Цяла България е наясно какви безобразия се вършат в Народното събрание. Лобистки предложения, некадърно (и неграмотно) написани законопроекти, заобикаляне (а понякога и откровено потъпкване) на парламентарната процедура, пренебрежение към позициите и исканията на гражданското общество - така обичайно изглежда законодателният процес, от чийто продукт повече или по-малко зависи нашият колективен, а и личен живот. Има обаче по-голям проблем от безобразията, които наблюдаваме в парламента. И това са безобразията там, за които нямаме възможност да видим и чуем нищо.

А такива със сигурност има и депутатите са се погрижили да имат на разположение способ, чрез който да не позволят на обществеността да узнае за тях. За това в крайна сметка им служи принципът на заседание при "закрити врата", с който парламентарните комисии - ковачниците на законодателството, в последно време злоупотребяват за щяло и нещяло. Ако публично се разразяват такива мощни скандали заради лобистки законопроекти, на каквито станахме свидетели през последните месеци, тогава само си представете какво ли се случва, когато народните избраници са се укрили зад дебелите стени на бившия Партиен дом, далеч от камерите, микрофоните и общественото внимание!

Положението е сериозно, защото напоследък подобни съмнителни прояви засягат законодателни предложения, с които директно (и доста надълбоко) се бърка в джоба на българския гражданин. Например промените в Закона за акцизите и данъчните складове, предизвикали буря от негодувание заради намеренията на управляващите рязко да увеличат цените на бързо набиращите популярност бездимни цигари. Наплашени от скандала, ГЕРБ и "Обединените патриоти", които бяха вносители на поправките, засекретиха заседанието на парламентарната комисия за борба със сивата икономика и контрабандата, ръководена от Емил Димитров–Ревизоро, на което се обсъждаше законопроектът. Е, може ли някой да каже

защо трябва да се обсъжда скришом от хората размерът на налозите,

които ще им се наложи да плащат? Някой може ли въобще да посочи рационална и общественополезна причина върху нещо подобно да се налага информационно затъмнение? Пълна тайна, отговор няма. При това положение депутатите няма защо да се сърдят на обвиненията, че мътят нещо в ущърб на гражданите, които ужким представляват.

Подобни скандални случки не са една и две. Само две седмици преди бездимните цигари комисията на Ревизоро пробва да потъпче принципите на прозрачността по още по-брутален начин. На дневен ред беше друг законопроект, предизвикал тежки скандали и обвинения в лобизъм - за регулацията на пазара на горива, който вероятно ще докара на България наказателна процедура от Европейската комисия. Тогава депутатът с колоритния прякор дори не си прави труда да търси правни основания, за да затвори обсъждането за медиите. А направо им нареди да си съберат камерите и микрофоните и да си ходят.

Добре че се намериха журналисти, които да се опълчат,

иначе последвалата абсурдна дискусия тогава, която показа колко малко ги е грижа депутатите за българския данъкоплатец, нямаше да стане известна никому.

И тук както винаги коренът на проблема е в законодателството, по-конкретно в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той позволява на парламентаристите по свое усмотрение да решават какво да позволят на публиката да види от тяхната работа и какво да засекретят. Българската конституция (чл. 82) казва, че заседанията на Народното събрание са открити. По изключение обаче парламентът може да реши отделни заседания да бъдат закрити. Този текст на практика позволява на депутатите да разпишат каквото искат в своя правилник. И те винаги са се възползвали от тази възможност най-широко.

Разпоредбите на правилника по отношение на закритите заседания

остават почти едни и същи от началото на прехода до сега

Винаги е съществувал неясният текст, според който "заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това". Какви са "важните държавни интереси", решават народните избраници. Това става след (закрито) обсъждане и по предложение на председателя на парламента или на 1/10 от депутатите (т.е. само 24-ма души) или на Министерския съвет. Очевидно е, че формулировката е толкова широка, че в обхвата й може да попадне на практика всичко.

Другото основание в правилника за закриване на пленарно заседание се появи след приемането на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г. Впоследствие от 2005 г. насам депутатите автоматично минават в режим на закрити врата - без обсъждане и гласуване, когато разглеждат документи, които представляват държавна тайна. Тук нещата са по-приемливи, макар че, имайки предвид изумителното количество информация и документи, които се засекретяват в нашата държава, остава място за съмнения доколко общественополезна е разпоредбата в този й вид.

Проблемът обаче е не толкова в пленарна зала, където, общо взето, закритите заседания са рядкост, колкото в парламентарните комисии, както се спомена. А именно там е важно какво се случва, защото те вършат същинската законодателна работа. И затова депутатите използват правилника, за да си осигуряват най-голяма закрила от публично наблюдение точно в комисиите. Техните заседания принципно са открити (изрично изключение прави комисията за наблюдение на спецслужбите). По решение на членовете им отделни заседания могат да бъдат и закрити. Какви са основанията, на които могат да работят при закрити врата, ще попитате? Отговорът е: каквито си поискат.

Депутатите в комисиите не са ограничени дори от ужасно широки понятия като "важни държавни интереси". Единствената граница е мащабът на собствените им приумици (рожба на техните интереси, както спокойно можем да предположим). Може да става въпрос за цигари и горива, въобще неща, пряко засягащи гражданите и бизнеса, които задължително трябва да са наясно какво се случва, за да няма скандали, бъркотии, "ах" и "ох". Ако обаче депутатите решат, може и никой да не знае. Нищо че последствията и ядовете ще ги бере после целият народ.

Заради подобни практики парламентът придобива вида на тайна ложа, непроницаема за общественото внимание и интерес. А непрозрачността е точно един от ключовете, отварящи портите, през които нахлува произволът. А всеки знае, че своеволието на властта е една от главните причини за упадъка на нашата страна.