facebook
twitter

Наблюдател

Съботно упражнение по размисъл

Правят се само плахи опити да има демокрация, но с неубедителен резултат
1883
Илияна Кирилова
Събота е ден за размисъл. Помислете за ролята на кмета, на общинските съветници, за мнозинствата и промените - после може да е късно.

Размишляваме с ума си, а умът е важно свойство на душата. Тъй че, ако някаква част от нас е ангажирана в деня за размисъл преди изборите, то това е душата – с душа избираме, с душа размишляваме и с душа гласуваме.

В последните дни научихме, че между половин и един милион българи са готови да продадат гласа си. Значи ли това, че са готови да продадат душата си? Или хората, готови да продадат душата си, са много повече?

При очакваната избирателна активност излиза, че близо 1/3 от демократичните граждани, добруващи под крилото на всеобщото избирателно право, биха гласували срещу заплащане, без да се интересуват от партии и мажоритарни кандидати, от политики и програми, от ценности и идеология, от морал и справедливост. Четох някъде, че търговията с гласове се е появила буквално часове, след като са се появили и самите избори. И то вероятно още от самото начало е била в подобни размери. За какво ли ще размишляват тези демократични граждани в деня за размисъл? Вероятно за каквото и през всеки друг ден – за нищо. Със сигурност няма да размишляват за това, че ще пратят във властта хора, които ще защитават всякакви други интереси освен техните. Няма да размишляват и върху това, че когато животът им стане по-окаян, виновен ще е продаденият им избор. Е, ако стане съвсем нетърпимо, винаги могат да излязат на протест, по възможност отново срещу заплащане. Повечето хора не са такива, за каквито ги мислим, каквито очакваме да бъдат. Тяхната сметка е съвсем друга, а идеалите им не търсят осъществяване през политиката и институциите. Затова често казвам, че демокрация няма, не е имало и никога няма да има. Правят се само плахи опити с неубедителен резултат и никога не се постига нищо повече от тънка фасада от думи.

Добре, разбрахме, че тези люде няма да размишляват. Но няма ли да размишляват останалите 2/3, които отказват да продадат гласовете си или поне така твърдят? За какво ще размишляват те? За какво изобщо се очаква да размишлява някой в деня преди изборите, па бил той и най-съвестният мислител?

Може би на първо място за самите избори. Утре, независимо от вероятните балотажи на 3 ноември, местните избори в съществената си част ще приключат. Утре ще бъдат избрани общинските съвети. Утре ще се види каква е силата на всяка партия към днешна дата. Всички ще кажат, че са победили – тук спор няма, – но все пак ще има първи, втори, трети и т.н. Когато някой каже, че местните избори задават тренда за парламентарните, има предвид именно първия тур, когато се формират общинските съвети и се проверява какво е движението в доверието към политическите партии.

След една седмица в директен сблъсък на абсолютно мажоритарен принцип ще се изберат кметове там, където това не е успяло да се случи на първи тур, по всяка вероятност и в София. Кметовете са тези, които ще изпълняват решенията на посочената от първи тур нова власт и ще носят отговорността. Странно колко много хора пропускат очебийната аналогия между парламента и общинския съвет, от една страна, и кмета с неговите ресорни заместници  и правителството, от друга. От тези два института – общинския съвет и кмета – ще зависи политиката на общината през следващия мандат. Те може да се разбират, може да не се разбират, може да си правят сечено един другиму, сигурно ще формират и различни мнозинства по различни въпроси и това е съвсем нормално. И ако след всичко това се окажат негодни да свършат работа и за две стотинки, виновни ще са гражданите, защото не са размишлявали достатъчно в онази събота, в която все още се намираме. Шегувам се.

След като размисли за всичко това, решеният да не продава гласа си гражданин следва да премине и към други въпроси. Например: мина първи тур и класирането на политическите сили е ясно; сега остава да си избера кмет. Какво да избера – байчо или политик? На пръв поглед кметът прилича повече на разсилен, защото сменя тръби, запълва дупки, асфалтира улици, слага лампи – все такива комунални въпроси. Ако бюджетът на населеното място е голям, големи са и въпросите, големи са и проектите, но все си остават комунални. Това е така, ако кметът не е нищо повече от изпълнител на волята на общинския съвет. Но в повечето случаи кметът е бил избран начело на група съветници, които подкрепят идеите му (често лично негови), така че той битува едновременно в две качества – и на байчо, и на политик.

И още нещо. Не знам как е на други места, сигурно навсякъде е различно, но в моя град – София,

предизборната кампания се очерта освен вяла и безинтересна

в същото време и леко шизофренична. Не знам защо за пореден път всички решиха, че ключовата дума е „промяна“. Може би политическите им теоретици леко объркаха местните с парламентарните избори. Всички написаха на знамената си ПРОМЯНА и се хвърлиха в борбата. За зла участ обаче, когато представиха програмите си, видяхме, че никой не говори за никаква промяна, всички издигат едни и същи приоритети с леки нюанси, всички казват: „Да, това, което и сега се прави, е нужно, трябва да продължи да се прави. Само че аз ще го правя по-добре от вас, дами и господа опоненти, защото вие сте или некадърни, или корумпирани, или и двете заедно“. Тоест пак добрата стара история за автобуса – той е един и маршрутът е един, остава да видим само кой ще го кара. Всички искат промяна и същевременно никой не я иска, защото какво да предложиш вместо чист въздух, градски транспорт, детски градини и улици? Дори и досегашните общински и районни кметове го сториха. Само и само за да влязат в общия тон. 

Как да вземе решение разсъждаващият гражданин в деня преди изборите?

В селища, където наистина трябва да се тръгне по нов път, където наистина трябва да се сложи край на нещо старо, за да дойде на негово място нещо ново, там е ясно – промяна. Обаче в други селища, където всички са съгласни, че посоката е вярна и че не е нужно, а даже и опасно, да се променя курса, и въпреки всичко където има неколцина кандидати за кмет, как да избере размишляващият гражданин? На две основания:

Първо, да проучи кандидатите, да прочете тук-там, да се посъветва с други хора и да прецени доколко всеки от тях познава работата, за която кандидатства, и доколко има добра воля и обективна възможност да изпълни програмата си.

Второ и по-важно. Да се постарае да почувства политическа, идеологическа и ценностна близост с кандидата, когото в крайна сметка ще подкрепи. Не е нужно да се превърне във вещ политолог за тази цел. Политическата близост често се усеща инстинктивно: „този ми харесва, вярвам му, добре изглежда, мисли правилно, харесва неща, които харесвам и аз; с една дума – от нашите е“. Аз например имам много ясен маркер – усетя ли, че някой е атеист, това вече изключително много ме затруднява да му дам подкрепа за каквато и да било обществена изява. Сигурно всеки си има някакъв маркер, според който да преценява кандидатите, състезаващи се за подкрепата му.

Мисля си, че да избереш кандидат по симпатия и идеологическа близост е правилен подход, особено когато всички говорят за едни и същи политики и едни и същи програми. Ако съм изправен пред избора либерал или консерватор да ми боядиса къщата, ще избера консерватора, защото го чувствам по-близо до себе си. Иначе и в двата случая ще имам еднакво добре боядисана къща. Идеологията е важно нещо.

Е, поразмишлявахме. Никой не може да ни обвини, че в деня за размисъл сме се изсулили по терлици да берем гъби. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

20

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бай Дончо, прати ни на Сатурн!

16.11.2019

ПЕТЬО ЦЕКОВ

2872
Кой пръв ще се откъсне от популизма?
Нашата литература навън*

16.11.2019

Манол Пейков

380

Коментари

Бронщайн

По симпатия се избира любовница. Изборите са продажба на ангро на светло бъдеще...или кеширана столевка СЕГА. Тогава що се чудим че едната трета без бъдеще предпочитат банкнотите днес?

Verbis verbis

„Ако съм изправен пред избора либерал или консерватор да ми боядиса къщата, ще избера консерватора, защото го чувствам по-близо до себе си. Иначе и в двата случая ще имам еднакво добре боядисана къща. Идеологията е важно нещо.„      

Мда! 😊👍

 

Сула вече не е ли колумнист?

Предводител на ...

Е, поразмишлявахме. Никой не може да ни обвини, че в деня за размисъл сме се изсулили по терлици да берем гъби

Terminus ante quem за написването на този текст е петък, 25.10.2019 г., къде 20:00 часа, сепак.

 

Купуването на гласове е силно надценяван проблем по отношение на изборните резултати. Пари се раздават, вярно е, но най-често раздават ВСИЧКИ на ВСИЧКИ. Няма как ВСЕКИ да гласува за ВСЕКИГО, така че накрая пак всеки гласува за когото му скимне.

Изключение са разни гета с царе - търговци на гласове, както и контролираният корпоративен вот. Но иначе в малките градове и най-вече по селата предизборната кампания си е един безкраен купон с курбани, вино и пари отсекъде. Плюс кеш за дърва, въглища, жито за кокошките (ся прасетата поизчезнаха), шукар плазма и т. н.

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

В малките села е един безкраен празник. А не си гласувал за кмета, а през зимата няма да има кой да ти разрине снега от портичката даже. Става въпрос за дядовци и баби, на които чедата са поели към София, други големи градове или чужбина. Временна заетост за безработните. Дотук все говоря за българи по етнос.

 

Българи също си продават в кеш гласовете при местните избори. Познавам ги лично тия, за които говоря. Не са изпаднали хора.  За мой голям срам и родния ми брат. Логиката е  след като нищо няма да се промени, то да изкарам някой лев. Същите хора (включително родния ми брат) плюят по циганите колко са неосъзнати, включително и за това, че си продават гласовете.

бонго-бонго

1/ Тва дето пише Стамболов тире Сула си е пълна нелепица. Наистина, приоритетите са едни и същи , но различните кандидати предлагат различни начини за постигане на приоритетните цели. В миналия си опит за предизборна пропаганда, Стамболов тире Сула намери за нужно да да громи едно конкретно средство , свързано с детските градини например.

2/ Именно това - как, с какво качество и на каква цена (в цената влиза и времето, което ще изгубиш) ти боядисат къщата, и то в цвета, в който пожелаеш, е основната причина погледнеш отвъд идеологическите пристрастия. Навремето лично лицето Стамболов тире Сула беше дал примера с озеленяването около НДК покрай европредседателството, , да не говорим за епопеята с "Графа". Да не говорим за наводненията в гордостта на София - метрото. По тая причина отрекохме "модела Софиянски" (макар че - по ирония - изградените по негово време метростанции протекоха в много по-малка степен от тези на Фандъкова).

Бронщайн

Прогресъ чрезъ регресъ. Ово е консерватизъмъ Сулевъ. По Щастливеца.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

усетя ли, че някой е атеист, това вече изключително много ме затруднява да му дам подкрепа за каквато и да било обществена изява

През Средните векове е имало цял кодекс как да разобличиш вещица и магьосник.

Но дори тогава не са се осмелявали да търсят атеисти.

Сула обаче го може.

 

Освен това мисля, че ще гласува за Данчето, задето не пропуска да извади отгоре върху блузата едно кръстче.

Weiß

Размишляваме с ума си, а умът е важно свойство на душата. 

Сула като теист изглежда не знае за метафизичните, недостъпни за опита принципи на битието.

Душата не е предмет на съвременната наука, включително на психиатрията и психологията. 

"Умът, като свойство на душата" става за тема на дисертация, но може би само в богословския факултет.

бонго-бонго

Както установихме, християнският мироглед на Стамболов тире Сула се определя от пържолката и забогатяването. Неговите бележки върху душата биха имали стойност само за тези, коиото поставят  "Тартюф" на сцената на Сатиричния театър .... .

Бронщайн

И Звездев проявява интерес.

Verbis verbis

А струва ли си либерал да ти боядиса къщата.

Първо ще организира профсъюзи, ще иска почивки, осигуровки и кисело мляко.

И ще ти държи речи за несъществуващият вече пролетариат, и класовата борба

На жената ще рече да готви по тайландски, щото кухнята им била по-хай.  

Ще се увърти около децата ти, и ще им каже, че няма защо да ходят на училище, Ето, Гретето не е стъпило година, а стана едно от стоте най-известни „жени„ в света.

По-добре е да се хванат за зеленото. Като марихуаната например. Н а първо време, разбира се. А и наркодилър не е лоша професия. 

Синът ти ще направи гей, дъщеря ти проститутка, все от хуманни съображения.

На теб ще каже, че не водиш добре семейният бюджет, и ще задигне парите и семейните ценности да ги даде на началниците си, щото банките им празни, и едни паяжини само се полюляват из тях. 

Ще ти поиска и двойна тарифа за боята,   щото климата, и сушата, и кишата...

Ако не си доволен, ще рече „йок, избери си друг. Свободен паза имаме„.

А то други няма...

Абе, я да си оставим къщичката както е .

И без друго, тя отдавна е боядисана.

бонго-бонго

Приписваш всекакви глупости на некви либерали, които само ти сънуваш. Иначе похвално е, че показваш - подобно на некой Стамболов торе Сула, че един "консерватор" си е баш неолиберал, а идеологиите са за параван на реални икономически интереси и властови апетити. 

Бронщайн

Разбрах. Значи....вземам двуцевката, дамаджана мерло, повечко съчми за глигани(салиер, не салиери, белот. Единайсет нули добре ли е?) и чакам кандидатите за избраници на пусия. По-пъргавият се класира за кмет. Дарвинизъм в действие.

Weiß

 По-пъргавият се класира за кмет. 

Ако сте добър стрелец Лев Давидович, то ще бъде последния появил се на пусията 

и то по простата причина, че все пак един трябва да остане.

 

 

Скрудж

Ако КОС-аджията прочете този пост, може да ти конфискува и двуцевката и джепането☺️

Бай дъ уей, за мерлото акциз платил ли си?😁

wreckage
снимка на wreckage

Иам чуфството, че да се прочете целата книжнина по делото за развод между Иван Стамболоф Тире Сула и Смисъла  ще отнеме стотици петъци.

Sine_metu

Изоставаш. Сега така е модерно. Виж заглавията

„Молекулярна биология на горестта, за професионални бакалаври“, „Тригонометрия на мъката - пълен прогимназиален курс“, „Кръв от кукувица“

Бронщайн

Не.  Един, но повтарящ се в безкраен цикъл.

Verbis verbis

Изненадата тук е думичката "идеология', така упорито избягвана от медиите последните тридесет години.

За да има истински избори, трябва избирателите да имат и политическа култура.

Но кой да им я даде..

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
Метрото е тъмна работа...трябва да се изкара отгоре, на светло и така няма да има и наводнени станции

при глобалното затапяне.

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×