България може да се определя като парламентарна република, но доверието на обществото към работата на народните представители е критично ниско. И затова има основателни причини. У нас през последните години законодателната функция на депутатите буквално се изроди. Представителите на управляващите партии често се превръщат в механичен инструмент за прокарване на непопулярни решения в последния момент, за да се избегне общественото обсъждане и да се изпреварят недоволствата и протестите. По-лошото е, че парламентът също все по-често се поддава на лобистки натиск и напълно съзнателно приема разпоредби в интерес на определен малък кръг данъкоплатци и в ущърб на мнозинството от тях.

Обикновено такива корекции народните представители подпъхват с други промени, предложени от кабинета и минали през процедурата за отразяване на бележките на всички засегнати лица. Често новите текстове се появяват часове преди ресорната комисия в парламента финално да ги обсъди, като не само потърпевшите са в неведение, но дори и голяма част от депутатите нямат представа какво гласуват. Обикновено става дума за откровено, нахално лобиране независимо от оправданията за промените. 
Най-новата демонстрация на тихомълком вкарани промени, засягащи сериозно голяма част от обществото, между първото и второто четене на иначе безобидни поправки в Кодекса на застраховане са лимитите за изплащане на обезщетения за болка и страдание към близките при смърт на техен роднина на пътя. Могат обаче да се посочат и други подобни примери само от тази година - като закона за контрол на пазара на горивата, закона за автомобилната камара. След това, при изригналото недоволство, някои от тях така и не видяха бял свят, други бяха сериозно коригирани в сравнение с първоначалния си вариант. Само в проектите за държавен бюджет и на бюджет на здравната каса например в момента се обсъждат - формално или не - поправки в други над 30 закона.
Връх на абсурда е, че макар да сме парламентарна република, при управлението на ГЕРБ разплитането на общественото кълбо на недоволство винаги става след намесата на премиера Бойко Борисов, който заповядва на депутатите си да се откажат от гласените поправки.

И с Кодекса за застраховане нещата се развиват по същия сценарий

- само ден след като гръмна новината за вкараните от шефката на парламентарната комисия Менда Стоянова спорни промени, Борисов нареди на депутатите от ГЕРБ да не ги гласуват, без да е запознато обществото с тях и да е поискано становището на всички заинтересовани страни. От кумова срама този път от щаба на ГЕРБ дебело подчертаха, че Борисов дава това нареждане не като премиер, а като лидер на партията.
В центъра на скандала е застраховката "Гражданска отговорност " за автомобилите, която, откакто съществува, постоянно поражда разпри. Дълги години тази иначе задължителна застраховка не се плащаше от почти една трета от собствениците на автомобили у нас, а контролните органи не бяха в състояние да ги накарат да се застраховат. После този проблем беше решен, но се появи друг - прекалено ниски премии, които не могат да покриват щетите при катастрофа, и множество недоволни пострадали, които не получават очакваното обезщетение. Отново заради липсата на контрол се появиха застрахователни компании, които предлагат единствено "Гражданска отговорност", защото така е най-лесно - застраховката е задължителна и

единственото усилие да привлечеш клиенти е да предложиш най-ниската цена

А дали водачът на превозното средство е имал провинения на пътя, няма значение. Проблемът с румънските шофьори и не само с тях, които карат в чужбина коли с българска регистрация и българска "Гражданска отговорност" и заради които при катастрофи (дали фиктивни или не) нашите застрахователни компании плащат огромни суми, е страничен ефект от поведението на самите застрахователи и бездействието на контролните органи. Не се говори и за лошите пътища и недисциплинираните шофьори, причина България да е на първо място в ЕС по смъртност при пътнотранспортни произшествия. В същото време при анализите на произшествията в нормалните страни обикновено има и раздел каква част от тях се дължат на състоянието на пътя.
За всичко това застрахователните компании сега се кълнат, че алармират властта от години, но

нямало воля за тяхното решаване

Странно е обаче как при тази мудност на управляващите те успяха да мобилизират шефката на парламентарната комисия Менда Стоянова скоростно да вкара в проектозакон тавани върху сумите, които съдът присъжда за компенсация на близките на загинали в катастрофа. Не обясняват и защо до момента не са били толкова настъпателни да се въведе най-после след 10 години протакане прословутата система "бонус-малус", която се очаква да дисциплинира донякъде българския шофьор и броят на катастрофите да падне, а оттам и щетите за изплащане на пострадалите. Едва днес - вторник, след като гръмна скандалът с тавана на обезщетенията, Комисията за финансов надзор по спешност гласува проект на наредбата, от която се очаква да въведе повече справедливост при формирането на цената на застраховката.

Браншът има известно право да е притеснен от решението на ВКС от юни тази година, с което се увеличава съществено кръгът на лицата, които имат право на т.нар. обезщетения за болка и страдание при загинал техен близък при катастрофа. Напълно основателна обаче е критиката към тях, че подобно на много други икономически играчи, и те се възползваха от порочната парламентарна практика на прокарване на законови поправки по "втория начин". Т.е. тихомълком, в последния момент, без да се даде време на засегнатите да се защитят или поне да изразят мнение. 
Едва след като Борисов спря депутатите си да гласуват, Асоциацията на българските застрахователи опита публично да обясни какъв е проблемът, защо е толкова сериозен и какви последици води след себе си, включително и застраховката да скочи до 1000 лв. А

можеха да проведат този разговор много преди това

- все пак решението на ВКС да разшири кръга на хората с право на обезщетения е от четири месеца. Едва сега застрахователите публично поставиха и други проблеми, които изкривяват изплащането на обезщетенията след катастрофа - недобросъвестни адвокати, които прибират по-голямата част от присъдените суми и се отказват да водят дела за имуществени щети, а само за "болки и страдания", защото съдиите ги признавали без никакви документи, само с устни твърдения. Но защо, ако проблемът е в т.нар. трети страни, се слага ограничение на обезщетенията не само за тях, а и за преките наследници на загинал на пътя? За това - нито дума.

Според застрахователите точно когато станало ясно решението на ВКС, гръмнал скандалът с фалиралия кипърски застраховател "Олимпик" и това изместило общественото внимание. При този фалит пострадаха над 200 000 български шофьори, подведени от ниските цени на застраховката. На тях им се наложи да платят наново "Гражданска отговорност" в други компании, а за обезщетение ще чакат с години. От асоциацията тогава и звук не издадоха срещу некоректното поведение на техни представители, които се издържат основно от автомобилни застраховки и заради които се наложи "Гражданска отговорност" да поскъпне значително далеч преди решението на ВКС.

В същото време неправителствени организации, които защитават пострадалите при катастрофи, твърдят, че юнското решение на съда е било неизбежно и известно от по-рано на застрахователите, защото отразява европейска директива. Последните сега обвиняват финансовото министерство, че отказало да включи предложението им за ограничаване на размерите на обезщетенията за неимуществени щети в подготвените през лятото от ведомството на Владислав Горанов други промени в Кодекса за застраховане. През целия август те са били публикувани на сайта на финансовото министерство за обществено обсъждане, но финансовият министър не откликнал на призива на застрахователите. Затова се наложило те да се срещат с всяка политическа сила в парламента, за да обяснят проблема с надигащото се "цунами" в застрахователния сектор. 
Между другото намесата на премиера Бойко Борисов е само поза. Както стана ясно, общественото обсъждане ще представлява дебат по време на заседанието на бюджетната комисия при второто четене на законопроекта в четвъртък. Което така или иначе щеше да се случи, защото бе насрочено преди заповедта на Борисов.