facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Преходът свършва, ние също

6753

Прословутият преход е поливалентен термин; значи какво ли не в различните глави, тоест значи всичко. А което значи всичко, често значи и нищо. Все пак, ако трябва да му подирим най-сериозната характеристика, то тя е свързана с прехождането на собствеността от държавни ръце в частни, но и с още нещо – категоричната невъзвратимост на този процес, юридическото му алиби. Независимо от криминалния или полукриминалния характер на това прехождане трябва да признаем - то стана.

Да признаем и друго - тя, собствеността тоест, рядко в историята

 

не е прехождала криминално.

 

Достатъчно е да изчетем сведенията за големите аристократи земевладелци през Средновековието и преди него, за да се убедим – голямото имане е завладявал най-якият, най-безскрупулният. Едва сетне е идвало правото да рамкира новото статукво, или, казано в унисон с римската му класика: „Което е мое, е мое, и да му се посяга е незаконно“. Само вижте какви защитници на правото днес са някои от вчерашните охотни негови нарушители, т. нар. „мутри“, и този ход на движение – от придобивките към правото и морала, ще ви докаже и настоящата си, и вероятно бъдещата си социална жизненост.

Тази тема обаче е чепкана напоително, понякога тенденциозно, а често и скучно, та няма да се присъединя към нея отново. Ще ви обърна внимание на друго, по-скоро добро нещо. Част от въпросния преход е и конвергенцията на мисленето, изглаждането на манталитетните, бодящи очите различия между западния и социалистическия труженик. Не казвам гражданин или елит, а именно труженик. Защото елитите – и на Запад, и на Изток, често са с неизпълнена отговорност, понасят и по-висока кармична вина, по-грешни са откъм манипулативност и лицемерие; с тях сега няма да се занимавам.

Но разликата между западния и източния труженик беше огромна! Да, имаше такива неща като социална сигурност у източния, имаше си той и здравеопазване, имаше си и национална гордост и любим отбор – това да. Обаче – при среща със западния си еквивалент, колкото и рядко да се случваше това, нашият заемаше сложна, шизофренична позиция. От една страна – да не покаже, че е по-долу – тоест и по дреха, и по манджа, и идеологически спор гледаше да е опонент на равнище. От друга страна, нашият се потискаше от джунджуриите на онзи, от улиците му, от магазините му, от списанията му, от влаковете и автомобилите му. Ала имаше още едно нещо, което потискаше най-много. То е, че на онзи, западния, някак не му пукаше кой го наблюдава и как ще го тълкува, не му пукаше за впечатлението, което произвежда върху нашия, а произвеждаше. На нашия му пукаше. Тъкмо поради възпитанието и идеологическите догмати – „този е враг, трябва да му покажа превъзходство. Но пустите му дънки, уискита и цигари, изобилстващи тук така нехайно, много пречат на равнопоставеността“.

С две думи, нашият гледаше западния отдолу нагоре, силейки се погледът в отчета да е с обратен вектор. Общение не че нямаше, не че не се завързваха и приятелства, но като цяло, в сферата на бита, потреблението и удобствата нашият труженик чувстваше по

 

неприятен начин чуждото превъзходство

 

А тези неща – бит, потребление и удобства, много вълнуваха нашия, нищо че учебниците му твърдяха как тези неща не са толкоз важни, и в светло бъдеще ще разцъфтят. Тези различия създаваха комплекси.  Източният човек искаше да покаже идейно превъзходство, поне за пропагандата, в същото време дълбоко в себе си усещаше унизеност от по-некачествения си бит и стоки, както и от по-репресивната си политическа система. Искаше да се хареса на западния, а за онзи, възпитан в откровената и по-честна, макар също грозновата система на крайния утилитаризъм и печалбата, това не беше важно.

Бивал съм свидетел на много патос за дружба и какво ли не при срещи от страна на нашите, и на недоумение кой плаща за тия неща и защо са нужни, в края на краищата, от страна на западняците. Двайсетина години това се трансформираше трудно – нашите изгубиха Студената война, но щампите не изчезнаха отведнъж. Източните говореха повече за царе, мафия и история, а гледаха заплати и магазини. Онези не говореха толкоз – гледаха да се възползват от хаоса и евтинията.

Това е на път, и то е хубаво – да приключи. Сега имаме комисари от Литва, Чехия, България, младите ни кадри говорят езици, обикалят офисите или хостелите на света на равна нога, и общо взето – ги гледат с уважение.

Оня ден зърнах още едно доказателство за общност и изтриване на разликите. В Поморие има едно езеро, от което се копае кал и се провежда калолечение. Калта се смята за полезна и понеже е бадява, не само цигани, но и българи, и руснаци пълнят пластмасови бутилки и си я носят вкъщи – за мазане ли, за продажба ли – кой както... Напразно докторите съветват да не се прави това, защото 1) калта не е полезна след 24 часа, 2) не бива да се маже навсякъде, защото може да навреди, и освен това при някои заболявания е противопоказна. 3) мирише лошо – като я отнесеш в стаята си, усмърдяваш я.

 

Хората си я копаят – без пари е понеже

 

Е, видях не само чехи, но и немци, па и англичани да го правят. Като видиш всичките черни като судански негри – и източен, и западен, и наш, и чужд – разбираш – истинското равенство е при бадявато и страха от смъртта.

Та, преходът свърши, под калта се вижда това най-добре.

Обаче и ние посвършваме някак – етнически имам предвид.

 

Ключови думи:

преход, Изток-Запад
9

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Говорилня-3: Българската политика като езикова гимназия

25.01.2019

Калин Донков

3301 22
Тихомир Безлов: С акция "Олигарх" се прави ревизия на прехода

30.10.2018

1828 14
Предизборната социология - наука с елементи на лъжа

19.09.2019

Диян Божидаров

1100 1

Коментари

Самуил Петков

Ламбовски е живял сред странни хора..

 

Аз де

С някои неособено съществени изключения, текстът е пълна каша...даже - кал...поморийска!

Не мина ли тази мода вече да се хвърля всичката вина и за всичко по ония прословути 45 години!? За народ с 13-вековна териториална (и 5-6 вековна) държавна история не са ли прекалено къс миг тия 45 години!?

Поредната порция елементарни и дори обидно-глупави мисли, чиято аудитория е във вестник "Шок"..

 

 

Yantar

Вижте, не е кой знае какво прозрение, че Източна Европа беше по-бедна от Западна Европа преди социалистическия режим и по-бедна впоследствие. Тъжното е, че по време на социализма Западна Европа напредна вместо да изостане спрямо Източна Европа и причината не е социалистическия режим, а по-скоро Студената Война. Западът се обвърза с най-напредналата икономика (САЩ), а Изтока с една разбита от войни страна, която разчиташе основно на военна промишленост и износ на суровини. Нагледно е какво се случва, когато една комунистическа страна (Китай) се обвърза с напредналата икономика (САЩ). 

Michael_P

".....но и с още нещо – категоричната невъзвратимост на този процес, юридическото му алиби. Независимо от криминалния или полукриминалния характер на това прехождане трябва да признаем - то стана.......Да признаем и друго - тя, собствеността тоест, рядко в историята не е прехождала криминално."

 

И така до следващия преход. Нищо ново под Слънцето. Ще се появи юристът Робеспиер и...

 

Allons enfants de la Patrie
Le jour de gloire est arrivé
Contre nous de la tyrannie
L'étendard sanglant est levé

 

"Е, видях не само чехи, но и немци, па и англичани да го правят. Като видиш всичките черни като судански негри – и източен, и западен, и наш, и чужд – разбираш – истинското равенство е при бадявато и страха от смъртта."

 

Равенство в калта но пенсиите им различни. Чехите бяха наши пък сега и те с пенсии като немците и англичаните.

 

"Това е на път, и то е хубаво – да приключи. Сега имаме комисари от Литва, Чехия, България, младите ни кадри говорят езици, обикалят офисите или хостелите на света на равна нога, и общо взето – ги гледат с уважение."

 

Кое да приключи? То и преди имаше "априлско поколение". Едва ли комисарките спят по хостели.

mick

Западът използваше богатствата и ресурсите на целият свят - без тези на соц. лагера.  Третият свят и латинска америка работеше за тях за без пари. 

 

Соц. лагерът доста добре се справяше, особено като се има предвид, че ресурсите и богатствата които използваше бяха много ограничени.

Krasimir Chenov

Ми той Соца умря! Кой му изсмука богатствата? Пък и добре работел , пък се гътна и птедаде богу дух преди загнилия капитализъм дето го чакахме всеки момент да рухне! Ресурсите му били ограничени! И как така като и до днес ссср2 е най-голямата суровинна база в света?

mick

Соца го застреляха.. с куршуми на заем.

mick

Целият свят е доста по-голям от "най-голямата суровинна база в света". А и тия с напечатаните парички и останалите "маалко" ресурси от целия останал свят добре си изиграха картите.

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
 Бойко е написал много истини. Най-вече как хората стават черни като судански жители. Не може да кажеш на череното бяло.  Та, ето, сами се очернят. Видимо очернянето лекува.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×