Медия без
политическа реклама

Турската криза е заплаха за всички

Властта в Анкара няма много варианти за действие и времето й изтича

ЕПА/БГНЕС
Местни хора и туристи обменят пари във валутно бюро в Истанбул.

Преди десетилетие финансовата криза порази глобалната икономика в сърцето - стратегически важните банки в САЩ и Европа. Но голямата криза от 2008 г. бе последвана от серия миникризи в различни краища на света.

За 15 г. проблемите на нововъзникващите пазари постепенно успяха да си проправят път до ядрото на международната система. Мексико, Тайланд, Индонезия, Южна Корея, Бразилия, Русия и Аржентина бяха предупредителен сигнал за това, че отвързването на глобалните финанси може да излезе скъпо и на развитите икономики. За жалост предупрежденията бяха пренебрегнати.

Затова е важно какво се случва в Турция. Възстановяването от рецесията преди 10 г. не бе пълно и цялостно. Нарастваха търговските напрежения. Реформата на финансовата система бе непълна. Засега случващото се в Турция изглежда като локална криза, без особени рискове за разпространяване. Но има потенциала да стане още по-сериозно.

Турция е сравнително голяма страна, с население над 80 млн. души и икономика, четири пъти по-голяма от тази на съседна Гърция. Геополитическото значение на страната не се изчерпва само с факта, че свърза Европа и Азия. Като член на НАТО на нея традиционно се гледа като на част от западната преграда пред руския експанзионизъм. В момента в страната има повече от 3 млн. сирийски бежанци, повечето от които биха искали да заживеят в ЕС.

Проблемите на страната са остри, но не са уникални. Много нововъзникващи икономики са задлъжнели сериозно в долари в момент, когато американските лихви са на дъното. Резултатът е растеж, задвижван от кредити, който изглежда крехък, когато лихвите започват да се покачват и доларът да укрепва, както се случва сега.

Но има неща, които и отличават ситуацията в Турция. Икономическата и финансовата криза набираха сила цяла година, преди да се проявят. Инфлацията удари 15 на сто и неизбежно ще се покачва, защото лирата е в състояние на

 

свободно падане

 

- само за един ден, в петък, загуби 14 на сто от стойността си. Както отбеляза Capital Economics, когато рублата падаше с такива темпове през 2014 г., руската централна банка вдигна лихвите с 6,5 процентни пункта и обяви мерки в подкрепа на банковата система.

Русия си научи уроците от предходната криза, поне за необходимостта за освобождаване на валутния резерв за защита на валутния курс. Турция няма толкова дълбоки джобове и президентът й Реджеп Тайип Ердоган реши, че конвенционалният отговор при спад на националната валута - повишаване на лихвите - не е подходящ.

Ердоган е представител на съвременното поколение доморасли самодръжци, но има лошия късмет да се изправи срещу друг такъв, който е по-силен от него. Отношенията между Турция и САЩ не са добри. Белият дом е недоволен, че Ердоган се разбра с Путин да купува руски вместо американски ракети. Когато Доналд Тръмп обяви икономическите санкции срещу Иран миналата седмица, Ердоган отказа да се присъедини. Освен това Анкара отказа да освободи американския пастор Андрю Брънсън, задържан по обвинения в тероризъм.

Тръмп подбра точно момента. В петък, когато Турция бе потънала в хаос, той обяви, че удвоява митата върху вноса на стомана и алуминий, които са жизненоважни за турската икономика. Знаете

 

колко е лесно да ритате паднал човек

 

Ердоган продължава да твърди, че няма да бъде поставен на колене, но има малко възможности за това. Турция може да търси начини да окаже натиск върху Тръмп, като каже, че ще напусне НАТО и ще развива по-тесни отношения с Русия. Ердоган може и да заплаши ЕС с нова бежанска вълна, ако не се намеси в негова подкрепа. Но финансовите пазари очакват не дипломатически ходове, а икономически мерки за предотвратяване на потенциалното разрушително цунами от продажби в близките дни. Така че липсата на реакция при първите сигнали на кризата наистина ще се окаже скъпоструваща.

Отговорът на Ердоган на финансовата криза е смехотворен - той обяви, че поддръжниците му ще изпълнят патриотичния си дълг и ще обменят бързо поскъпващите си долари в обезценяващи се турски лири. Подобни изявления само затвърждават убеждението на световните финансови пазари, че начело на Турция е човек, който е изгубил връзка с реалността.

Ясно е какво трябва да се случи. Турция трябва да се справи с трите причини за настоящото си положение - прегряващата икономика, опитите на Ердоган да попречи на централната банка да действа подобаващо срещу нарастващите цени и конфликта със САЩ.

За Ердоган това означава да изпие до дъно горчивата чаша. Той ще трябва да върне пастора Брънсън на Тръмп, защото, като продължава да води битка, в която не може да победи, вреди на икономиката си. И ще трябва да предприеме твърди и непопулярни мерки, неизбежни към момента, за да предотврати пълен колапс на лирата и хиперинфлация. Лихвите вече са 17,75 на сто, но при инфлация, на път до стигне 20 на сто в идните месеци, са почти до тавана на възможността да държат лирата на повърхността.

Съдейки по действията му до момента, следващият ход на Ердоган ще бъде да наложи капиталов контрол. Както отбелязва Пол Гриър от инвестиционната компания Fidelity International, Турция е сравнително отворена икономика и се нуждае от голямо финансиране отвън. Капиталовият контрол няма да проработи сам и ще трябва да бъде подкрепен от спасителна програма от МВФ. Другият вариант е операция тип "Шок и ужас" от страна на централната банка. Турция няма много варианти и времето й изтича. А това е тревожно за всички нас.

 

----------

КАРЕ

 

Какво се случи с лирата? 

Турската валута загуби една пета от стойността си спрямо долара само миналата седмица. Но дори и преди настоящата криза лирата бе една от най-нестабилните валути, спаднала с почти 50 на сто спрямо долара за последните 12 месеца.

Защо поевтинява така бързо?

Турската икономика е изправена пред множество предизвикателства и проблеми. Тя работи при дефицит в текущата сметка, комбиниран с висока задлъжнялост на частния сектор и значително чуждестранно финансиране на банковата система. Инфлацията достигна 15.9 на сто през юли - повече от 5 пъти над средното ниво за богатите държави, а заемите на правителството в чужди валути се увеличиха застрашително. Има опасения и от спукване на балона в строителния сектор след години буен растеж, което ще увеличи дълговете на банките.

От какво бе предизвикана настоящата криза?

В петък президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че удвоява вносните мита в САЩ на стомана и алуминий от Турция. Зад търговския спор се крие кризата в отношенията заради ареста в Турция на американския евангелистки пастор Андрю Брънсън, обвинен в шпионаж и тероризъм от Анкара. В Турция се появиха съобщения, че САЩ са поставили краен срок за освобождаване на Брънсън тази седмица, макар че няма официално потвърждение от Вашингтон за това.

Ще поевтинеят ли ваканциите в Турция?

Да. По данни на сайта Numbeo, сравняващ цената на живот, цената на бирата в Бодрум е спаднала от 22 турски лири на 13 лири (1,70 евро), а тристепенна меню на вечеря за двама в ресторант от среден клас излиза към 70 лири (малко над 9 евро).

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?