Quantcast

Медия без
политическа реклама

И цъфтят в политическата суматоха чиновници...

В администрацията са назначени два пъти повече хора за година от обичайното

Снимка: Архив
За една година в централната администрация са назначени два пъти повече души спрямо 2021 г.

Политическата криза е струвала прескъпо по линия на държавната администрация. За една година са поставени рекорди в броя на новоназначени служители, хиляди хора са разместени заради структурни реформи, извършени са безпринципни увеличения на заплати. Цели сектори са били блокирани, а отделни структури – окончателно изпразнени от съдържание.

Такава е картината на държавната администрация през 2022 г. Данни за състоянието й бяха представени в традиционния годишен доклад, одобрен преди дни от служебното правителство.

 

Кадруване, кадруване, кадруване

 

И редовният кабинет Петков, и служебните кабинети на президента Радев се заеха с мощно кадруване и размествания на структури. Огромна енергия бе насочена към създаване на нови министерства и приемане на нови устройствени правилници на купища институции. Със сигурност това е нарушило сериозно темпото на работа на администрацията, която и без това не се слави със светкавичност. Резултатите са налице – 2022 г. отбелязва абсолютен рекорд по брой новоназначени служители след конкурс. За една година броят на постъпилите на работа чиновници в централната администрация е удвоен. Назначени са 4484 души на позиции в министерства, агенции, други държавни органи срещу 2206 назначения в централната администрация през 2021 г. Огромният ръст идва от назначенията в министерства и в администрацията на МС – тук новопостъпилите след конкурси през 2022 г. са 2195 души при 620 за 2021 г. Ръст на новоназначенията, но много по-малък, има и в териториалните администрации – 1126 новоназначени при 1032 за 2021 г.

Наред с новите лица по министерства и агенции, много хора са били размествани заради административна реформа и създаване на нови министерства и структури – 1318 души при 18 за 2021 г.

На фона на новоназначенията общата численост на администрацията също скача, макар че ръстът е много по-плавен и вероятно се компенсира от динамиката на напусканията и орязването на отделни щатове. Чиновниците през 2022 г. са 143 815 срещу 143 381 през 2021 г.

 

Заплатите уж намаляват, а разходите за тях растат

 

Редовният кабинет Петков не направи особено усилие да наложи последователен подход за административна реформа, но пък за пореден път се стигна до безпринципно вдигане на възнаграждения. В рамките на годината куп министерства вдигнаха основните заплати, като така и не се разбра какви нива са достигнати по различните ведомства. Не стана и ясно защо едни получават, а други – не.

Сметката за всичко това накрая бе представена от финансовия министър Росица Велкова. От МФ обявиха, че разходите за персонал за 2023 г. ще скочат с 1,9 млрд. лв. покрай решения по министерства и структури за увеличаване на възнагражденията. Предстои да видим дали ще се появят по-детайлни справки, но Велкова обясни, че едни структури са вдигали заплати с по 30%, други – с 20%, трети – с 10%, а някои – хич. За администрациите с 0% ръст през 2022 г. в проектобюджета се предлага 10% увеличение, като те са единствените, за които е заложено ново увеличение.

На фона на растящите разходи на хазната, на теория и според доклада за администрацията заплатите на чиновниците намаляват. Тук има една особеност – в доклада са представени данни към 1 юли 2022 г., защото това е датата, към която се отчитат данни и към Евростат. Информация за настъпили постфактум увеличения няма, защото е преценено, че подаването на данни два пъти в годината ще затрудни администрациите. Към Евростат по методологически съображения не се подават данни и за допълнителните възнаграждения – защото системите са много различни и сравнението с останалите страни-членки на ЕС става трудно. С тези уговорки и след отчитане на инфлацията заплатите на родните чиновници според статистиката, представяна на Евростат – намалява. Спадът от 1 юли 2021 г. към 1 юли 2022 г. е 9,6%. 

Много интересна и тъжна част от доклада, която се повтаря неизменно всяка година, са огромните разлики, допуснати между отделните групи чиновници. Така основната заплата на старши инспектор варира от 670 лв. до 3020 лв., на старши експерт – от 750 до 3219 лв., на старши счетоводител – от 870 до 3425 лв., а при старши юрисконсулт – от 830 до 2900 лв. При такава голяма ножица изобщо не може да се твърди, че има система за справедливо възнаграждение на труда. Според авторите на доклада за администрацията вина за тези големи ножици имат ръководителите на съответните структури, които не се възползвали от наличните възможности за вдигане на заплати и преодоляване на диспропорции. „Преодоляването на тези предизвикателства налага извършването на задълбочен анализ за подобряване на модела на заплащане и предприемането на мерки за недопускане на подобни дисбаланси в бъдеще“, безадресно съветва докладът.

 

Чий е този консултативен съвет?

 

Пространно внимание в докладите за администрацията се отделя и на функциониращите в България консултативни съвети. Тези структури по традиция са доста формални с малко на брой изключения, а в период на политическа криза и постоянни смени на караула съвсем са увяхнали. Така министерствата вече не си правят дори труда да актуализират съставите им спрямо кадровите рокади. При 76 консултативни съвета, действали през 2022 г., 35 от тях са били с неактуализиран състав. Тук картината драстично се влошава – през 2021 г. неактуални са били данните на 19 съвета.

Освен че не е ясно кой влиза в тях, съветите реално и не работят. В доклада се посочват 9-те съвета с най-много заседания, като в топ три попадат съветът по европейски въпроси, съветът за координация на средствата от ЕС и съветът за административна реформа. На 9-а позиция по показател висок брой заседания е националният съвет за равнопоставеността на жените и мъжете с 4 заседания. Останалите съвети по подразбиране са заседавали по-рядко. При такава статистика е абсурд да се твърди, че провеждането на политика се консултира широко.

Въпреки усилията и създаването на министерство на електронното управление, политическите трусове не са се отразили благотворно и на този сектор. В отделни показатели, свързани с електронното управление, има подобрение – администрациите, предоставящи електронни услуги, нарастват от 398 на 419, но пък броят на реално предоставените електронни услуги - 1 013 615 554, намалява с над 222 хиляди спрямо 2021 г. Броят на поддържаните уебсайтове намалява, няма сериозна динамика при публикуването на набори от данни в отворен формат.

        ТАБЛИЦА 1. Брой заети длъжности през конкурсна процедура през 2022 г.

        ТАБЛИЦА 2. Стойности на заплати по длъжности към 1 юли, 2022 г.

 

Ключови думи:

чиновници, щат, заплати

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?