facebook
twitter

Наблюдател

Как ще ги стигнем финландците?

България има нужда от хора, които я обичат, които искат да я направят добро място за живеене, на които им пука за човека
1017

Две снимки ми се набиха на очи през последните дни. От първата ме побиха тръпки. На нея са новият главен прокурор Иван Гешев, предшественикът му Сотир Цацаров и патриархът на БПЦ Неофит. Винаги изпитвам ужас, когато видя нездравословна близост между държавни институции и църквата в светска държава. Уви, това в православния свят през последните две десетилетия се превърна в норма, което може да означава само едно - съвременно локално Средновековие. Втората снимка възпламени поувехналия ми през последните месеци оптимизъм. На нея е новата финландска премиерка. Санна Марин е най-младата държавна лидерка в света - на 34 години. Доскоро групата на най-младите се ръководеше от прогресивната премиерка на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, а преди нея на фокус като най-млад лидер беше френският президент Еманюел Макрон, въпреки че безспорен рекордьор беше Себастиян Курц, който стана канцлер на Австрия на 31 години. До момента Ардърн и Макрон действат като истински носители на промяна и/или унищожители на статуквото, макар и с различни средства. Въпреки младостта си Себастиян Курц не се вписва достатъчно добре в групата на новата генерация политици, тоест като носител на радикални промени. Вероятна причина е, че е консерватор.

Контрастът между двете снимки е зашеметяващ

Едната символизира държавно-политически и обществен регрес. Вместо България да започне да се отърсва от оковите на тоталитарното си и патриархално минало, тя върви в обратната посока под фалшивия флаг на патриотизма. От снимката лъха на мухъл, репресия и може да доведе до депресия. Другият фотос символизира нова страница, крачка напред, мирис на пролет, вятър на промяна към по-добро. Новата финландска премиерка засега изглежда, че чупи всички табута. Санна Марин е израсла в еднополово семейство, което тя нарича „семейството на дъгата“, тоест във фамилия, състояща се от майка й и нейната партньорка. На фона на снимката от България тази житейска подробност вероятно би фрустрирала жестоко онази част от българското общество, която се е оставила да бъде повлияна от неспирните потоци лъжи за джендър-идеология, за това колко лошо е да си гей, за отвличания на български деца от норвежци и всякакви други безподобни глупости, които могат да се зародят само в държава, която поддържа нечистоплътни отношения с църквата и гради бъдещето си върху неистини и фалшификати. И напук на насажданите от дезинформаторите твърдения тя не е станала гей от това, че е отгледана от хомосексуална двойка. Друго табу, което Санна Марин чупи, макар че в Северна Европа отдавна се приема за нормално, е, че живее на партньорски начала с Маркус Райконен, тоест няма брак.

Кога ще ги стигнем финландците?

Санна Марин е символ на бъдещето - такова, каквото трябваше отдавна вече да е настояще не само в скандинавските страни, но особено извън тях. Тя е начело на коалиция от пет партии, което само по себе си е трудно мислимо в страна, в която консенсусът е неразбираема концепция. Любопитна подробност обаче е, че лидерите на всичките пет партии в новата управляваща коалиция са жени: 32-годишната лидерка на Левия алианс Ли Андерсон, 32-годишната шефка на Центристката партия Катри Кулмуни, лидерката на Зелената лига Мария Охисало (на 34 г.) и председателката на Партията на шведското малцинство във Финландия 55-годишната Анна-Мая Хенрикшон. Защо символ на бъдещето? Защото това, че Санна Марин е на 34, че е израсла в еднополово семейство и че е жена, е водеща новина за коментатори и журналисти в цяла Европа, а вероятно и отвъд. Докато всичко това е новина, значи имаме проблем. Също както е проблем, когато се налага да се съобщава каква е сексуалната ориентация на този или онзи премиер/президент, какъвто беше случаят с избора на Лео Варадкар за премиер на Ирландия или на Ксавие Бетел за премиер на Люксембург. Често във фокуса на медиите е какво е семейното положение на този или онзи лидер, колко е възрастна жена му и т.н. Проблем е и това, че за немалко от коментиращите новото правителство в Хелзинки важен елемент от биографията на Санна Марин е, че има малко дете. Някак все още не е прието лидерите да имат деца или поне не, ако са жени, защото е някак по подразбиране, че мястото на жена с малко дете е у дома, а не начело на държавата. Всъщност раждането на Джасинда Ардърн в самото начало на мандата й като министър-председателка на Нова Зеландия я превърна в медийна звезда. Отново сигнал за наличието на упорит проблем в обществата на най-развитите страни, които от десетилетия се хвалят с постиженията си в областта на правата на човека, свободата на индивида, с икономическите си успехи и се опитват да налагат стандартите си за демокрация и върховенство на закона на по-неразвитите общества. Някак зад кулисите оставаха факти като този, че

никак не е прието да си жена и да родиш, докато си на важен пост

Всъщност дори не е нужно да си на важен пост. Милиони са жените, които биват питани за намеренията им да имат деца по време на интервюта за работа. Въпрос, който не ми е известно да се задава на мъже, било то на интервю за работа, или на министри, депутати, премиери, президенти. Някак се подразбира, че тези мъже си имат жени, които да се грижат за децата им или в краен случай имат майки.

Но ето, че стереотипите се чупят един по един. Вече не е чак толкова разтърсваща новина, че млад човек е избран на висок държавнически пост, просто защото вече твърде много възрастни се провалиха в управлението и стана очевидно, че възрастта не е критерий за успех. Важно е обаче да има баланс и повече млади хора да заемат високи позиции, защото те са носителите на духа на поколението си, гледат напред и не изпитват носталгия към изминалите дни.

Младите са по-гъвкави, по-склонни да се учат и да приемат критики и чуждо мнение

 

А особено когато са жени, полагат в пъти повече усилия, за да докажат, че могат да се равняват с мъжете.

Мнозина из различни краища на Европа гледаха със завист към Финландия. Разбира се, няма гаранции, че Санна Марин ще бъде успешна премиерка или че ще успее да промени кой знае колко Финландия. Може би и защото Финландия не се нуждае от толкова радикални реформи, колкото например България. Това е една от страните с най-ниско ниво на корупция, сред държавите с най-добро и съвременно образование, с най-високи стандарти за прозрачност на управлението. Марин стана премиерка не защото е млада жена, а защото предшественикът й, включително и на лидерския пост на Социалдемократическата партия, се провали в овладяването на протеста на пощенските служители. На фона на възклицанията и големите заглавия за чудото невиждано -  34-годишна жена, израснала в хомосексуално семейство, живееща на семейни начала с партньора си и имаща бебе да стане премиерка, вероятно финландските проблеми изглеждат тривиално. На фона на снимката на Гешев, Цацаров и Неофит обаче перспективата рязко се сменя. Санна Марин трябва да намери решение на сложен икономически проблем, докато ние в България все още се борим с фундаментите.

Всъщност борим ли се?

Прокуратурата трябва да е символ на правдата и е един от темелите на правовата, ерго светската държава. Тя определено няма място в близост, а още по-малко в сътрудничество с Църквата. И докато на клетите българи им пълнят главите с измислени опасности за джендъри, либерасти и каква страшна сган са умните и красивите, България затъва в корупция, здравеопазването е в кома, домашното насилие е в разцвет, мъже на средна и над средна възраст са окупирали управлението и смятат, че не дължат обяснение на никого за действията и бездействията си. Изобщо България затъва в тежко Средновековие, за измъкване от което ще са нужни много Санни Марин, Джасинди Ардърн, минимум един-два Макрона и цяло едно поколение млади хора, възпитани в критичност, свобода, човечност вместо в подчинение. България се нуждае от подмладяване и по-скоро обновяване на политическата класа, администрацията, образователната система и дори медиите. Необходим е нов 10 ноември, който да отстрани завинаги тази мракобесна класа окупатори, възпроизвеждаща се постоянно в нови и нови политически клонинги, които обещават да са носители на промяна, а всъщност са най-обикновени пионки. България има нужда от хора, които я обичат, които искат да я направят добро място за живеене, на които им пука за човека - децата, болните, малцинствата, възрастните, работещите, безработните, учещите, пътуващите, новодошлите. Хора, които няма да се страхуват да застанат зад фундаментални документи като Истанбулската конвенция, закона за социалните услуги, за закрила на детето и изобщо всичко, което може да подобри живота на хората и да ги накара да се чувстват обгрижени, важни, пълноценни. Уви, не е реалистично да очакваме такава промяна. Затова ще гледаме със завист към Финландия, а някои вероятно и ще се преселят там.

 

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Арт колекциите у нас: какво остава след скандала

26.01.2020

Светла Петкова

508 1
Тандемът Борисов-Гешев развъртя бухалката

25.01.2020

ПЕТЬО ЦЕКОВ

9919
Тери Джоунс: За хумора не трябва да има никакви забрани

24.01.2020

ЕМИЛ Л. ГЕОРГИЕВ

1249 3

Коментари

Утринен зов

***

Sine_metu

Необходим е нов 10 ноември, който да отстрани завинаги тази мракобесна класа окупатори, възпроизвеждаща се постоянно в нови и нови политически клонинги, които обещават да са носители на промяна, а всъщност са най-обикновени пионки. България има нужда от хора, които я обичат, които искат да я направят добро място за живеене, на които им пука за човека - децата, болните, малцинствата, възрастните, работещите, безработните, учещите, пътуващите, новодошлите.

 

Това го пиша от години. Радвам се, че и Марини е съзряла.

Аделина!

Направи още едно усилие и чети нататък какво наистина е нужно.

 

Проблемът е, че политическият процес у нас нито генерира ясно изразени от обществото задачи, нито ги възлага по нормален начин. Последните ясни цели, по които имаше що-годе обществено съгласие, бяха определени още към 12 юли 1991, включително присъединяването към НАТО и ЕИО; за него имаше декларация на ВНС. Нормалния начин за възлагане можеш да го видиш във всеки договор за (обществена) поръчка.

„Клонингите“, както ги наричаш, получават празни чекове да вършат, каквото им скимне и точно това правят. Получават ги благодарение на избирателна система, която дава цялата власт на малцинства, при това непрекъснато намаляващи. В сегашното НС всички партии, общо, имат подкрепата на 48% от гласоподавателите, ГЕРБ 22%, а коалицията управлява с 28%.

 

Затова преди всичко трябва да променим избирането на Събранието. Единна, поименна, национална листа, като за европарламента, но без ограничения и привилегии. 240-те с най-много гласове – буюръм и ха бакалъм. Единствено изискване – подписка от 1 000 души за регистриране като кандидат.

Особено важно е кандидатите да са длъжни да обявяват как при избиране ще гласуват по няколко, не повече от 10 конкретни въпроса.

 

Следващата ключова стъпка е четиригодишен, за всеки мандат, Закон за развитие. Новоизбраното Събрание чете едно по едно предложенията-обещания на депутатите, обсъжда ги и ги гласува: 121 гласа – приема се, 119 – следващия път. Законодателните влизат в първата част на Закона – законодателна програма на НС. Задчите за изпълнителната власт стават втората му част – План за социално-икономическо развитие.

 

Третата стъпка е възлагане на Плана чрез конкурсна процедура за избор на Министерски съвет. Единствен критерий – кой по-добре ще го изпълни.

Много важно е да отбележа, че посредством Закона се създават и условията за носене на отговорност. Едно е да плямпаш глупости, а съвсем друго да изпълняваш закон.

Едва тогава и само тогава можем да говорим за промяна и вършене на работа на ползу роду.

 

Това са най-непосредствените, буквално спасителни мерки, за които не трябва да чакаме нито нов Левски, нито внос на юпита, нито финландски примери-ерки и глупави конвенции.

 

По-нататък, ако дадеш знак, че те интересува, ще ти споделя виждането си за дългосрочната цел – социалната държава.

Шужи бори

Абе аз и още хиляди хора, четящи в-к Сега, не сме дали знак, ама ти споделяш ли, споделяш...

Sine_metu

стана очевидно, че възрастта не е критерий за успех. Важно е обаче да има баланс и повече млади хора да заемат високи позиции

 

Възрастта или е критерий, или не е.

Виждаш ли колко противоречва и уязвима е тезата ти?

Защо не разсъждаваш като мене - просто и затова вярно?

Щом казваме, че трябва да се чуе всеки глас...

 

Споменавал съм, че лично моите предпочитания и симпатии, подчертавам лично и симпатии, без да ги извеждам в дискриминационна теза, са към жените. Самата ти косвено го потвърждаваш с цитата в първото ми мнение.

 

tatyana1

Младите са по- гъвкави, по- склонни да се учат. Обаче и с по- малко информация, склонни непрекъснато да откриват отдавна вече открити неща, прилагани преди време и отпаднали по разни причини, които биха могли да научат, ако малко се постараят. Но повечето са изпълнени с увереност, че всичко започва от  тях. 

Според мен основният проблем в България е негативната селекция- точно по законите на Паркинсон- всеки шеф се стреми да назначава подчинени, а не конкуренти. Не знам преодолимо ли е и как. 

И не знам доколко мажоритарният избор е решение. При общинските съвети се оказа, че независимите кандидати често са тези, които се пазарят най- добре и продават подкрепата си най- изгодно. 

И според мен е важно политиците да имат деца, защото това е едно доказателство, че са способни да се грижат безкористно за друго същество освен за себе си и собствената кариера.

Sine_metu

Четв., 12/12/2019 - 12:19 (нов)

Шужи бори

Абе аз и още хиляди хора, четящи в-к Сега, не сме дали знак, ама ти споделяш ли, споделяш...

 

Това не трябва да те притеснява.

Споделям за хора над определено равнище.

Шужи бори

Идеята ти да търсиш "хора над определено равнище" в интернет форум е точно толкова съмнителна, колкото идеята ти за изборна реформа.

Sine_metu

Четв., 12/12/2019 - 10:59 (нов)

tatyana1

И не знам доколко мажоритарният избор е решение. При общинските съвети се оказа, че независимите кандидати често са тези, които се пазарят най- добре и продават подкрепата си най- изгодно. 

 

Грешиш и формално, и по същество.

Избирателната система за европарламента не е мажоритарна, точно наопаки. Тя е пропорционална, на персонализирания категоричен вот с предаваем глас (Радан Кънев получи по-малко гласове от Десислава Иванчева, в същата скоба ще отбележа, че и двамата са ми антипатични, но поради партийното предаване на гласове евродепутат стана той, а не тя). Тази, за която говоря, е същата, но с непредаваем глас. Наистина категоричен вот, а не хем така, хем тарикатска подмяна.

 

По същество ключовите въпроси са три. Как да гласуваме за решения, а не заради пристрастия и реакции на зоологично равнище да връчваме празни чекове? Какво продава подкрепата? Как да се намали купения вот за сметка на спечеления заради достойствата на кандидатите и привлекателността на идеите им?

На първия въпрос отговарям много пъти: като има ясно формулирани решения-персонални обещания и като избирателната система поощрява конкуренцията и позволява избора на решения. Национално значими въпроси - единна национална, персонална листа с лични ангажименти за решаването им.

На втория отговорът е ясен: партиите. Не изцяло, разбира се, има и добре познати хора, особено на общинско равнище, но партийната принадлежност е решаваща за персоналната подкрепа.

По-сложен е третият. Не толкова сложен, колкото демагогията дълбоко е насадила предразсъдъка срещу радикалното решение - задължително гласуване. Нали не си представяш, Таня, като лесна работа да се продадеш на двайсет хиляди души?

Sine_metu

Четв., 12/12/2019 - 21:25 (нов)

Шужи бори

Идеята ти да търсиш "хора над определено равнище" в интернет форум е точно толкова съмнителна, колкото идеята ти за изборна реформа.

 

Пак ще кажа, че лично ти няма защо да се съмняваш и безпокоиш.

Шужи бори

Лично аз не съм никак обезпокоен, а по-скоро се забавлявам, като гледам как колумнистите на вестника един след друг си затварят коментарите под статиите, но ти неизменно се появяваш като сляпото куче и ръсиш същите безсмислици. Петьо Цеков -> Сула -> Аделина. Очаквам следващият пристан на единната национална листа да станат фейлетоните на Деян Копчев. 

Забавлявам се, но додейва, пич

Sine_metu

П.П.

 

Съмненията са за мен. Тежки съмнения. Щом избирателната система е пред очите ви, евроизборите бяха преди само два месеца и дори да не сте гласували, все нещо сте чували за тях и пак не можете да стоплите...

Не финландците, амазонското племе Рио Шинане не можем да стигнем

Sine_metu

Четв., 12/12/2019 - 22:38 (нов)

Шужи бори

Лично аз не съм никак обезпокоен, а по-скоро се забавлявам, като гледам как колумнистите на вестника един след друг си затварят коментарите под статиите, но ти неизменно се появяваш като сляпото куче и ръсиш същите безсмислици. Петьо Цеков -> Сула -> Аделина. Очаквам следващият пристан на единната национална листа да станат фейлетоните на Деян Копчев. 

Забавлявам се, но додейва, пич

 

Ще свикнеш, пич. Не страдай толкова, животът учи всекиго

Влез или се регистрирай за да коментираш

×