Медия без
политическа реклама

В ход са революции без лидери

Трябва да се заложи на отказа от насилие и на готовността за диалог, за да се стигне до трайна промяна

ЕПА/БГНЕС
В края на юли 2013 г. площад "Тахрир" в Кайро отново бе изпълнен с граждани, които 2 г. след Арабската пролет ликуваха след свалянето от власт на демократично избрания президент Мохамед Морси, който бе от "Мюсюлманско братство".

Движението на "жълтите жилетки" във Франция е политическо въстание без лидер. Не е първото, няма да е и последното. "Окупирай", Арабската пролет, движението #MeToo са актуални примери на тази нова политика. Някои от тях са добри. Други не: движение без лидери, самоорганизирало се в Reddit, помогна за избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Но движенията без лидери стават все повече и по-обхватни и е нужно да разберем откъде се появяват, кои са легитимните им действия и как действат, в случай че решим да организираме такова.

Арабската пролет започна със самозапалването на един отчаян мъж в Тунис - бунтът бързо се разпространи в целия регион, както се случва и с протестите във Франция. В силно свързаните сложни системи, които характеризират днешния свят, действията на един човек могат

 

внезапно да отключат пълна промяна

 

в цялата система.

Не можем да прогнозираме кой и какво действие може да отключи. Но вече знаем, че разклоняващите се връзки в нашия свят предлагат безпрецедентна възможност за възхода и разпространението на движенията без лидери.

Те възникват заради неприязънта към конвенционалната политика, споделяна от мнозина, не само от онези, излезли на улицата да протестират. Проучвания на общественото мнение сочат, че "жълтите жилетки" имат подкрепата на голямо мнозинство от френското общество. Кой вярва, че като пишеш на депутата от своя район или подпишеш петиция, ще промениш нещо по отношение на социалното неравенство, климатичните промени или липсата на жилища? Дори участието в избори изглежда е слаба реакция на дълбоко вкоренени проблеми, които са резултат не само на правителствените политики, но и на самата икономическа система.

Пределно ясно е срещу какво се обявяват тези движения, но каква е целта им - често не е така очевидно и това е тяхната същност. Поредицата от народни въстания в Арабската пролет отхвърляха авторитарното управление и в Тунис, и в Египет, и в Сирия. Но на повечето места нямаше съгласие за това какво правителство да замени диктатурата. В Египет протестите на площад "Тахрир" не успяха да доведат до създаването на демократична политическа партия, способна да спечели избори. Вместо това "Мюсюлманско братство", отдавна силно организирана структура и съответно подготвена,

 

зае политическия вакуум

 

Това породи още повече масови протести, които доведоха на власт друга диктатура, също толкова репресивна като тази на Мубарак.

Когато исканията са за промяна в социалните отношения, като например прекратяване на сексуалните посегателства, резултатите могат да дойдат бързо, но са по-дълготрайни и положителни. Движението #MeToo провокира въпроси за отношенията между половете по целия свят. Британският вицепремиер Деймиън Грийн бе принуден да подаде оставка, в Индия поста си напусна министър. Резултатите са различни и далеч не универсални, но сексуалните потисници бяха изтласкани от властта си в медии, неправителствени организации и правителства.

Някои масови действия се нуждаят от лидерство. Расовата дискриминация, срещу която се изправи движението за граждански права в САЩ, бе дълбоко вкоренена в американското общество и в законодателството. Мартин Лутър Кинг и други водачи на движението обръщаха изключително внимание на стратегията, сменяха тактики в зависимост от това коя проработва и коя - не. Кинг правилно прецени, че истинско и трайно равенство изисква реформа на капитализма, промяна на самата система. В известен смисъл целта му премина от частното към общото. И там кампанията му удари на камък. Нещата се пропукаха, когато Кинг започна да говори за икономическо равенство, защото нямаше съгласие нито по диагнозата, нито по решението.

 

Движението "Окупирай" се изправи пред подобен проблем

 

То успя да наложи неравенството и икономическата несправедливост в политическия разговор, защото дотогава политиците го избягваха. Но то не успя да артикулира политическа програма за реформиране на системата. Бях в Зукоти парк в Ню Йорк, откъдето тръгна движението, когато "Общото събрание" прикани участниците да напишат исканията си на листчета и да ги закачат на дърветата наоколо. Идеите бяха толкова разпилени - от петиции до Вашингтон до смяна на долара като национална валута, още повече че повечето бяха взаимно изключващи се.

Ето защо решението на климатичните промени от движения без лидери е доста спорна възможност. Поразително е, че покачването на екотаксите върху горивата, срещу които протестират "жълтите жилетки", е едно от исканията на "Бунт срещу изтреблението" - нововъзникналото движение във Великобритания, което иска агресивни действия за намаляване до нула на въглеродните емисии. Предложенията на Макрон за екотаксите биха ударили най-силно най-бедните и това показва, че решаването на кризата с околната среда и с неравенството изисква по-обхватни и внимателно премислени решения. А движенията без водачи се доказаха като неспособни за вземането на такива сложни решения.

Конвенционалните партийни политици, подчертавайки така своята легитимност, настояват, че такива проблеми могат да се решават чрез налагане на централизирана политика. Но когато повечето хора се почувстват безсилни за важните неща, тази политика може да провокира още повече протести.

За да се постигнат системни промени, ще са ни нужни нови включващи структури за вземане на решение, които да водят преговори по трудните теми. Пример за такива форуми се появиха в някои райони на Сирия. Точно за това настояват и от "Бунт срещу изтреблението".

Неизбежно е при движенията без водачи да възникне въпросът за легитимността. Единият от отговорите е свързан с методите. Правителството на Макрон използва насилието, на което станахме свидетели в Париж, за да обяви "жълтите жилетки" за нелегитимни и антидемократични. Махатма Ганди и Кинг осъзнават, че действията без насилие лишават правителствата от аргументи. И обратното - насилието, използвано от правителствата срещу мирни демонстранти, спомага за легитимирането на движенията и привлича глобално внимание.

Промени в системата възникнат, когато

 

системата е готова

 

за това, когато е достигната "критична" степен. В Близкия изток цареше почти универсален гняв към политическото статукво, така че бе нужна само една клечка, за да лумне пожарът на бунта. При разговори в колежи и градове в САЩ и Великобритания можете да чуете гласа на нарастващото недоволство от политическата и икономическата система, които са напълно неадекватни на нуждите на 99 на сто от хората и не предлагат надежден отговор на климатичните предизвикателства.

Ще се появяват още движения без лидери, които ще изразяват това недоволство, така както ще има още крайнодесни демагози като Тръмп или Борис Джонсън, които ще искат да използват тази енергия в своя полза. За да надделеят по-добрите, трябва да се придържаме към неупотреба на насилие, както и към готовност за диалог, а не за отхвърляне на несъгласните.

Една нова форма на политика се заражда и трябва да направим така, че тя мирно и демократично ще води до дълбока системна реформа, а не до контрареакцията на авторитарните режими. Нека бъдем готови.

 

*Авторът е бивш британски дипломат.