facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Линия 348*

3093
Снимка: Архив

Живея със съзнанието, че съм сторил пакост, едно лекомислие, някакво урочасване на страната си, което никога не сполучих да поправя. Как може поетът да навреди, ще кажете сега. Ами с перото, как иначе? Да се твори предпазливо, с озъртане е унизително и безполезно, затова и не се оглеждах много-много. Написал съм стихотворението „Ода” неочаквано и за самия себе си. Едва по-късно, когато то някак от само себе си се актуализира, освободи своето истинско звучене, разбрах, че не е било съвсем по невнимание, а по-скоро по някакво предопределение, с което в поезията си обясняваме всичко неразгадаемо, невинните й тайнства.

Не помня точно кога съм я записал на хартия, в книга се е появила през 1982 година, в сборника „Неизбежен човек”. Единствената ода във всичките мои страници при изобилието от оди в тогавашната поезия, посред разцвета на одата в изкуството на зрелия социализъм – не само в литературата, а и изобщо. Според приятеля ми М.Б. да отпечатиш ода за бедността е толкова дръзко, колкото и ако поднесеш на обществото сатира срещу собственото му благоденствие. (Благоденствие тогава, както впрочем и днес, бе предпочитаният синоним на ситост.) Оказа се прав, стихотворението имаше труден път, появи се и живя в сянка.

Беше от онези творби, които хвърлят сянка върху себе си

Възхвала на бедността – какво иска този автор да внуши, за какво намеква и за какво агитира? И защо рови в миналото, защо дълбае в недрата на капитализма, какъв материал за поезията си търси там? А стихотворението бе светло, простодушно, макар и леко фаталистично. След преживения недоимък на детството и младостта, след протритите ръкави и сиромашката трапеза бях опитал да се поклоня на бедността за онова, което възпита и закали в нас, за високата имунна защита срещу гадориите на двуличния свят и срещу унинието, безволието и плахостта по житейския път. Има там такива куплети:

Изпепелихме махалите боси.

Разпръснахме на гладните страха.

Но, черен хляб на детството, дано си

запазен в съвестите до троха.

_ _ _

Дано пребъде онзи дар магичен

да светиш сред предателства и грях,

ако си бил от бедността обичан,

ако си бил секунда сиромах.

 

Оставили това изпитание зад гърба си, с другарите ми от детинство вярвахме, че тя е била голямото чистилище на стойностите, върховното изпитание на волята, великото поле на съвестта, нашата благословена начална скорост за всичките ни житейски победи. Ето пак:

 

И нека се разпада милостиво

под пластове печал и суета

на бедността прекрасното гориво

в реакторите тайни на честта.

 

Одата внушава необратимост. Бедността, която много ни е взела, но и достатъчно ни е дала, няма да се върне. Животът я е изстрадал вече и няма да повтори този опит. И само във финала има леко отстъпление, пробив във вярата: ами ако все пак...

 

А щом всесилни сенки ни подхванат,

мигът като ни сграбчи с тигров скок,

децата ни сами като останат –

пази ги, бедност, ако няма бог!

 

Страховете, че тя може да се върне, в поезията се признават по-лесно. В живота не е така, в живота всеки чука на дърво. За първи път се сепнах, когато началните агитатори на демокрацията изведнъж, без никой да ги пита, заобясняваха на обществото, че за да има щастие в България, непременно трябва да има и бедни. (Разбира се, в тези утрешни бедни те в никакъв случай не включваха и себе си. Когато изпаднаха от списъка на печелившите, воплите им бяха неутешими.)

Бедността на детството ми не приличаше на днешната. Затягахме коланите, носехме кръпки по лактите, но се прехранвахме прилично и нищо не стъпваше по самочувствието ни. Онова бе някаква опитомена бедност, която не теглеше към дъното. Училището ни бе същото като на заможните, изстраданата максима на онова общество: „Който се учи, той ще сполучи”, действаше безотказно. По странен начин недоимъкът, свързването на двата края не съсипваха честолюбието ни, наслаждавахме се и на чувството за превъзходство, когато имахме причина за това. Да, бяхме бедни, но залягахме и знаехме, че повече няма да бъдем. Нямахме съзнание за безизходица. Другарите ми – и те като мен, деца на чиновници, на магазинери, на тъкачки и готвачки – кой какъвто искаше да стане, станаха.

И още нещо: онази бедност не изяждаше ценностите

Хората не губеха съвестта си, щедростта си, справедливостта си. Немалко между тях се издигаха до признати авторитети в тогавашната човешка общност. Изрази като „горда бедност”, „достойна бедност” тогава не звучаха като „дървено желязо”, в тях имаше истина и тежест. Бедните слоеве притежаваха същата нравствена система, както и състоятелните, в известен смисъл и по-крайна, по-изчистена, по-строга. От години не съм чувал разпространеното някога заявление: „Ние за едната чест живеем”. Бедността не посягаше на честта. Даже мисля, че по странен начин я втвърдяваше в нас, в нашите семейства. Нейният кодекс помагаше на хората да устояват, да вървят напред.

Две-три по-задоволени, по-благополучни десетилетия, които последваха, позволиха на този кодекс да изветрее, да се разнесе в пространството. И когато бедността се завърна, народът я посрещна беззащитен, без самообладание и твърдост, нравствено подкопан и обезверен. Паниката от материалното пропадане, страхът от глад и немотия направиха с хиляди българи онова, което нито епидемия, нито напаст божия можеха да им сторят.

 

Синовете на светкавично обеднели семейства се вляха в подземния свят

 

Дъщерите им излязоха на тротоара. Цели маси народ убедено решиха, че гладът е законна причина да крадат. Други, по-кротки, нерешителни, а защо не и просто морални, зачакаха да умрат. Вместо да се съпротивляват на бедността, два милиона просто избягаха от нея. Един поет писа, че ако българите в чужбина се хванат на хоро, това хоро сигурно ще обвие земята по екватора.

Едва сега разбрах напълно думите: „Бедността не е порок, но затова пък какво е свинство!”. Те днес се приписват на различни руски писатели, все класици. (Понякога източникът се размива, но само когато нещо е добре казано.) Лошото е, че изречението вече покрива новата българска бедност – онова състояние на безнадеждност, когато човекът се буди с тежката грижа на оцеляването. Както някога пещерният ни прадед и той цял ден мисли как да се нахрани. Прекарва безкрайни минути пред щандове, сергии и витрини. Повечето от тези минути са посветени на съзерцание. Гледа лакомства и плодове и се опитва да си припомни вкуса им – ако ги е опитвал. Или да си го представи – ако не е. Накрая плаща едно кисело мляко и позорния си къшей. И още нещо, също тъй незначително, ако има още нещо: виждал съм го да брои шепа стотинки в трепереща шепа, да бърка и да започва отначало. И да се смалява под възмущението на опашката и на продавачката. Това е той: безработен, пенсионер, служител в издъхваща фирма или просто жертва на работодател садист. Не е приемник на бедния българин от миналия век. Пред него бедността е затворила много повече врати, унижението се стоварва много по-тежко, модерното време е заключено за него.

И не мога да се отърва от вината, че някак с онази отдавнашна и преждевременна, нахакана „Ода” съм предизвикал съдбата, неговата съдба. Сякаш тъй съм върнал бедността.

Поправка: това не е бедността

Трябва да се оправи статистиката. Линията на бедността е 348 лв. Но под нея не е бедността, а мизерията, умирачката. Кошмарният свят на нищетата, в който недостъпни стават лекарствата, отоплението, облеклото, пътуването, даже сиромашките празници, най-скромната културна среда. Милиони живеят значително под това число. Това е сутеренът на действителността. Щях да напиша „на живота”, но навреме се опомних: не е част от живота този сутерен. Нещо различно е той, нещо незаслужено и жестоко. Дори смъртта не е по кесията на тези хора.

348...

Едва над тази линия започва бедността. И плавно расте към нас. Никой не казва докъде стига тя...

------------------

*Напомня номер на автобусна линия, но в градската мрежа такава линия няма. Това е линията на бедността. Не продават билети за нея. И все пак, вземеш ли веднъж тази линия, понякога цял живот не можеш да слезеш.

18

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Цветанов си купи нов апартамент, а ГЕРБ си купи СДС
Твърде много зелки на ул. "Латинка"
Концепцията "От мен нищо не зависи" не е вярна

21.03.2019

Аделина Марини

166 1

Коментари

ОБАЧЕ
снимка на ОБАЧЕ

  за 🍗

Penchobre

Жестока работа! Вярвал ли е някой, че пак ще си припомним...

 

И ваште лица

  са сгърчени вече от плач.

      И ваште очи

      са сухи и неми –

      такива големи,

      мъчително тъжни очи...

          И в тех е стаен

          ужас свиреп:

                 Хлеб!

                 Хлеб!

 

 

Братя Стругацки

Напълно е прав авторът!

За едно, обаче, не съм съгласен -  Вместо да се съпротивляват на бедността, два милиона просто избягаха от нея. 

Това също е съпротивление. Никой не иска да живее в мизерия, никой не иска да е  безработен, пенсионер, служител в издъхваща фирма или просто жертва на работодател садист. 

Затова хората избягаха, уредиха си живота, поне повечето, и по този начин успешно се възпротивиха срещу бедността в страната ни. 

То, ако нямаше граничен контрол до 10 ноември, сигурно пак 2 милиона, че и повече щяха да избягат от "гордата бедност” и „достойната бедност”.  

Утринен зов

Прекрасно написано г-н Донков, благодаря!

protor

Значи комунизмът ни завеща по-гадна бедност от фашизма.

hamel

Значи комунизмът ни завеща по-гадна бедност от фашизма.

Къде го прочете, че чак "значи". В текста пише, "когато бедността се завърна"

galfonizator

Браво, Маестро! Но защо"позорна бедност"? Позорна е само духовната бедност, не и материалният недоимък. В смисъл: притежанието на значителни количества бахур не те прави интелектуалец. Аксиома.

anarhia

 „Достойна бедност“. „Позорна бедност“. Билетчета за търкане. Бързи кредити. Мизерия. Духовна нищета. 348.

RanBosilek
снимка на RanBosilek

Доста сиромахомилско, макар и добре написано.

"Бедността" у нас е само едно фриволно понятие, отказващо да приеме реалностите.

Бедност всъщност няма никъде. Хората си живеят така, както са заслужили - те и родителите им.

В ден днешен информация за това как живеят другаде прониква мигновено - благодарение на това, че там, "другадето", създават технологии, достъпни и за питекантропи. В резултат милиони тръгнаха към това "другаде" - с лодки, пеша, кой както може, с риск за живота. Не им се учи, не им се работи, така е било винаги при тях; гладуват, а деца правят - вижте им прираста. Как ще се издържат тези деца не им е грижа.

 

От години се правят какви ли не трикове да се подпомагат "бедните" държави. Резултат - отрицателен. Населението им нараства в аритметична прогресия, беднотията в геометрична. Малтус е бил прав посвоему, не го цитирам тук.

 

Аз лично съчувствам на бедните в тези държави и съм готов да им правя донации, при условие, че се ползват за противозачатъчни средства.

 

Ние, българите сме един много разумен народ. В лоши времена естествения прираст драстично спада, сегашния е такъв. Защото имаме отговорност към децата, които създаваме. Не сме диваци като други...

 

Penchobre

***

Justinian2
снимка на Justinian2

Ние, българите сме един много разумен народ. В лоши времена естествения прираст драстично спада, сегашния е такъв ... Ко речи ?? 😵    Искате да кайте че до ена-няколко години вълната ше се обърне и българите ще почнат да се плодят и множат ? Викате , "разумен народ" е този , който днес , в реално време и онлайн направо , си затрива страната и изчезва от историята ?? Какво ли е тогава "неразумен народ" ❓

Хр_Атанасов_2

Г-н Донков - (Емотикон: Палчета много)

 

"Бедност" (каквато и да е "форматирана") го приемам за метафора. Нашите предци са живели с 10 заповеди, които са спазвали при всички обстоятелства. Не са променяни от над 2 хилядолетия. И СЕГА в по-ново време иконокласти некакви се опитват да ги отрекат/разширят/до(из-, раз-,)тълкуват и т.н.

А просто требва да се следва природният закон - не прави другиму това, което не искаш да ти направят. Простичко е, Уотсън!

 

Та ... - "Не хлебом единым жив человек..."

JKMM
снимка на JKMM

👍👍👍

Г-н Донков, чест и почитания!

 

BuboLechka
снимка на BuboLechka

Благодаря за човечността.

Йорданка Христова-Поема

https://www.youtube.com/watch?v=PdvlMzEWGFw

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

дон Базилио
снимка на дон Базилио

сърдечно благодаря и от мен

S luncho6
снимка на S luncho6

Мнооого бяха за мнооого секунди сиромаси и все от бедността обичани...НО, учеха успешно, та изучиха и историята покрай другите науки, та па им хрумна, че всеки може да е Аспарух за семейството си...И, преджапаха Аспарусите  Дунава направо и наобратно, прецапаха морета и океани и сега няма кой да ги изброи, дали са милиони и колко точно... Обаче се знае от друг източник  - ние сме на всеки километър!

ДЖОМАГА
снимка на ДЖОМАГА

ГОЛЕМИ  лъжи Огромни глупост.👎

пинятата
снимка на пинятата

погледа на човек никога не лъже;

Влез или се регистрирай за да коментираш

×