Момиче, мъж, дърво. Брадва. "Дърво, дърво, ще те отсека! Не раждаш, ще те убия!", крещи детето. "Е, недей! Догодина може да роди - ако не, тогава ще го отсечем", спира го мъжът. Дървото - ябълка в двора им. На следващата година е отрупано с плод. Ражда до днес, 10 години по-късно.
Ще кажете, случайност! Та кой днес вярва в "плашене" на линеещо дърво, поверие сред старите хора? Мъжът и момичето са го направили в смях и закачки. Баща и дъщеря. Но колко да е смешно? Бащата е електронен инженер, наоколо щъка майката - ядрен физик. Ако питате големия Борхес, ще ви кажа, че тази работа не е и случайна - защото науката никога не е можела без мита. Разбират го само най-големите учени.
Момичето днес е 27-годишната Кристияна Опрева, агроном. Знае, че растенията не само чуват, но и говорят. Тя е от немногото изследователи в света, мъчещи се да им създаде думи за общуване с хората. Дефинитивно думата е съчетание на звукове, чрез които се комуникира значение. Образуват езика. Точно това се мъчи да направи Кристияна - улавяйки звуковете на растенията, да конструира език.
"Но растенията не издават звуци, що за глупост?", бихте настояли. Е, следва да преразгледате виждането си - постепенно се появяват публикации на израелски, нидерландски и др. учени, които записват растенията. Звукът е на високи честоти, неуловими за ухото. Появяват се отчетливо при заплаха. Науката е биофизика в растителния свят, биоакустиката - дял от нея.
Как се създава езикът на растенията?
Най-общо, с извинение за някои неиздържани описания, Кристияна прави следното:
Сглобява акустична кутия. Направена е от алуминий, подходящо дърво, специални мембрани... - шумоизолирана (т.нар. Фарадеев кафез). В нея се вкарват растения и ултразвуков микрофон. Микрофонът е свързан с компютър на разстояние (за да не се предават честотни вълнения). Компютърът чрез програма изобразява графично звуци. На екрана стои нещо като кардиограма - появи ли се звук, линиите са начупват, иначе не.
Всичко дотук и надолу е плод на строга методология, схема на разчитане, начин на действия. От значение са влага, температура на въздуха и т.н. Кристияна следи световните разработки, комбинира за целите на конкретния опит.
Растението прекарва в кутията определено време, примерно 10 или 20 минути. Тестовете са два основни вида: на спокойно растение, проверява се какви звуци издава в покой; на стресирано (заплаха), съответно звуците тогава. Прави се запис и на видовете стрес (растение с откъснати по-рано листа, или неполивано...). Звуците са в различни честотните диапазони. Има ли необичаен звук, значи нещо се случва, растението реагира, "говори". Чрез регистриране и описване може да се знае: растението от този вид при еди каква си заплаха издава еди какви си звуци, при друга - втори, при трета заплаха - трети звуци и т.н. Объркване не може да има - записаните при покой звуци са базата за отчитане на реакция при въздействие; при повторение на опитите се доказва и конкретният тип опасност.
Кристияна е установила, че растенията в спокойно състояние най-често издават звук на интервал - нещо кратко, малко, през дълъг период. Когато са под въздействие, "кардиограмата" е накъсана, прескача, растението се "вълнува". Откъснат отдавна плод не издава звук. Мъртъв е.
Изследвала е лоза, стайни цветя, пшеница. Частично и други растения.
Каква е идеята все пак? Тя се базира на хипотезата, че при заплаха растенията издават съответните звуци много преди да се появят видимите физически белези (петна, лизване...). И ако се улавят звуците, хората ще разбират за опасностите много по-рано от сега - ще може да спасиш цветето вкъщи, или да се реагира в икономиката преди масови вреди (върху ниви, хектари...) - чрез био оздравяване, а не химическо лечение (както при хората: вместо антибиотик - билков чай, стига да е навреме). Всичко това е език, чрез който човешките същества следва да разбират кога растенията им казват "Страдам от безводие!", "Не, удавен съм!", "Вредител ме е налазил!", "Болест ме е споходила"... И да се намесват. Чрез улавяне на състояния, разграничаването им, описване, Кристияна конструира шифъра за разбиране. Идеята е да бъде общодостъпен.
Извън стопанския, има още един мотив. Той е от ранга на хора като Борхес; ако го каже някой като него - масите затаяват дъх; рече ли го простосмъртен - подиграват се. Мотивът е да се докаже, че растенията са много по-жива природа, отколкото предполагаме. Представяте ли се накъде би се завъртял светът, ако излезе наистина, че растенията говорят?!
Кристияна е само в началото. Правила е изследвания при магистратурата си в пловдивския аграрен университет, в момента текат нови проби. Някои неща ги е доказала; за други, признава пред себе си, не е узряла. Готви се да следва докторантура. Университетски перипетии (който не се е сблъсквал със "системата", той не е наясно с несметния им брой) е причина още да не е учен. Но защо е важно това, което прави? Ами защото в България никой не се занимава с точно тази наука.
"Не знаят с кого си имат работа!"
Нищо по-рано не подсказва, че Кристияна ще се занимава с говора на растенията. Като дете прекарва летните ваканции в монтанското село Златия, заиграва се в двора - зеленчуци, овошки... Усеща, че природата общува помежду си - но това е стандартно чувство при всеки втори човек. Почва да следва за агроном, отново без връзка с биоакустиката. В трети курс обаче приятел я запознава с опити на израелски учени. Нататък е решена, че това е сферата, на която ще се посвети.
Чува в университетите (за кратко се прехвърля да учи растениевъдство в Техническия във Варна): "Тая със саксиите пак се мота тук". Или: "Ти си луда, храстчетата не говорят!". Специалистите по конвенционална химия ѝ казват: "Няма смисъл, тъй и тъй при болести растенията се лекуват". Но Кристияна е убедена, че химическото изменение на структурата на растенията може да се избегне, физичните процеси са по-доброто лечение. Има и една по-обща, мащабна бариера - макар говорът на растенията да пробива път в световен мащаб, не се шуми подобаващо. Причината - разбере ли се какво ни казват растенията при заплахи, съответно да се реагира по физичен път, ще пострада... огромната химическа индустрия в растениевъдството.
Убедена в правотата си, колкото повече са пречките, толкова повече Кристияна развива хъс. В дома си във Варна има двор, отглежда растения. "Не знаят с кого си имат работа. Решена съм да допринеса за тази наука в България". Защо не в чужбина? "България е държавата ми". Като агроном се мъчи да обяснява на стопаните, че растенията имат енергия, въобще и природата, процесът е двустранен - хората следва да общуват с околната среда позитивно. Любов, грижа, приятни усещания (дори с хубава музика край растенията) се комбинират с физични процеси, произвеждайки наука на ръба на изкуството - не е ново, от хилядолетия съществува в източното познание.
Родителите помагат на Кристияна. Разбира се, цялата тази физика, "техничарството" не е дошло току-тъй в нея - предадено е чрез изкуството на наследяването, което науката също не е обяснила съвсем до днес.
"Клонката плаче"
Още от Кристияна: "Отрязана лоза реагира на 70 - 80 килохерца. Латана (стайно цвете) - 60 - 70. Човешкото ухо, при това деца - 20 килохерца. В момента изследвам пшеничени растения. Насадили сме 12 генотипа от твърда и мека пшеница. В едната фаза на изследването растенията все едно не са поливани 3-4 дни. При другата имитирам дъжд - поливане 5 минути преди вкарване в кутията. Сравняват се 10 минути без и със поливане. Засега данните показват, че когато е полято, в растението се активират биофизични процеси; чувства се по-живо, буйно, много повече са честотните сигнали. Без вода са единични, все едно в полусмъртно състояние. Може да се създаде азбука. Нека я наречем - ултразвукова азбука. Изследвала съм и клонки от ябълка, откъснати преди ден. Клонка плаче, че е откъсната".
Но...?
"Ако разберем езика на растенията, един ден ще разберем всички живи организми", казва Кристияна. Хм... Има едно "но" в цялата история - ами, ако един ден хората наистина почнат да чуват плача на откъснатия плод? Страхът на изяжданите растения? Как ще живеят хората тогава? И Борхес няма да помогне...
"Всяко нещо, може да бъде докарано до крайности. Крайностите са лоши. Трябва се внимава. Но това не значи да не се опитва. Сега хората сме в другата крайност", казва 27-годишната Кристияна Опрева.
