facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Магдалена и слуховете

2319
Снимка: Архив
Това е пропаст. Тази пропаст е дело и вина на всички български управници през трите десетилетия на европейско развитие. Не само българите сме най-бедните в Европа, но и циганите тук са най-бедни от циганите на континента.

Колкото да ни изглежда втръснал и съсипващ, хаотичният ход на държавата не ни позволява да се дистанцираме от него и да се отдадем на собственото си съществуване, да се задълбочим в житейското си предназначение. Остросюжетният сценарий на българската действителност вероятно точно това и цели: гражданинът да не бъде оставян да размисля и да осмисля, да се гърчи гражданинът в такт с безкрайните внезапности и изненади на българския делник. Изкушавам се да употребя прилягащото тук позабравено съществително „безреда”, но се опасявам, че то ще облагороди и някак ще опоетизира тези размишления, започнати с яд и, естествено, с... нерви. И откривам, че аз, професионалният писател, свикнал да боравя с думите волно и, надявам се, артистично, започвам подозрително да се взирам в тях навярно от страх да не заприличам на днешната политическа върхушка, която си служи със словото като с мълчание, а с мълчанието - като с лъжа.

Да се назовават проблемите, заблудите, дефектите в действителността е нужно, по-скоро – задължително. Думата за всяко страдание е неговата диагноза. Когато подменяме думата, ние фалшифицираме диагнозата. И, значи – ще сбъркаме лекарството. Което в България най-често и става.

Някакъв слух опразни училищата в два областни града. Майките и бащите в паника изведоха дечурлигата от класните стаи, убедени, че ги спасяват. Никой в гетото не се усъмни, че наистина ще продаваме циганчета в Норвегия. Властта реагира според табиета си: диверсия, провокация, нова костинбродска афера на опозицията. Приобщиха набързо към виновните ярък противник на Истанбулската конвенция, смотолевиха нещо и за протестантските пастори. Причината не беше спомената, ще излъжа, ако допусна, че въобще са я потърсили.

А в една среда, в която семействата продават дъщерите си: за проститутки, за крадли, за съпруги най-после, продажбата на деца в чужбина въобще не изглежда абсурдна, както ще изглежда на нас с вас. Там, където законите, колкото се научават, се научават в затвора, една такава сделка изглежда съвсем реална. И най-вече никой не се усъмнява, че държавата ще я сключи, без да й мигне окото.

Каква убийствена рецензия за управлението на днешната политическа класа!

Репутацията й е точно такава: ще изнесе и най-милото, и децата на босите и гладните ще изтъргува, ненапразно тази година ги иска всичките в училището – да са на разположение. За тях тя е като африканските племенни вождове, продавали своите поданици на роботърговците за огледалца и чекийки. (Те за робството не знаят, може и за Африка да не знаят, но такова е мнението им за нашите общи вождове.) Виждали са я тая власт, познават я – най-вече като купува избори, вярват й точно толкова, колкото заслужава.

Ето ги – безпросветни, импулсивни, непокорни до забрава, съдбовно разделени от нацията – печален резултат от общите усилия на партии и институции. Онзи резултат, който тъй се премълчава: пропаст!

Ако бъде произнесена, думата може би ще почне да лекува.

Но всички се спотайват. Преструват се, че „пропаст” е от речника за чуждите думи. А явно са я знаели, когато са изкопали тази пропаст. Такава дълбока, такава черна. Още копаят – лъжат, че опасната „стратегия” за децата е отхвърлена, а всъщност на части са я присъединили към цели двадесетина други закона, допълнени зад гърба на народа. И хората се страхуват, че този час е вече дошъл и че „стратегията” ги застига дори в пропастта.

Тази пропаст е дело и вина на всички български управници през трите десетилетия на европейско развитие. Не само българите сме най-бедните в Европа, но и циганите тук са най-бедни от циганите на континента. Срамният кратер от невежество и мизерия не е заслуга на тези мургави наши сънародници. (Извън него остават клановете на висококласните международни джебчии и прослойката на легендарните телефонни измамници.) Изглежда логично в пропастта да са потънали и милионите за ромското включвне, но запознати твърдят, че са на съвсем друго място. А нас не може да ни развеселява това, че хората от етноса, който традиционно е майстор в измами и шмекерии, тъй лесно и масово са се вързали на лъжата, че ще им вземат децата. Да, традициите не са това, което бяха...

А в същото време Магдалена от сливенското гето „Надежда” си взе дипломата за акушерка. Циганка с две деца завърши гимназия и после се доучи за бяла престилка. Иска да продължи за лекарка. Когато в новините въртяха репортажи за паниката в циганските квартали, една телевизия показа филм за госпожа акушерката и за нейното семейство: гимназия завършили и свекърът, и съпругът на Магдалена (сега записан за студент), гимназия учат и братята му. Направо Холивуд: на финала всичко се урежда. Бръкнете в интернет и ще намерите подробности. Значи, има изход от пропастта! Нещо може да се случи дори само поради това, че децата са вече в училище – щом родителите им са хукнали да ги прибират от там!*

Аз съм почти всенародно известен противник на хепиенда, но ми се ще повече зрители от „Надежда”, от „Столипиново”, от „Факултета” да повярват в историята на Магдалена, да се потрудят за щастливия край. А за онези, които продължават да дълбаят въпросната пропаст, дано се изпълни българското народно мечтание: който трап копае другиму, сам пада в него.

______________________

*И ме човърка нещо: дали, подплашени от дипломата на това момиче, някакви сили не подхвърлиха този слух? От страх, че поколението циганчета от класните стаи утре също ще им избяга, ще им се изплъзне от ръцете, някои хора са готови на всичко.

 

Още

Опростачването достигна катастрофални размери

14.12.2019

ПЕТЬО ЦЕКОВ

2068
Кой изгони Христос от Рождеството Му?
Изкуствоведът в епохата на Фейсбук

14.12.2019

Диана Попова

124
×