facebook
twitter

Наблюдател

Ограничаването на одита може да създаде проблем за цялата икономика

Щяха да останат само 5000 фирми със задължителна заверка на финансовите отчети, ако беше прието искането на бизнеса, казва Васко Райчев, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС)
1489

Визитка

Васко Райчев е председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) от април 2017 г. Той е един от основателите на професията в България през 1991 г. Дългогодишен съдружник в одиторската фирма "Делойт" и неин управител и председател за България.

- Господин Райчев, наскоро работодателските организации доста рязко поставиха въпроса за твърде широкия обхват на задължителното одитиране на финансовите отчети на фирмите в България и за затруднението, което това създава за по-малките предприятия. И настояха да се завишат праговете за задължителен одит, при което хиляди фирми да бъдат освободени от това "утежнение". Вярно ли е, че България е с най-рестриктивните прагове в ЕС?
- Работодателите и по-специално АИКБ са подбрали 6-7 страни в ЕС и на базата на това правят заключение, че в България праговете са най-рестриктивни - 2 млн. лв. стойност на активите, 4 млн. лв. приходи от продажби и 50 души персонал. Ние, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, обаче казваме, че това не е така. Има 11 държави, където един или повече от тези три прага са по-ниски от тези в България.

Праговете у нас са в сила от 2016 г., но те са същите, които влязоха в сила с реформата през 2007 г., само че осъвременени с 33% инфлация за този период. Не разбираме защо това породи толкова проблеми.  За нас това беше неочаквана реакция, доста агресивна. Единственият аргумент на работодателите е, че те не виждат смисъл от одита на по-малките предприятия. Ние казваме: одитът не се прави за вас самите, а за тези, които потребяват финансовата информация и които искат да знаят кои сте вие. В европейските документи това се формулира като защита на публичния интерес. Разбира се, и защита на инвеститорите - там, където ръководството е отделено от тях. Например аз съм собственик на предприятие, назначил съм някого да го ръководи и искам одиторът да провери дали това, което той ми предоставя като информация, е правдиво. В този случай се защитава интересът и на самия собственик. Но те казват - аз съм и собственик, и мениджър, затова одит не ми е необходим. Но одитът е необходим на кредитори, банки, застрахователи, данъчни, дори на наетите работници, защото, като отидеш да работиш някъде, трябва да знаеш дали не отиваш в предприятие, което ще фалира скоро. Т.е. има много голям кръг от заинтересовани лица в обществото от тази информация.
- По сметките на работодателите спорът е за около 6000 фирми. Това не е ли малка група предприятия, която не би трябвало да повлияе толкова съществено на инвестиционния процес и на публичния интерес?
- Това число не почива на нищо. Ако има такава информация, то тя е при нас, ние събираме тази информация от нашите членове. Според нашите данни 10 000 предприятия биха отпаднали от задължителен одит, ако двойно се завишат праговете, така както настоява бизнесът. В момента в България се одитират общо 15 000 фирми. Т.е. щяха да останат само 5000 от тях със задължителен одит. При положение че у нас активни са между 200 000 и 300 000 предприятия и само 15 000 се одитират, за какви рестриктивни прагове говорим?
- Как е в другите държави от ЕС?
- Сравнението показва, че в България праговете са на едно нормално ниво за размера на икономиката ни. Тази тема също се обсъжда в някои страни - например Швеция, Финландия, Италия... Как решават там проблема? Възлага се на независима организация да направи изследване какъв би бил ефектът от отпадане на задължителния одит с промяна на праговете и на база на това се води дискусия. Може би така трябваше да подходим и ние. И сега не е късно да го направим. Например в края на 2017 г. Сметната палата в Швеция излезе с доклад, който показва, че занижаване на одита ще донесе само негативи. Те са направили анализ на предприятия, които са били задължени да представят одитирана финансова информация и които при някаква реформа в предишен период са били освободени от одит. Установява се, че това рязко е покачило счетоводните грешки, публикуването на неверни финансови отчети, неотчитането на данъчни задължения. Повишил се е рискът от измами и участие в схеми за пране на пари. Т.е. само негативи срещу един-единствен позитив - фирмите са си спестили парите за одит. И в резултат на това изследване знаете ли какво е станало в Швеция? Праговете са снижени до 150 000 евро стойност на активите и 330 000 лв. за приходите и трима души персонал - та това е един добре работещ ресторант. Същото са направили във Финландия и Италия. Италия през октомври миналата година намали праговете за одит от 4.4 млн. евро за активите и 8.8 млн. за приходите на 2 млн. и за двата показателя и 30 души персонал. Там се установява, че тези предприятия, които на предишен етап са били освободени от одит, фалират по-често. Защото мениджмънтът, като знае, че няма да бъде проверяван, в най-добрия случай има естествена склонност да неглижира този въпрос, ако не да върши манипулации. А когато неглижираш един въпрос, финансовата информация винаги излиза по-красива, отколкото е. Особено ако кандидатстваш за кредитиране.
.- Според бизнеса обаче това е административна тежест, от която трябва да бъдат освободени по-малките фирми.
- Ние желаем да пречупим това разбиране за одита. Подкрепяме всички инициативи за намаляване на административната тежест. Разбира се, че трябва да се прави бизнес по-лесно. Само че одитът е нещо по-специално - той гарантира обществения интерес. Всички ние, като отидем в магазина, искаме да сме сигурни, че кантарът мери правилно. Това, че ще трябва да платиш, за да ти сертифицират везните, не е административна тежест. Да, задължение е, но то е в интерес на потребителите. По тази логика воденето на счетоводство също може да го изкараме административна тежест, защото също се изисква по закон. Просто законът за счетоводството казва, че от определен кръг предприятия, които са по-значими за икономиката, се изисква да бъдат одитирани за по-добра отчетност. Да останат само 5000 предприятия със задължение за одит означава огромна част от българската икономика да остане с ненадеждна финансова информация, която не се проверява по никакъв начин. Освен това предприятията, чиито финансови отчети не се одитират, на практика се причисляват към т. нар. сив сектор. Известно е, че чрез нарочно изградена несложна система от свързани малки и средни предприятия лесно може да се осигури възможност значителни бизнес и финансови потоци да останат необявени и скрити - с всички рискове от това за цялостната бизнес среда у нас.
- Бизнесът обаче излезе с аргумент, че често одитите са проформа и не дават гаранция за достоверност на финансовите отчети.
- Ние не бягаме от темата за качеството на одита. Сигурно има лоши одити, нито в една дейност не може всичко да е перфектно. Това трябва да се преследва. Но това, че се нарушава Законът за движение по пътищата, означава ли, че той трябва да бъде отменен или да се ограничи използването на автомобили? 
- Какво се случва с одиторите, които правят некачествени заверки?
- В България от 2008 г. има независима комисия за публичен надзор над регистрираните одитори и всеки подлежи на инспекция от тази комисия. От 15 г. има и Съвет за контрол по качеството в ИДЕС. Когато се установи, че наш колега не спазва одиторските стандарти, той бива санкциониран в зависимост от тежестта на нарушението, възможно е да се стигне и до отнемане на лиценза. Освен това всеки, който се счита ощетен от работата на одитора, може да предяви претенции пред съда и пред комисията, защото по закон одиторът отговаря за вредите, които е причинил вследствие на своята дейност.
- Казвате, че вдигането на праговете за одит ще остави икономиката с ненадеждна финансова информация. Това означава ли, че масово фирмите подават неверни финансови отчети и това не се ли преследва от Наказателния кодекс?
- Да, но докато се стигне до Наказателния кодекс, вече е късно. Вижте, професията одитор е възникнала преди 140 години във Великобритания и САЩ. За да има тази необходимост, значи има проблем, който трябва да се реши. В модерните страни законодателите решават това със задължителен одит. Да приемем, че едно предприятие докладва вземания за 3 млн. лв. Това е вярно, че има такива вземания и никой няма да го упрекне, но те може да са от компания, която е фалирала. И тук е ролята на одитора да каже, че тези активи не са активи. Или пък са посочени материални запаси за 5 млн. лв., които отдавна са със загубени качества и трябва да бъдат отписани, защото стойността им е нула. Т.е. в много случаи информацията не е невярна и не подлежи на санкция, но не е пълна и ясна. В нашата практика виждаме тези несъвършенства най-добре, когато влезем в предприятие, което не е било одитирано до момента. Най-малкото защото има естествена склонност да се представят по-добре нещата, отколкото са в действителност.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Защо България трябва да се промуши през иглени уши?
Счетоводител, нотариус и кмет се срещнали пред ДАНС...

20.02.2019

Доротея Дачкова

2237 1
БСП трябва да води битката в парламента

20.02.2019

Таня Петкова

967 9

Коментари

Schetovoditel_1

Само няколко неща: ИДЕС декларира пред Комисията за публичен надзор над регистрирните одитори, че за миналата година са извършени 16700 бр. одити, а не 15000, както казва господинът. Ако един собственик си е назначил управител и иска да знае, как вървят нещата, винаги може да си избере одитор, без да му е задължение по закон. Не е забранено. Ако един собственик иска да го направи, защото караме всички да го правят? Ако кандидатствам за кредит пред банка, тя ще поиска одит и ще го направя. Не е забранено от закона, но ако аз кандидатствам за кредит, защо всички трябва да се одитират, дори и тези, които не са кандидатствали за кредит? Счетоводителите не са глупаци и много добре знаят, че ако стоката на склад вече не става за нищо, тя трябва да се преоцени или бракува. Какъв аргумент за задължителен одит е това? Колко наказани одитори има за некачествен одит и грешки? Качествен ли е одитът, ако изпращаш на одитора оборотка и баланс по ел. поща и той ти върща, че всичко е наред?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×