Помните как почти всеки ден се пишеше за оградата по българо-турската граница - за това как са изхарчени над 200 млн.лв. за кратък период, как има участъци, които падат само от вятър или по-силен дъжд, как цели кервани я преминават само с една стълба, как не работят камерите, защото няма батерии, правеха се филми, пускаха се снимки.

Един прекрасен ден

българското правителство взе здраво нещата в ръцете си 

и през октомври 2017 г. обяви оградата за стратегически обект за националната сигурност.  

Тя включи т.нар. "временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница" в рубриката "Стратегически обекти" редом до президентството, Народното събрание, Министерския съвет, комплекс "Бояна",  Министерството на външните работи.  Според правителството това ще допринесе за "опазване на неприкосновеността на държавната граница и недопускане на случаи на изтичане на информация за способите и методите на опазване, както и за оперативните възможности за охрана на границата, за подобряване на контрола на нерегламентираното преминаване на държавната граница и за превенция на незаконни дейности в близост до държавната граница".

За да е още по-сигурна работата, управляващите много бързо приеха и специален текст в закона за МВР. Според него "който наруши правилата за достъп до стратегическа зона на стратегически обект или до зона, свързана с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.".

И разследванията, разкритията, дори критиките понамаляха и накрая изчезнаха. Само един депутат от БСП наскоро пусна във Фейсбук снимка на паднал участък от оградата, но това бързо бе неглижирано от властта и забравено от опозицията. В крайна сметка за оградата и за милионите, които отидоха за нея, за пробивите вече не се говори. На всичко отгоре и поръчките за доизграждането и ремонта й на практика също станаха тайна. Както и разследванията на прокуратурата, свързани с нея. 

Практиката със засекретяването се услади на правителството и наскоро обяви Агенцията по вписвания (АВ) за секретна, като я включи в списъка на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Тук веднага трябва да се натърти, че подобна структура в този закон няма - има язовири, военни заводи, атомна централа, тецове, петролна рафинерия, електрически подстанции, мобилни оператори, обекти на Министерство на отбраната, на Министерство на вътрешните работи.

Но да вкараш точно агенцията, която би трябвало да е еталон на публичност

в подобен списък е нахално. 

Защото в Агенцията по вписванията се намират няколко регистъра, които трябва да са публични и достъпни - имотен, търговски, БУЛСТАТ, на юридическите лица с нестопанска цел, на имуществените отношения между съпрузите. Аргументите на правителството са, че със засекретяването ще се гарантира "нормалното функциониране на агенцията", че се налагало "преосмисляне на съществуващата система за сигурност и въвеждане на допълнителни мерки, роли, верификационни и контролни механизми".  Според кабинета изграждането на такива механизми за защита ще стане възможно именно след включването на агенцията в списъка на обектите от стратегическо значение. Цялата работа се обвързва естествено със срива през август миналата година, когато 18 дни нямаше Търговски регистър и това нанесе огромни щети на бизнеса, които никой не възстанови. Според управляващите засекретяването ще ограничи риска от нов срив.

Но как? И какво пречи това да не се случва при досегашната ситуация? Може би ще се заобикаля законът за обществените поръчки и избрани фирми ще се "грижат" единствено за цялата тази база с огромни, важни данни? Или може би правителството смята, че сривовете са дело на терористи ?

След обявяването на АВ за стратегически обект управляващите веднага побързаха да обяснят, че това нямало нищо общо с обществените поръчки и те щели да се провеждат по същия публичен начин. Ами като ще е по същия начин,  как системата ще е по-стабилна?  Да не говорим, че 

никой не може да получи каквато и да е информация за стратегически обект

Тази власт бие вече собствените си рекорди по непрозрачност, докато се хвали, че е все по-открита. Но как да е вярно последното, щом преди седмица бяха приети промените в Закона за защита на личните данни, които на практика могат да спрат всяко журналистическо разследване със заплахата от тежка глоба или имуществена санкция за съответната медия? Или що за прозрачност има, когато в уж най-прозрачната процедура по избор на изтребител изведнъж се оказва, че всички параметри се оказват тайна? И единственото, което е публично, че се купуват 8 изтребители за 1.8 млрд. лв.?

Никой не знае кой, колко, как и за какво харчи държавни пари, пускат се някакви огромни суми по проекти, за които не става ясно къде точно отиват. Да се иска прозрачност при концесии, при подписването на анекси, вече изглежда каприз. Непрозрачно администрацията си раздава и хиляди левове под формата на бонуси и допълнително материално стимулиране. Данните за обществените поръчки, които виждат бял свят, са повече от минимални. Затворен бе достъпът и до немалка част от Търговския регистър. Задължението да се правят постоянни отчети за държавните харчове е законово заложено, но само толкова. 

Годишно към администрацията се отправят около 20 000 - 25 000 искания за достъп до обществена информация. Има специален закон, има някакви правила, има дори тарифа за това кой колко плаща, за да му се даде информация. 

Самият ЗДОИ определя каква информация трябва да се дава, кой трябва да я дава, каква е процедурата, но после самият закон и още дузина нормативни акта забраняват достъпа под различен претекст - защита на интересите на трето лице, търговска тайна, класифицирана информация, липса на правен интерес, служебна тайна, защитени лични данни и какво ли още не... Да не говорим за честите т.нар. мълчаливи откази. После следват месеци и години наред съдебни дела. И накрая или не се дава информация, или нейната актуалност отдавна е минала.

Става дума за парите на данъкоплатците, които имат право и трябва да знаят как и за какво се харчат. Но под похлупака на секретността далаверата върви най-добре.