Quantcast
Познатото невидимо, или колко са жизнени идеите на националсоциализма | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Познатото невидимо, или колко са жизнени идеите на националсоциализма

Програмата на партията на Хитлер е политически документ за контрола върху цените, печалбите и миграцията, който и днес се копира буквално. Дори от управляващи
Красен Станчев

Първо земеделският министър Порожанов съобщи, че големите търговски вериги обещали да продават хляба без надценка и така да се смекчи поскъпването му. (Подробност е, че нито една верига не потвърди за такъв разговор и обещание). Сега ВМРО в лицето на вицепремиера Каракачанов  предлага държавата да спусне фиксирана надценка за всички производители и търговци на 10 основни храни, които държавата ще определи. Родила се идеята за оформяне на "социална кошница", която да включва хляб, кисело и прясно мляко, краве сирене и кашкавал, масло, пилешко и свинско месо, яйца, брашно и олио с гарантирани ставки за печалба на производителите и търговците. 

По този повод Красен Станчев, директорът на Института по пазарна икономика, припомни в профила си във "Фейсбук" свой текст от 2012 г., публикуван на www.ime.bg.

В социалната мрежа Станчев написа актуален увод към текста: Един първоизточник за контрола върху цените, пeчалбите и миграцията (и прочее, каквото искате) - те вярваха, че могат да го направят. И, както казват в края на плана си, готови са на смърт в името на целите си.
Това е единственият пълен превод на български от езика на оригинала. Който иска, може да изтрие коментарите и да използва първичния текст.

 

Програма на Националсоциалистическата германска работническа партия 

 

От няколко години ме преследва чувството, че нещо в българския, а и не само в българския, политически живот е колкото неприемливо, толкова и познато. Най-накрая, коментирайки един доста неразумен проект за закон, намерих източника, на който приличат тези съвременни неприятности.

Това е програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП - NSDAP). Тя е един от доказателствените материали на Нюрнбергския процес. Той показва, че тази партия е терористична и антихуманна организация, поради което е забранена и разпусната още преди приключването на процеса.

Ето текстът[1] на програмата с кратък коментар за съвременните й проявления. Иначе само една от основните политически партии в България е правила преки заемки от символите на Германия на НСГРП и Хитлер. Това бе лозунгът „България над всичко”. (Текстът е писан през 2012 г. Патриотичните партии в настоящата управляваща коалиция доста обогатиха пропагандния си арсенал за 6 години, бел.ред.)

 

„1. Ние настояваме за обединение на правата на всички германци в една Велика Германия  на основата на правото на народите на самоопределение.”

В българската политика няма партия или водач, които да се придържат буквално към идеи за Велика България.  Но реторично идеята присъства.

„2. Ние настояваме за равноправие на германските народи в определяне на отношенията си с другите нации; отхвърляне на Версайския договор и Сенжерменския договор.”

Берлинският договор (юни-юли 1878 г.) и досега се смята за несправедлив. Българската политическа историография не обяснява защо е несправедлив. Най-вече заради запазване на едно илюзорно и фалшиво реноме на Русия, макар действителната история и факти да са известни на не малко историци и средно образовани граждани. Особеното в България днес е, че проруските партии са най-необективни по повод историята. Понякога те успяват да се покажат и като най-патриотични.

„3. Ние настояваме за земя и територии (колонии) за осигуряване на прехраната и за заселване на нашето свръхнаселение.”

България няма свръхнаселение, демографските процеси са точно обратните. Селяните са непроизводителни и не могат да обработват и земята, която гражданите на страната притежават. Въпреки това реториката, с която се осъждат чуждестранните фермери инвеститори, по нищо не отстъпва на тази на НСГРП.

„4. Само другарят от народа (Volksgenosse) може да бъде гражданин. Другар от народа е само онзи, който има германска кръв. От това следва, че никой евреин не може да бъде другар от народа.” (Това е обръщението към безпартийните германци, бел. ред.)

Първо лице множествено число, разсъжденията и простоватите съждения от името на „ние” и притежателното местоимение „ни” са господстваща граматическа фигура в нашенския медиен и политически дискурс. Племенната терминология, обясненията на света чрез деянията „българите”, „чужденците”, „немците”, „американците”, „руснаците” и пр. са вид мисловен примитивизъм.

„5. Който не е гражданин, може да живее в Германия само като гост, според законите за чужденците.”

Това настроение преобладава в законите за чужденците, в законовата и административната защита на местния пазар на труда, във възгледите и действията на профсъюзите като защитници на този пазар от вътрешна и външна конкуренция; както впрочем и във възгледите и действията на мнозинството бизнес асоциации (спрямо външната конкуренция).

„6. Правото да избират правителство и да приeмат законите на държавата следва да принадлежи само на гражданите. Затова ние настояваме държавните длъжности да бъдат заемани само от граждани, независимо дали става дума за Райха, провинциите или общините.

Ние ще се борим с корумпираното парламентарно стопанство [Parlamentswirtschaft] на държавната администрация само по партийна принадлежност, без съображения за достойнство и способности."

Няма как в днешна България да се появи защита на идея, че само българи по кръв са правилните избраници на народа. Но някои избраници мислят така за себе си, един вид по подразбиране, защото били патриоти и „българи”. „Борбата” с корумпирания парламент и администрация на всички предшественици е основна предизборна реторика в България през последните години.

„7. Ние настояваме държавата да поеме като първостепенна грижа средствата за съществуване и начина на живот на гражданите. Когато не е възможно да се изхранва цялото население на държавата, тогава не-гражданите следва да бъдат изгонени [auszuweisen] от Райха.” (Имат се предвид евреите.)

В България няма важна политическа партия, която да не се придържа към първата част от тази точка от програмата на НСГРП. Защитата на втората теза се появява само от време на време, но по повод разпределението на помощи и субсидии.

„8. Да се прекрати по-нататъшната имиграция на чужденци. Ние настояваме да бъдат изгонени всички не-германци, които са дошли в страната след 2 август 1914 г.[2]

Профсъюзите, Кодексът на труда и органите на министерството на труда прокарват това настроение чрез защитата на пазара на труда, в противоречие с всяка икономическа логика.

„9. Всички граждани трябва да имат равни права и задължения.”

Под „граждани” тук се подразбира Volksgenossen - другари от народа. Към не-сънародниците по кръв този принцип не се отнася по определение.

„10. Първостепенен дълг на всеки гражданин трябва да е да работи - духовно или физически. Дейността на отделния човек не може да бъде насочена срещу интересите на общността, а трябва да бъде в рамките на цялото и от полза на всички.”

В модифицирана форма тази теза съществува днес в тезата за обществените блага, които при по-внимателно разглеждане, винаги се оказват частни блага. По едно време у нас сериозно се обсъждаше на правителствено ниво как не действията на отделните хора, но техните спестявания (във вид на спестовни влогове и пенсионни вноски) могат да бъдат мобилизирани „за общото благо”.

 

„Ето защо ние искаме:

11. Отхвърляне на всички нетрудови и лесно получени [mühelosen] доходи."

Настроението в България, изглежда, е, че много често доходите на другите изглеждат „нетрудови и лесно получени”. Политическите партии, както и НСГРП, се опитват да се възползват от това обществено настроение.

„И премахване на робуването на лихварите [Zinsknechtschaft]!”

България е една от малкото страни в Европа, в която имаше демонстрации срещу лихвените проценти.

„12. Тъй като всяка война стоварва върху народа невиждани жертви на богатство и кръв, всяко лично забогатяване вследствие на война трябва да се разглежда като престъпление срещу народа. Затова ние настояваме за пълна конфискация на всички печалби от войната.”

В България по подобен начин се разглеждат забогатяването и печалбите по време на прехода.

„13. Ние искаме одържавяване на всички досегашни публични предприятия [vergesellschafteten Betriebe] (тръстове).”

Някои партии сериозно отстояват одържавяването на „обществено важни” приватизирани предприятия, особено в електроразпределението и енергетиката. Но понякога се чуват и гласове за всички печеливши предприятия. Разбира се, тези идеи по-скоро напомнят Ленин, отколкото Хитлер.

През 2004 г. бе възстановена идеята на българското правителство от 1995 г. , че има предприятия, които не подлежат на приватизация. Т.е. че трябва да са държавни вовеки.

„14. Ние искаме подялба на печалбата на всички големи предприятия.”

Общият знаменател между тази и горната тема е: нека инвестират, пък ние ще им вземем парите. По-близко до тази идея е пропагандата за връщане различните ставки в данък печалба.

„Подялба” на печалбата българските правителства и партии практикуват неформално – чрез разходи за работа с администрацията, корупция и предизвикване на загуби на предприятия с един или друг вид политика , от регулирането на цените и отраслите до пазара на труда и колективните трудови договори.

„15. Ние настояваме за щедро увеличаване на пенсиите.”

Не си представям, че на изборите догодина ще има политическа партия, която няма да заяви нещо подобно.

„16. Ние искаме създаване на здрава средна класа, незабавно обобществяване на големите магазини, които да бъдат отдадени под наем на ниски цени на малки търговци, като при това сериозно се разгледат мерките, които осигуряват, че всички малките търговци доставят нужното на държавата, провинциите и общините.” 

Един дебат за „големите търговски вериги” от последните две години е невероятно близо до тази фразеология.

Фактически същите са всички позовавания на „малкия бизнес” като причина за една или друга необоснована правителствена политика. А и всички български партии се правят на негови защитници. Всъщност не е възможно да се направи ясна разлика между голям и малък бизнес, а последният няма почти никакъв смисъл без „големия” бизнес, а целта на всеки бизнес е да печели и да стане голям.

„17. Ние искаме съответстваща на националните нужди поземлена реформа, разработване на законови разпоредби за свободно използване на земята за обществени цели, премахване на поземлените данъци и предотвратяване на спекулациите със земя.”

С такава фразеология на доходите на българските граждани и фермери са причинени толкова много щети (пропуснати ползи), че просто няма място да се коментират. Достатъчно е да се проследи парламентарният и медиен дебат по повод промяната в конституцията от 2004-2005 г. относно  забраната за собственост на земеделска земя от чужденци.

В България няма данък собственост върху земеделски земи. И това е добре. Една от причините за „несвободното” използване на земя за държавни цели е обстоятелството, че онези, които трябва да променят закона, сами са собственици  на земя.

„18. Ние искаме разгръщане на безмилостна борба[3] срещу онези, които с дейността си вредят на общите интереси. Предателите, лихварите, печалбарите и др. подобни следва да се наказват със смърт независимо от тяхната верска и расова принадлежност.”

В България всъщност се води борба срещу частните интереси. Самата фраза „частен интерес” се възприема и действа като вече-вина, като обвинение, най-често изказвано от политици и журналисти. Всъщност всички прокламирани общи интереси винаги се оказват частни интереси.

„Печалба” също се използва предимно в негативен смисъл и е вид обществено порицание.

„19. Ние настояваме за смяна на действащото римско право, обслужващо световния материалистичен ред, с германското обичайно право.”

Смисълът на този точка не е в защитата на правилата и законите, създавани от традицията и, така да се каже, от долу на горе. Разбирането на НСГРП за право е много близко до българското виждане от периода 1944-1991 г.: правова държава и справедлива законова уредба и съд са онова, което реши държавата в лицето на управляващите в момента. Това виждане много трудно отстъпва място на управлението на закона.

„20. Държавата трябва да отговаря за коренното преустройство на цялата наша национална образователна система, за да даде възможност на всеки способен и предприемчив германец да получи по-добро образование и заеме впоследствие водещо положение в обществото. Учебните планове на всички образователни учреждения трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на практическия живот. Представата за [германска] държавна идея [Staatsgedankens]  трябва да се прокарва още със самото начало на образованието в училищата в класовете по гражданско учение. Ние настояваме за платено от държавата образование на особено талантливите деца на бедни родители, независимо от общественото им положение или професия.”

У нас тези „функции” на държавата изобщо не се оспорват. Правителството одобрява и прави образователни планове. Общественото мнение и пресата, които не се отличават с особена задълбоченост и уважение към историческите факти, поддържат и разпространяват митове за българската държавна идея и българщината много по-често, отколкото да предизвикват размисъл за тях.

„21. Държавата трябва да се грижи за подобряване на народното здраве чрез закрила на майките и децата, чрез забрана на детския труд и насърчаване на физическите упражнения чрез установени от закона гимнастически и спортни изисквания и чрез най-решителна подкрепа на всички организации, занимаващи се с физическо обучение на младежта.”

Всъщност съвременната българска държава прави много повече от държавата - идеал на НСГРП: правителството знае колко месеца майките могат да не работят, владее и регулира детски градини и училища, знае дали на хората им се пуши, какво да ядат, колко трябва да им струват лекарствата и как те се лекуват, тичайки по различни клинични пътеки. За спорта си има министерство. Този факт сам по себе си е обещание за най-решителна подкрепа, което пък създава още повече организации, търсещи подкрепа, докато министърът на финансите измисля критерии за финансирането им.

„22. Ние настояваме за премахване на наемната армия и създаване на народна армия.”

Българската армия е наемна, но бива третирана като народна.  Ако има партии и политици, които искат връщане на задължителната военна служба, те се боят дори да говорят открито за това.

Програмата на НСГРП не казва нищо за полицията и органите за сигурност. От архивите е видно, че в България хитлеристкото ниво на проникване в полицията и тайните служби в обществото (около 2000 граждани на един сътрудник) е надминато някъде към края на 40-те години. Този въпрос се нуждае от допълнително проучване. Предполагам, че към 1990 г. равнището на проникване е около 400 души на един сътрудник.

„23. Ние настояваме за правна борба срещу съзнателните лъжи и тяхното разпространение чрез пресата. За да бъде възможно създаването на истинска германска преса, ние настояваме:

С част от тази задача у нас се занимава СЕМ. Другата част от работата се върши от самите членове на правителството, които обществото и медиите разглеждат като хора, знаещи истината за ставащото в страната.

а) всички редактори и сътрудници на вестниците, излизащи на немски език, да са другари от народа

В български контекст е по-важно тези хора да са приятели на политическото статукво.

(---------)

г) Вестниците, които са против общото благо, да бъдат забранявани. Ние настояваме за правна борба срещу формите на изкуство и литература, които оказват разлагащо въздействие върху националния живот, и затваряне на организациите, съпротивяващи се на тези изисквания.”

Без коментар.

(----------)

„25. За изпълнението на всичко казано ние сме за формиране на здрава централна власт в Райха, неограничена власт на централния парламент над целия Райх и неговите териториални единици. Водачите на Партията обещават, че ако е необходимо, ще жертват собствения си живот, за изпълнението на всички точки от тази програма”.

Централизацията на властта в ръцете на водача на парламентарното мнозинство произтича от избирателната система. Политиците в България не обещават да жертват живота си за идеи. И това е добре. Изглежда, че те не са склонни да жертват живота и на другите. Това също е добре. Но те СА готови да жертват парите на другите. Това е нормално. Но не е добре.

Очевидно, казаното по-горе не е типично само за българския политически живот. Напълно отделна тема е защо има толкова много общи идеи между сегашната политика и тази на националсоциализма. (Публикуваме с незначителни съкращения, бел.ред.)

 


[1] Оказа се, че на български не е лесно да се намери коректен превод, затова аз съм се придържал към немския оригинал, достъпен на: http://www.documentarchiv.de/wr/1920/nsdap-programm.html .

[2] Това е датата на всеобщата мобилизация и влизането на Германия в Първата Световна война.

[3] Поради това, че Хитлер е редактор на програмата на НСГРП, думата „борба” (“Kampf”) се среща доста често.  Учудващо често тази дума се среща и в реториката на българските политически водачи. 

Още

Биещото сърце на партията най-сетне е аут
Делата за пред Брюксел се сменят, а успехите са все нулеви
Академичен феодал в Благоевград се възнагради със 110 000 лв. бонуси