facebook
twitter

Наблюдател

Слонът в европейската стая държи вратата на ЕС затворена за Западните Балкани

Ако ЕС се разшири към Западните Балкани, крехките демокрации в съюза ще станат мнозинство
1072
Аделина Марини

Както всяка година преди началото на вече традиционната среща на върха на страните от Берлинския процес със Западните Балкани, се проведе и среща на мозъчните тръстове. Този път изборът на място за двудневната размяна на мисли и идеи отново трябваше да бъде символично и до голяма степен беше. Скопие в момента е мястото, което би трябвало да възбуди отново позамръзналия процес на европейска интеграция на страните от района. Не за друго, а защото македонското правителство разчупи балканския модел, като постигна историческо споразумение с Гърция за решаването на мъчително дългия и безсмислен конфликт около името на бившата югорепублика. Правителството на Зоран Заев демонстрира рядка историческа отговорност и надскочи личния или партийния интерес, работейки изцяло в интерес на страната си. Уви, личното ми усещане беше, че магията не се получи, защото за европейската интеграция вече дори такива геройства не са достатъчни. Защо стана така?

 

Слонът в европейската стая

 

Най-голямата спънка пред разширяването в момента е ставащото в самия ЕС. Завръщането към авторитарни форми, антилиберализъм, уронване на върховенството на закона и демократичните принципи в по-голямата част от новите членки на съюза е фундаментален проблем. Липсата на инструменти и съучастничеството на европейските политически партии показват, че имунната система на съюза е много слаба срещу зараза като антилиберализма. А тази зараза е смъртоносна, защото ЕС е създаден именно на базата на върховенството на закона, демокрацията, свободата на словото и изобщо либералната демокрация. Това означава, че приемането на нови членки, особено демонстриращи системна неспособност и дори нежелание за изграждане на либерални демократични общества (а всички страни от Западните Балкани са такива), няма да бъде възможно, докато ЕС не намери най-напред съпротивителни сили, с които да противодейства на автоимунното си заболяване, и второ, докато страните кандидатки не демонстрират, че твърдо вярват в либералната демокрация и не спрат да играят геополитически шах с Брюксел. Единственият начин ЕС да намери съпротивителни сили е да подсили вътрешните си механизми. Сегашният за върховенство на закона, приложен на този етап само срещу Полша, не е ефективен. За да бъде подсилен, трябва да се променят устройствените договори на ЕС, което е на практика невъзможно. Не само Унгария и Полша, но всички държави от Източния блок най-вероятно ще се обединят срещу подобни мерки, тъй като ще застрашат режимите им и най-вече достъпа до еврофондове. Нежелание за отваряне на договорите има и сред останалите членки, които се страхуват, че ще се използва възможността за пробутване на още въпроси, като например задълбочаването на европейската интеграция в еврозоната, а това ще доведе до блокирането на съюза.

Има и друг проблем. Дори и да се намери решение на антилибералния проблем и се отвори вратата за западнобалканските страни, отново ще са необходими промени в договорите, за да може съюзът да се адаптира към значително по-голям брой членки – брой евродепутати, брой еврокомисари, модели на гласуване в съвета и т.н. В момента наистина няма никакво желание за пипане на устройствените договори и това най-вероятно ще се задържи като настроение още много дълго време.

И все пак най-важният проблем си остава крехкостта на западнобалканските демокрации. Елементарната сметка показва, че ако процесът на разширяване не се промени радикално, след 10 или 20 години, когато западнобалканските държави се присъединят, уязвимите демокрации в съюза ще станат мнозинство.

 

Нужна е радикална смяна на критериите

 

Няма нужда да се залъгваме, че процесът на разширяване оттук нататък ще е изключително дългосрочен. Отваряне за нови членки в следващите 10 или 20 години изглежда твърде оптимистично, освен ако не вярвате в чудеса. Разбира се, винаги може да се допусне, че ако едно правителство е успяло да постигне историческо решение на регионален балкански конфликт, значи може да се справи и с необходимите реформи за членство. Това обаче би било нереалистично очакване, защото, както ни учи опитът от предишни разширявания, такива реформи изискват участието на цялото общество. Дори и да допуснем, че някое правителство прояви героизъм, последиците от реформите ще доведат до смяната му. 

Има и още нещо много важно. Страните, които останаха последни да чакат приемане в ЕС, всъщност са доста заети с решаване на югославското наследство. И тук съюзът не помага особено, тъй като сегашните критерии са напълно неподходящи за сложните казуси, които тези страни повдигат. Политиката на разширяване е изпаднала във вътрешен парадокс – от една страна, тя е частично външна, но повече е вътрешна, тъй като самото отваряне на преговорни глави е чисто технически процес. От друга страна, изискването за решаване на двустранните спорове е сериозен външнополитически и дори геополитически въпрос. Съюзът направи грешка, като ги оплете, без да помисли, че това ще бъде мисия невъзможна за което и да било правителство. Как едновременно да продадеш на избирателите горчивия хап на историческо споразумение с тежък националистичен заряд и в същото време да започнеш радикални икономически, политически и съдебни реформи? Най-малкото тези страни нямат капацитет за това. А ЕС, чрез неадаптираните си критерии по-скоро вреди, отколкото помага, а чрез политическите си партии направо работи срещу реформаторските усилия.

Затова процесът трябва да се изчисти от политическото влияние и да се концентрира върху тънките настройки на критериите за присъединяване с фокус основно върху върховенството на закона. Преговорните глави не са добър инструмент за мерене на напредък, нито пък носят преки ползи на гражданите. Необходимо е въвличането на тези държави в големите европейски дебати, особено по теми, които пряко ги засягат. За ЕС, но също и за страните кандидатки е много важно да се знае към какъв ЕС ще се присъединят, за да се избегне Бризход проблемът, който се състои в това, че Великобритания се присъедини към една доста междуправителствена и хлабава структура, а осъмна в дълбоко интегриран съюз. Многобройните й изключения се оказаха недостатъчни, за да решат този конфликт между центростремежните и центробежните сили. Кандидатките трябва да започнат отсега да обсъждат дали искат да влязат в еврозоната и кога точно. Опитът с голямото разширяване от 2004/2007/2013 г. показва, че еврото съвсем не е толкова задължително, колкото изглежда по договор. Ако повече страни са извън еврозоната, това заплашва съюза със значително вътрешно напрежение и в крайна сметка блокада. Ако решат да поемат еврото веднага или скоро след приемането, това прави подготовката още по-взискателна. Еврозоната няма нужда от още бедни и нереформирани икономики, които нямат капацитет да се справят с натиска.

Друг въпрос –

 

искат ли да участват в отбранителния съюз

 

и с какви ресурси, дали са за обща външна политика. С други думи, ние в ЕС, а и самите кандидатки, трябва да знаем къде се намират на евроскептичната скала. Това е особено важно за съюза, за да знае какви промени да очаква след разширяването, а също и да адаптира политиката си на разширяване. Би било честно и кандидатките да знаят, за да няма после изненадани като британците. В момента преговорният процес е затворен основно сред експерти, които нямат демократична легитимност да вземат такива решения.

Ясно е, че ЕС оттук нататък ще бъде все по-сложна и многопластова конструкция. Точно затова е изключително важно да реформира политиката си на разширяване спрямо новите реалности. Така ще бъде по-честно към кандидатките, а и към самия съюз.

14

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс
Киберсигурност ли? Дори комисията за личните данни се оказа без "броня"

17.07.2019

805 1
Скоро здравна реформа няма да има, ако това е утешително

Коментари

Kultura

Когато се използват метафори (слонът в стаята), трябва да се спазват елементарните изисквания за използването на метафори. От "текста" е видно, че слонът е "ставащото в самия ЕС". Това е подсилено от твърдението, че "слонът е в европейската стая". Тоест, ставащото в ЕС притиска отвътре вратата на ЕС и Западните Балкани, презумптивно стоящи извън стаята, отвън, не могат да влязат. Друга същина на слона е "завръщането към авторитарни форми, антилиберализъм, уронване на върховенството на закона и демократичните принципи в по-голямата част от новите членки на съюза" и това "е фундаментален проблем". С други думи, "новите членки на съюза" са слонът, и най-вече Полша и Унгария, както и цяла Източна Европа. Слонът е при-видян като неспираемо деструктивно същество, което разбива ЕС и не може да бъде обуздано от останалия ЕС. В такъв случай, егати и ЕС!

Sine_metu

Напразно си влязъл в тона на Аделина за измислени слонове.

По- надолу загатва за истинския проблем

„проблемът, който се състои в това, че Великобритания се присъедини към една доста междуправителствена и хлабава структура, а осъмна в дълбоко интегриран съюз.“

 

Само загатва и моментално го праща в аут, но все пак посочва, че след 2009 година нещо в съюза се е променило и се променя така, че все повече хора му се противопоставят. Не само хора, но и партии като очертаващите се да станат втора сила Европейски консерватори и реформисти, ЕКР.

А промяната е пълзящото обсебване на суверенитета и властта в ЕС.

Обсебване на национален суверенитет от ЕС като цяло, обсебване и на политическата власт в съюза от изпълнителен орган, какъвто е ЕК.

Това е слонът, даже са два, останалото е от Лукавия

 

Програмата на ЕКР : да поведем ЕС в нова посока и да го накараме да започне да функционира отново, както в икономическо отношение, така и в полза на неговите граждани

 

IvanM

Само като видиш строгия, умислен и вперен в единствената правилна линия поглед и ти идва да не коментираш

Kultura

От друга страна, льошия слон го напъват да влиза в еврозоната "Кандидатките трябва да започнат отсега да обсъждат дали искат да влязат в еврозоната и кога точно"?!? Ха сега де!!!

Kultura

Едно от най-фрапантните твърдения, разбира се, е ултра-балканското "еврото съвсем не е толкова задължително, колкото изглежда по договор" -- ма€ната им на договорите, един вид. Читателят започва да си мисли, че слонът в европейската стая е именно злополучният автор на дописката. Погледнат от този ъгъл, "текстът" започва да звучи изненадващо автентично!!!

Sine_metu

Властта ползва Европа като алиби, за да не говори за България.

И за да плещи глупости.

Случайно чух нква зоза кандидатка- евронещо си

„9 май е ден за равносметка на европейските ценности“

Как обаче не се намери и един сапиенс да я засече като кротушка

„Ти ма, баш днеска ли намери повод да си преброиш еврата?“

 

 

Sine_metu

крехките демокрации

Тука Аделина се е писала по- католичка и от папата.

Официалният новоговор за диктатурите в Югоизточна Европа е „неконсолидирани демокрации“. Тоест има нкви демократични наченки, което е факт - доказва го самото ми право да напиша това, но демокрациите не се състояха. Например комунистът Мило Джуканович вече 30 години владее Черна Гора. „Крехки“ значи, че ги има, което не е вярно, ама са още неукрепнали.

Ето така се подменят понятията и убива смисълът.

циникЪтхедонист

"Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата — мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът — примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът — думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите, та с него да си поговоря!"

:) 

Sine_metu

Четв., 16/05/2019 - 10:34 (нов)

циникЪтхедонист

"Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата — мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът — примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът — думите се забравят.
Къде да намеря човек, забавил думите, та с него да си поговоря!"

:) 

И за къф ти е тоя мутляк? Смисълът е пред очите ти.

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни.

Коле Макиавелски,

западнобалкански мисловник, северномакедонски историчар

 

Sine_metu

Пойнтът е верен, де. Просто го казвам по- синтезираничко

циникЪтхедонист

Срещал съм това под леко променена форма

Малцина са тези, които разбират без обяснения. 

Малко повече са онези, които разбират след като им бъде обяснено, болшинството, обаче не разбира дори и да му бъде обяснявано многократно.

Съотношението,според мен е 60/30/10, като отговорът на стария виц:

"Какво би станало, ако вагината имаше зъби"

:) 

Sine_metu

Лошото е, че не знаят или не обясняват какво предлагат 99% от онези, които са във властта.

Ей го и др. Иво Христов по- горе. Казва „Левицата трябва да защити социалната държава“ и почва за глобалното казино, офшорните зони, инвестициите в образованието и науката, ИЧР...

Сложиха социалната държава начело в Конституцията, а вече 28 години не могат да се сетят къде са я записали, камо ли да мъцнат що е то и с какво се яде.

Бех писал за нея преди две лета, ша вида. Ако не, ша я спретна наново и ша я пусна. Да не съм социалист, да се чудя трийсе лазарника за нещо, дето се изяснява за три часа

циникЪтхедонист

Вчера коментирах под някоя от темите, че независимата кандидатка Ваня Григорова се явява по-автентичен защитник на каузата на работническата класа, ака социалната държава от призваната по дефолт за това БСП, съдейки, разбира се по телевизионните и изяви, на които съм свидетел напоследък.

Не съм запознат в дълбочина с цялостната и визия по въпроса, но на пръв поглед е някакъв свеж полъх в тази посока.

Едва ли ще успее да събере достатъчен вот за Европарламента, но според мен има добри шансове да попадне в следващия нашенски.

:)

Sine_metu

Споделих мисли под „Речник“- а на Калин Донков.

Да не пречим на Аделинчето да се взира в безкрайността

Влез или се регистрирай за да коментираш

×