Медия без
политическа реклама

От студиото на управляващите - само позитивни новини

Пълзящата валерисимеоновщина стигна и до Комисията по култура и медии

Снимка: БГНЕС
На вниманието на НФЦ предлагаме подходящ сюжет и мизансцен за "позитивен" сериал в стилистиката на "Великолепният век".

Още незаглъхнало ехото от простотията на вицето с ония "уж болни деца" и техните "кресливи майки", нови висоти на реториката са постигнати в управляващата коалиция. Този път в Комисията по култура и медии, където в края на изминалата седмица се разгледаха и приеха на първо четене поправките в Закона за кино. Тома Биков - преминал шеметно през амплоа на театрален актьор, журналист, водач на листа в ДБГ на Меглена Кунева и сега депутат от ГЕРБ, блесна в комисията: "Държавата трябва добре да помисли дали има полза от това да финансира разнообразни филми и сериали, или нейният интерес е да дава пари само за положителни и имиджови продукции". Той даде за пример Турция, където правителството правело "сериозна външна и вътрешна политика" чрез снимането на сериали. Като пример в обратната посока депутатът посочи поредицата "Под прикритие" на БНТ - направена с обществени средства и продадена на няколко континента, но създаваща лош имидж на страната. "Трябва добре да помислим дали искаме да плащаме от бюджета, за да виждаме как България се свързва с престъпност, проституция, трафик на наркотици и т.н. "Под прикритие" бе сериал с добра актьорска игра, добро заснемане и т.н., но според мен в такива продукции трябва да инвестират частни компании, а пък държавата трябва да постави свои условия".

Със скоростта, с която излизат стенограмите от НС, изцепката на Биков ще се появи черно на бяло някъде след седмица, но публикуването й от репортер на "Сега", присъствал на обсъждането, закономерно стана повод едновременно за тревога и сарказъм. На първо време редно е да внесем доза спокойствие, че подобен текст в законопроекта, слава богу, няма и става дума за логореен изблик. Но това е единствената утеха и тя е частична.

 

Това изказване е скандално на толкова много нива,

 

че да се чуди човек откъде да започне. Дали Биков се вижда в огледалото като един съвременен Гьобелс, местен Ким Чен Ун или поне Ердоган, чиято имперска културна политика се опитва да дава за пример в уж демократична държава - членка на ЕС?! 

Държавната намеса и подкрепа, за която депутатът фантазира, си има име и се нарича пропаганда (като дипломиран политолог това навярно му е известно). Той е роден 1980 г. и може би не помни, но когато е бил съвсем мъничък, на екран у нас даваха филми като "Човек от народа" и "Те надделяха". В тях се героизира партийният и държавен ръководител Тодор Живков, по чиято власт и епоха няколко поколения соцносталгици днес не спират да милеят. Навярно за тогавашните схващания на Комитета по култура това са били едни напълно "позитивни" и "имиджови" филми, макар и да не са изнасяни зад граница. Ако продължим полета на мисълта на депутата, днес водач на нацията е някогашният пазвантин на Живков, а пък неговият стремителен възход и здравата ръка, с която води държавата към светли бъднини вече трети мандат, също заслужават да бъдат увековечени от седмото изкуство. Трудните, но славни дни, в които Борисов е бил обикновен охранител, не падат по-долу от партизанско-яташките епизоди от живота на неговия гуру.

Колкото и абсурдно да звучи всичко това,

 

представете си антиутопичната ситуация, в която подобна идея би намерила място в закона.

 

Познавайки българската киногилдия, за част от която усвояването на държавна субсидия е цел номер 1 в живота и кариерата, със сигурност веднага ще се намерят следовници на Лени Рифенщал - не непременно кадърни колкото нея, но които с апломб ще се заемат да снимат позитивни и имиджоутвърждаващи филми. Особено ако срещу това получат и апартаменти или други облаги - както се е случвало в годините, когато от всички изкуства за нас най-важно бе киното. Впрочем подобни законови текстове вече е имало: например Постановление №91 на Министерския съвет от 1952 г., "Относно състоянието и задачите на българската кинематография". Според него българските кинематографисти трябва "да показват в положителни и художествени образи новите социалистически хора и великолепието на тяхното човешко достойнство, за да виждат в нашия народ характерите и навиците, чужди на капиталистическото общество".

И без това другият ресор на Комисията по култура и медии - медиите, вече се е заел да изпълнява с нестихващ трудов ентусиазъм насрещния план за петилетката: само добри новини за премиера и управляващата коалиция! Следващото конструктивно предложение в парламента може да е например да спрем лошите новини за убийства, изнасилвания, фалити и бюджетни дефицити и да ги заместим с такива за прибрана реколта и преизпълнена от трудовите колективи норма. Този филм също вече сме го гледали и той вървя с успех в продължение на десетилетия, по-дълго и от "Дързост и красота".

И накрая, извън иронично-апокалиптичната нотка, българското кино има достатъчно реални проблеми и нужда от съответна законодателна рамка.

 

Малкото добри примери, които ражда, се появяват по-скоро въпреки,

 

отколкото поради институционалната подкрепа - някои от тях са създадени изобщо без държавно финансиране, други са копродукции с преобладаваща подкрепа от чужди държави и фондове и т.н. Промените в Закона за кино започнаха да раждат тикви още при излизането му от Министерския съвет миналата есен, когато в него се появиха куриозни дефиниции като "трудни" филми (вместо нискобюджетни). Сега чиновническият новговор минава на ново ниво - освен "трудни" филмите у нас явно могат да биват и "позитивни". За всеки, който притежава дори минимална компетентност по темата, е ясно, че подобно словотворчество е смехотворно и напълно лишено от съдържание. То позволява своеволни чиновнически интерпретации и по никакъв начин не облагодетелства националното производство на културен продукт. А всъщност една от целите на промените е да се извоюват дългоочакваните облекчения за "Ню Бояна филм", които от 1995 г. насам снимат американски продукции у нас, а през 2005-а придобиха студио "Бояна" в оспорвана приватизационна сделка. Дали техните второразрядни екшъни, в които например Джерард Бътлър спасява руския президент от пуч с американска подводница, са достатъчно позитивни, оставяме депутатите да умуват.