facebook
twitter

Наблюдател

КУЛТУРА

През онзи проклет септември на 78-а убиха по-добрата част от мене

Отговарях за културната програма "Контакти" в "Свободна Европа", пазеше ни ЦРУ
2159
архив
Димитър Бочев

(Продължение от предишния брой)


 

                                                                   "Берегите нас, поэтов, берегите нас!"
                                                                                                    Булат Окуджава  

...Калкулирайки всичко това, броени дни след атентата над Темза нашите пазители от ЦРУ ни викат с Инкьов в бюрото си, за да ни посъветват как да се пазим и за да решим заедно как да ни пазят те. Предложиха ни персонална охрана. Аз отказах начаса, а Инкьов, срещу когото вече имаше опит за отвличане във Виена, каза, че трябва да се посъветва с жена си. Какво се е посъветвал и какво е решил впоследствие, не зная - зная само себе си. Отказах лична охрана не защото 


нехаех за живота си


Напротив - аз обичах все още младия и живот до полуда, по вапцаровски го обичах, като поета комунист исках винаги да чувствам "приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда!". Колкото и ненаситно да го желаех обаче, това ми живеене имаше смисъл, само окрилено от свободата - една свобода, на която никой охраняван не може да се наслади пълномерно. Така мислех тогава - така мисля и сега, и сега съм сигурен, че охранителите на онези високопоставени държавници, бизнесмени и звезди са по-свободни от охраняваните.
Така или иначе "дългата ръка на справедливостта", с която тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов публично се хвалеше, успокояваше себе си и плашеше нас, не ни порази - класово-партийният юмрук на справедливостта не се стовари върху ни. Оказа се обаче, че макар и тягостна, темата си има и своя ведра страна. Която, доколкото е историческа действителност, също заслужава внимание. 
И така, по онова време (втората половина на 70-те) живеех със съпругата си Клаудиа в служебно жилище на радиото (Elisabethstr. 24) в бохемския квартал на Мюнхен "Швабинг". Правех често онова, което според предписанията на работодателя си не биваше да правя без специално разрешение на ведомството: подслонявах бездомни сънародници, успели да се измъкнат след безчет премеждия и опасности от най-добрия от световете и добрали се някак си до Бавария. 


Един от подслонените беше Джингиби - 


най-живописният персонаж измежду тях. Името му ще запазя за себе си - от десетилетия съм изгубил всякаква връзка с него и не знам дали би се съгласил да го оповестя. Джингиби бе от един от най-големите ни градове, живял беше вече десетина години в Германия, но не бе научил и десетина немски думи. Единственият език, освен българския, който владееше, бе жестомимическият. Засякох го веднъж в супера да търси яйца. Като не можа да ги намери, отиде при една продавачка, сви лявата си длан в яйцеподобен юмрук, почука с показалеца на десницата си като с клюн по него и занарежда разчленено: "Ко-ко-ко!..." Позасмяха се, но го разбраха и го упътиха. Случваха се и недоразумения - понякога вместо яйца му даваха орехи, друг път - вместо орехи маслини, но той не беше придирчив и се справяше. Препитаваше се с дребни делнични кражби и кражбици, но крадеше бездарно и все го хващаха. Търсех му адвокати, превеждах му по разпити, веднъж дори го измъкнах от затвора при недоизлежана присъда. Все още младата му жена бе, ако вярвам на снимката, красавица, живееше в родния му град и проституираше нелегално. Джингиби й доставяше от Мюнхен клиенти - обикаляше паркингите, по които отсядаха родните и чужди тираджии, показваше поразголената снимка на жена си, добавяше към снимката телефона на булката и уговаряше сделката. Не вземаше скъпо - по 20-30 DM на сеанс. 


След покушението срещу Георги 

нещата позагрубяха. Западните служби за сигурност знаеха, че ДС вербува български емигранти и особено криминалните елементи измежду тях, изнудвайки ги с техните останали в родината близки. Съветът на службите бе да се дистанцираме от подобни контакти, но тъй като не ми се разделяше с Джингиби, реших аз да го подложа на тест. Седим си, значи, една вечер у дома в хола, виното искри в чашите, а аз подхващам теста. "Джинги - питам, - ако ти предложат хиляда марки, ще ме предадеш ли?" "Няма, няма, Мите! - отсече той. - Ял съм ти хляба, спал съм ти в къщата - и дума да не става!" "А ако ти предложат десет хиляди?" "Няма, сигурно няма" - уточнява Джингиби, без този път да споменава хляба и къщата. "А ако ти дадат сто хиляди?" Джингиби се замисли дълбоко и тежко - главата му пушеше от пламналите колебания. Мисли дълго и напрегнато, дълго и напрегнато пресмята, без и дума да продума, след което простена ни жив, ни умрял: "Виж какво, Мите, не ме вкарвай в грях. Това са много пари - жена ми по цяла нощ я бъхтят за 20 марки!..." Дори не му се разсърдих - да бъхтят по цяла нощ жена ти, не е шега работа. Влажният, топъл и дълъг умолителен поглед, с който ме погледна безпомощно право в очите, излъчваше не сребролюбие и цинизъм - безпомощност излъчваше. Очите му бяха нажалени като Сивушка на нивата. Заболя ме и се опитах кое-как да му помогна, да го измъкна с някакво скалъпено конфузно извинение от тази му безпомощност. И успях вероятно донякъде. А донякъде вероятно и не успях. 


Така си живея и до днес: 

с една относителна успялост и с една относителна неуспялост в спомена. Не зная къде е в момента, а и той навярно не знае къде съм аз - по премиери той не ходи и литература не чете, най-малко художествена. Не, от това не следва, че аз съм по-добър от него - не следва, че и той е по-лош от мен. Следва само, че аз съм различен от него - различен от мене е и той. 
А различията между хората са по-скоро надежда, отколкото драма.  
                                                                                          

9

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

ЦРУ призна за програма за разузнавателни гълъби

14.09.2019

842 8
ЦРУ: Русия ускорява работата си над ракети с неограничен обсег

12.09.2019

2428 35
Кремъл отрича US шпионин да е имал достъп до Путин

11.09.2019

387

Коментари

Скитник-1

   👎

Васик

Малко романтика никога не е излишна. В реалния живот тези пазителите в кавички сега обгрижват двама бивши милиционери, които управляват държавата. Георги Марков за това ли се бореше?

пролетарий о тв...

И Инкьов и Бочев, за мен са пълни боклуци. Живея в Мюнхен от 3 десетилетия. По стечение на обстоятелствата, случайно познавам няколко колеги и колежки на Бочев от доста по-нисък ранг. Изкарвали са си хляба, плюейки по родината, а сега имат тлъсти пенсии и се крият като мишоци. До един са некадърници, като дори и кол за ограда не става от тях. Това, че са останали живи, си го обяснявам с простотията и некадърността на тъпите ченгета от ДС. Не вярвам и на половината от приказките на Бочев, всичко е интерпретации на негодник. Ако го срещна някъде по Швабинг ще му се изплюя с наслада в сурата. Крадльото Джингиби и жена му - проститутката, са били достойни съквартиранти на Бочев. Познавам много достойни български емигранти в Мюнхен от онез времена, като повечето от тях вече измряха. Бяха способни и свястни хора, които с упорит труд, десетилетия наред, бяха успели да стигнат до финансова стабилност, без да плюят по родината като Бочев. Анатема за доносниците и предателите!

Status Quo

е как така на  тоз поборник не са ми спретнали пенсийка за борче против комунизЪма . 

Тези мутри са клоаката на обществото уви  отколе време продажиници за шепа сребърници ги е имало и  ще ги има . 

БатВаню

Доста хора се бъхтят в този форум за 20-30 сребърника на нощ

La Bamba
снимка на La Bamba
Много долна работа. Помийно четиво... Напомня на нивото на поредицата за "Ботуш Каишев и под слънцето на милиционеро-социализма"... Хубаво че Михаил Сергеич сдаде фронта в Малта , ако трябваше да се печели идейно-политическата борба с такива бездарници , досега КомунизЪма да беше победил в целия свят ...
Forza NATO

През онзи проклет септември на 78-а убиха по-добрата част от мене

Дали оцелялата е по-калпавата - не знам, но със сигурност е по-досадната.

Mrx

 

 Този е като Мирча Кришан и краставицата (младите не го знаят Мирча Кришян). Все едно и също списува. Едно си баба знае, едноси баба бае. на гол тумбак, свобода. И пък "Сега" го печатат. Къде е онаая либерска.

бонго-бонго

Изкарвали са си хляба, плюейки по родината, а сега имат тлъсти пенсии и се крият като мишоци.

Нима? Щом тогавашната власт е била "родината" (sic!) , значи днес Боко е "родината".

Влез или се регистрирай за да коментираш

×