Нищо ново под слънцето - така може да определим резултатите от Матури 2025. Дали средният успех на зрелостниците е Добър 4.27, или 4.32, колкото бе миналата година, огромно значение няма. Нивото остава все така посредствено, въпреки многото промени през годините. Всички продължават да учат за удобни оценки, а не за трайни знания. Малцина избират да учат математика и природни науки, които са в основата на икономическото развитие. Продължаваме да нямаме обективна оценка на училищата и усилията на учителите не се отчитат. Пропастта между различните региони се задълбочава и т.н. И все пак, кои проблеми осветиха и какви решения подсказват тазгодишните държавни зрелостни изпити?
Повече пълни отличници, но и повече двойки
Докарали сме до положение, в което въздишаме с облекчение на резултат, който е само с 1 т. по-надолу от миналогодишния - по български език 12-класниците са изкарали средно 57 от общо 100 точки, при 58 миналата, когато бе измерен рекорден резултат, откакто изобщо съществуват матури. От МОН пак предпочетоха да наблегнат на почти двойното увеличение на изкаралите пълни 100 точки на двете задължителни матури. Но колко могат те да дръпнат резултата напред, щом двойките като цяло се увеличават, също както и тройките и четворките, докато петиците и шестиците намаляват? Близо 5700 ученици с двойка по български език едва ли са повод за успокоение. По-скоро са сигнал "червено" - да се обърне истинско внимание на уязвимите деца, за които бездушно използваме термина "образователна бедност". Сред тях са вероятно и 23-те деца, които са получили 0 точки на изпита по български (миналата година е нямало такива). Как изобщо са стигнали до 12. клас, кой е допуснал да бъдат избутани до финал, няма ли от директорите и учителите им да бъде потърсена отговорност, отговори няма.
57 от 100 точки - четворка или двойка?
57 точки от 100 за едни е поносимо, за други - провал. По скалата на МОН тези точки се равняват на оценка Добър 4.27. Според някои международни стандарти те са равни на тройка, а според други - на чиста двойка, щом няма дори 60% успеваемост. Въпросът така ли се мерим с развитите държави, където качеството на образованието е далеч по-добро, от години вече не се задава, ако щете дори заради неудобство. "Та, нали ако вдигнем прага за тройка, двойките ще завалят като лавина?", би отговорил всеки учител, директор, родител и експерт. А на въпроса дали е достатъчно адекватна скала, при която за тройка са нужни 30 точки, явно още въобще не му е дошло времето у нас.
Математика, математика и пак математика
Ако тазгодишните матури показаха нещо, то с основание може да кажем, че насочиха вниманието към математиката. Не защото резултатът се е влошил или подобрил значително спрямо минали години (72 точки за тази година при 75 точки за миналата), а защото интересът към този предмет остава все така мижав (по-малко от 1/3 от изучаващите го като профилиращ са избрали да тестват знанията си по него). Въпреки че МОН удължи срока за подаване на заявления за явяване на зрелостен изпит по математика и даде шанс на повече зрелостници да изберат този предмет за трета матура (за да кандидатстват с оценките от нея в направление икономика в университети, каквото условие бе въведено тази година за приема в икономическите висши училища). Вероятно късното обявяване на тази възможност е изиграло своята роля, но все пак за всички вече стана съвсем ясно, че са нужни още мерки - по-работещи, и то спешно. МОН вече анонсира различни мерки - увеличаване на часовете по този предмет в гимназия, обявяване на математическите гимназии за специализирани, в които приетите в 5. клас ще остават в училището и след 7. клас, без да държат изпити като останалите и т.н. Всички те обаче следва да се премислят внимателно, както и да се вземат предвид предупрежденията на експерти, че по-работещото решение е да се работи за подобряване навсякъде на нивото по математика и за увеличаване на математическите паралелки във всички училища, а не само в елитните математически гимназии.
Защо сме по-добри по английски отколкото по родния си език?
Т.г. за пореден път в социалните мрежи изникна въпросът: "Защо резултатите по родния ни език са толкова по-ниски от тези по чужд език, в случая английския?". Обясненията от МОН са няколко - матурата по български е задължителна, докато тази по английски - по избор. Броят на учениците определено влияе на резултатите, още повече, че на изпит по английски се явяват ученици от елитните езикови гимназии, където обучението е на по-високо ниво, както и предимно младежи, които се чувстват доста по-сигурни в знанията си по предмета. Освен това по английски не се учат произведения, както това се прави по български език и литература. Аргументите са уместни, но те не променят факта, че учебната програма по български е остаряла и претрупана, не позволява свобода за преподавателите и вкарва учениците в определени рамки - в изучването на точно определени творби, в познаването на "11 вида местоимения, 5 вида причастия, частици, нам си какво" и др. Всичко това демотивира учениците и ги отблъсква от родния език и литература.
Уменията - първо да се научат, после да се оценяват
В последните години стана модерно да се говори за умения и компетентности, които да заменят зубренето в училище. Въпросните ключови компетентности бяха заложени в училищния закон, а до определена степен и в учебните програми - в очакваните резултати към тях се посочват дадени ключови компетентности, но те реално не са включени в учебното съдържание. На практика масовото им преподаване им в клас все още остава само на хартия за преобладаващия брой училища За сметка на това обаче, от няколко години изпитваме учениците точно на умения. За справка - тази година МОН даде разбивка по кой предмет от втората матура колко процента от задачите са оценявали умения, колко - знания. Получава се парадокс, който бе публично признат дори от най-високо ниво в министерството.
"Системата е насочена предимно към зазубряне. Културата на заучаване е повсеместна - тя е в учителите, учениците, вкл. в голяма част от семействата. Децата трябва да бъдат адаптивни, креативни и да имат общи умения за живота. Нашата система към момента не предполага формиране и оценяване на такива умения. Но ние правим от няколко години крачка напред по отношение формиране на задачи - предоставили сме задачи, въпроси, които изискват не толкова възпроизвеждане на знания, а умения, практически прилагане на наученото и междупредметни връзки. И там идва проблемът - изискваме това, а всъщност учениците не могат, защото не са учили така, нямат такава култура, и оттам идват и тези сравнително ниски резултати“, каза зам.-министър Емилия Лазарова пред Би Ти Ви. Какво означава обаче това признание? Че сме сбъркали с поставянето на задачи за умения в тестовете? Че първо трябва да обучим учителите как да преподават такива? Или че нямаме изобщо визия как да се справим с този проблем?
Няма оценка на добавената стойност
Ако може нещо да промени образователната система, то би било обективната оценка на училищата, техните директори и учители. В момента няма никакво значение дали един учител си изпява урока пред класа и пише на всички наред шестици или тройки, или се скъсва от работа, всеки ден подготвя иновативни уроци и ходи да издирва деца в махалите. И двамата биха получили сходно възнаграждение и нито единият ще получи санкция, нито другият - поощрение. Тази ситуация, съответно и качеството на образованието, биха могли да се подобрят именно с въвеждане на методика за оценка на добавената стойност в училищата. Идеята й е да оцени обективно как се справя всяко едно училище, като съпостави не само оценките на входа и изхода му (примерно в 4. клас и в 7. клас), но и като отчете куп други фактори - като образование на родителите, семейна среда, населено място, в което се намира училището, наличие на много уязвими ученици и т.н. Така, допринасящите за успеха на учениците си учители и училища биха могли да бъдат стимулирани да се подобряват постоянно, а тези, които не се справят, биха получили подкрепа за преодоляване на слабостите.
Въпросната методика обаче е като дух - за нея говори всеки министър от години насам, но реално я няма. И настоящият образователен министър Красимир Вълчев, в чийто първи мандат започна работата по методиката, не звучи никак оптимистично за бъдещето й. "По-добре да нямаме оценка, отколкото да имаме несправедлива оценка", категоричен бе той, загатвайки за многото методически проблеми, на които са се натъкнали експертите. Каква ще е съдбата на прословутата методика, никой засега не може да прогнозира. Не се знае нищо (публично) и за пилотния проект в 40 училища, в които тя започна да се изпробва.
Пропастта расте
Зеещ проблем, който засега се задоволяваме само да констатираме, е широко отворената ножица в представянето на различните не само училища, но и области у нас. Разликата между най-силния град София (близо 64,8 т.) и най-слабия Разград (47,9 т.) е много притеснителна - цели 17 точки. Проблемните градове се знаят от години и очевидно при тях са нужни комплексни мерки, включително от различни министерства. Засега обаче всички опити не са дали резултат. Обяснението, че в тях има концентрация на деца с майчин език, различен от българския, вероятно е само една част от картината. Примерът на Кърджали е показателен в това отношение - там има висок процент деца с различен майчин език от българския, но тази година областта изпревари дори голяма област като Бургас на матурата по български език. Защо единствено Плевен повишава резултатите на учениците си по български език също е любопитен въпрос, който заслужава подробен отговор. Спорно е дали ще получим такъв, имайки предвид последните констатации на Сметната палата за недостатъчния капацитета на МОН да събира, обработва и анализира данни.
Защо ти е 6, като може да влезеш в университет и с 3?
Сериозни размисли предизвика и коментарът във фейсбук на учителя Ангел Ангелов от СОУ "Сава Доброплодни" в Шумен. "Основният проблем с матурите е, че за повечето ученици високата оценка няма значима стойност. Почти всеки университет приема всички кандидатствали по дадена специалност, без значение какви са резултатите им през годините в училище и без значение оценката от ДЗИ и други изпити (в специалности, свързани с математика, се приемат студенти с оценка, формирана от матура по български!).", написа той. По думите му местата в университетите са повече от заявилите желание да следват. "Прилагат се всякакви маркетингови стратегии за набиране на студенти. От ранно записване (без полагане на изпити, без значение оценките от ДЗИ) до прием с общи проформа-тестове и записване още преди Нова година, че и заплащане на семестриална такса. Та ... за какво им е на учениците висока оценка .. на тях им трябва само 3.01 на матурата!", казва той.
