъщи, и двамата се разразили в псувни. Всичките позвънявания бяха на стационарния телефон (има го в указателя), оставен на доизживяване заради познати, отпаднали от приятелския кръг, които не знаят номерата на мобилните. Така че не ще да са им чак толкова дълги ръцете, не са чак толкова вътре в... инфраструктурата. В „чудесната инфраструктура”.

Онези, които сте чели откъса от миналия петък, лесно ще си спомните, че не съм го този техен юнак ругал, злепоставял или нещо цапотил. Всъщност само съм го цитирал с шокиращия му и нагъл израз, който беше забелязан от печата, но (естествено!) не бе коментиран. Не го коментирах и аз – на какво отгоре, то всичко е ясно. Но в телефонните диалози се чу и заплахата да ме съдят „до дупка” за лъжа, оклеветяване и уронване на престиж. Бил съм част от целенасочена пропаганда срещу успехите на инфраструктурните им проекти и цялостният подем на инфраструктурата. Това, дето ме плашиха (беше модерно тези дни) с чукове и погром, не ме трогва. Имал съм и по-големи неприятности в миналото. Докато на младини си вадех хляба с криминални разследвания, преживях нападения и правни конспирации, нося и белези. Но то си е част от попрището. Това не ме разстройва. Вбесява ме подхвърлянето, че служа на нечия „пропаганда”, на някаква конюнктура (?) срещу властта, в която неизвестно защо съм решил да се включа. Е, искам тук хладно и понятно да се защитя от това оскърбление. Да защитя и своя текст от предишния петък, както и основанието си да се „гавря” над неумерените, преливащи от цинизъм хвалби на властта.

Не съм се „включил” от петък, господа телефонни цензори, пописвал съм и преди, без да го прегръщам като конюнктура. (Иначе хубаво, сочно се римува „конюнктура – инфраструктура!”) За свое оправдание мога да се разтърся в минали годишнини на вестника. Така през 2014 г. съм отпечатал една колонка за прекъснатите пътища между хората и между... селата. „Километри наяве и насън” се казва колонката. Покрай сърдитите авторови разсъждения там ще научите, че пътят между селата Беглеж и Николаево е прекъснат от години и по него могат да минат само специализирани джипове и превозни средства с нулева застрахователна стойност. Така този междуселски път (10 км) практически не действа и връзката между двете точки Б и Н е възможна през пътя за Плевен, после за Ловеч и т.н. – 40 км! Отиване и връщане – 80. (Тогава колегата от сряда загрижено ме посъветва в своята колонка да си купя кон, на младини бил ездач и намирал предимства – дори в градска среда.) За да не ви отвличам с миналото, проверих и с днешна дата: положението е същото, даже силно влошено – по вина на времето и на стихиите. Пък не ме използвайте само мен за източник, разгърнете и четете: десетки протести за запуснати пътища, за паднали мостове, за дупки и свлачища и по тая причина за села без автобус, без линейка, без поща и магазин.

Писал съм за тунелите под Витиня – когато падна таванът в тръбата и уби една пътничка. За всякакви пътни и други инфраструктурни неволи съм писал, а тук вместо повече коментар срещу грандоманската тирада на нашия самодоволен властник ("Инфраструктурата ни е прекрасна!”) искам само да посоча значението на думата.

 

В речника ми за чужди думи от 1973 г. тя не фигурира изобщо

 

Но, доколкото си спомням, онези, които е трябвало да я знаят, вероятно са я знаели добре, защото инфраструктурата в държавата в онова време бе стабилна, а в сравнение с днес – направо изрядна.

В сегашния тълковен речник значението е: „Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергийни съоръжения и др.)”

Това тълкуване би трябвало да направи самохвалството ни по-умерено. Но кой да чете речници! Затова посягам към "Уикипедия", по-достъпна е, а и по-подробна. Но тя е просто катастрофа:

„Ѝнфраструктура (на латинскиInfra + structura) се нарича съвкупност, комплекс от съоръжения, система от отрасли и материални средства, които обслужват производството и осигуряват условия за функциониране и възпроизводство на обществото, оперативно оборудване на територия, включително и на театъра на военните действия.

Видове:

Транспортна инфраструктура: пътища, железопътни линии, транспортни съоръжения, мостове, тунели, канали, пристанища, летища, складове и др.

Производствена инфраструктура: заводи, предприятия, водохранилища и пр.

Социална инфраструктура: образование, наука, здравеопазване и др.

Военна инфраструктура

Информационна инфраструктура

Паркове и градини

Централно отопление и отводнителна система.”

С кой от всичките видове бихме могли да се хвалим и гордеем, че и в гърдите да се бием? Може би с парковете и градинките, но тях пък май ги изпозастроиха. Хайде по-скромно! Дебелоочието и самозабравата са затрили цели царства. Тях дори присмехът не е спасил.

Защото положението е наистина неспасяемо, когато някой размахва срещу зрителите думи, чието значение не знае. Трудно е дори да се отсъди кога един властник е по-опасен за народа си:

когато е лъжец или когато е невежа

Колкото до телефонните цензори, почвам да мисля, че те са част от равновесието в природата. Не трябва да се драматизират техните избухвания. А и от опит знам, че бързо им минава. Медиите мелят денонощно и все ще се появи нещо ново, за което да кипнат и да се разругаят. Преди най-често го правеха, засегнати просто на приличие, предразсъдъци и табута, сега ми се видяха настъпени именно в инфраструктурата – вероятно техен поминък и облага. (Друга искряща рима: инфраструктура – номенклатура).

Някога през миналия век в един канадски резерват изтровили вълците, за да осигурят спокойствие на сърните. Скоро популацията закреяла, в безопасност сърните загубвали здраве, скорост, осанка, боледували, смъртността се повишила непозволено, пък и по-оскъдно се размножавали. Това ни разказваше някога професорът Мирослав Янакиев и дълго съм се чудил в прав текст ли бе всичко (той твърдеше, че в статистиката е истината), или бе алегория за нашето бъдеще в професията. Сега, проверил всичко на собствената си кожа, телефонните вълци някак ме успокояват – природата ни е жива, щом понякога, дори по невнимание, дори след 120-о място в класациите за медийна свобода, все още можем да предизвикваме ярост.

Мисля, обаче, че им е време да насочат гнева си към речниците...

6

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Презумпцията за невиновност, глупако!
Каква национална сигурност? Става дума за обикновена далавера
Хъмпти-Дъмпти на коледна елха

19.12.2018

Димитри Иванов

339 6

Коментари

Sapienti_sat

Калин Донков ?

 

Някога през миналия век в един канадски резерват изтровили вълците, за да осигурят спокойствие на сърните. Скоро популацията закреяла, в безопасност сърните загубвали здраве, скорост, осанка, боледували, смъртността се повишила непозволено, пък и по-оскъдно се размножавали.

 

Има решение, предложено от големия Доньо Донев - "Умно село"!

 

https://www.vbox7.com/play:24572d78

Пряко

КУЛТ ИМА-ТОЙ НЕ ПРОЩАВА.........ПАЗЕТЕ СЕ!?

blue_fish

Калин Донков ? 
Типове , като тези "от телефона" могат да виреят само под ръба на тоалетната чиния и правят средата точно толкова отвратителна. В чистота, ред, уважение те не могат да оцелеят. От друга страна, съгласен съм, че по малко от тях помага за укрепване на имунитета.

ОБАЧЕ
снимка на ОБАЧЕ

ТВЪРДЕ ЗЛЕ

пак.

S luncho6
снимка на S luncho6

Така, така, бачо Калине! - Не пукай цирея изведнаж, да не те опръска политическата гной набрана вътре.. цеди го по малко, но често, да видят и други как тече мръсотията...а и  Да чуят!

....

Обаче, какво ти е зле бе, човек? Та и пак!?

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Висока класа във всяко отношение ?

 

Туй за фалшивия д-р Миланов показва, че Провидението има злорадо чувство за хумор.

 

Останалото е също пример за висок пилотаж в иносказателността,

постигана чрез буквалистична документалност 1:1.

 

Насилието срещу свободното слово и дори срещу свободната мисъл не е преставало изобщо у нас.

Злорадата подробност е, че непренебрежима част от тези, които патят от последствията (а патят всички без изключение), съчувстват на това насилие, намират го необходимо и полезно, помагат му или го вършат като стой та гледай. Не се гаси туй що не гасне, хартията не гори -- може и да са чували тез изстрадани думи, ама нали надеждата умира последна ????

Влез или се регистрирай за да коментираш