Медия без
политическа реклама

Единението стана - този път срещу ЕС

За първи път, откакто постигнаха еврочленство, българските политици имат кауза, която ги сплотява

Фейсбук-Борисов
Германската канцлерка Ангела Меркел гледа изпитателно премиера Бойко Борисов на вечерята в Залцбург, след като сутринта неговото правителство гласува да се противопостави на наказателната процедура срещу Унгария.

Свършиха мъките на българския политически елит, който 10 години след влизането ни в ЕС се чудеше каква друга сплотяваща национална цел да измисли, за да кротува народът. Премиерът Бойко Борисов се възползва тази година от ротационното председателство на България в Съвета на ЕС, за да си спечели обществена търпимост, но мандатът му бе само шест месеца. Миналия вторник заяви: "За България е хубаво, когато има кауза, каквато беше европредседателството. Тя ни мобилизира и обединява". Продължаващото отчитане на успехите на българското председателство на ЕС показва колко му липсва.

Ненадейно Унгария му подаде идея, която едва ли сам би измислил - да сплоти политическите сили за отпор срещу Европейския съюз. Първите признаци показват, че идеята работи на българска земя. Най-напред Борисов пусна пробен балон в Европарламента, където на 12 септември повечето български евродепутати от управляващото мнозинство и опозицията отказаха да подкрепят (чрез отрицателен вот, въздържание или отсъствие) наказателната процедура срещу Унгария. Само петима от 17 българи в ЕП гласуваха заедно с мнозинството от две трети от евродепутатите за започване на процедурата. Окуражен от резултата, Борисов вкара темата седмица по-късно в заседание на правителството на 19 септември, където по инициатива на неговите коалиционни партньори от националистическите партии бе решено Министерският съвет да изготви позиция на България срещу предложението на Европейския парламент за започване на процедура срещу Унгария по чл. 7 от Договора за Европейския съюз (за отнемане на правото на глас в европейските институции). Отново не последва възражение от никоя политическа сила.

 

За да се увери, че стъпва на безопасен терен,

 

Борисов дръпна на светло опозицията, като я бодна още същия ден от Залцбург, където бе за Европейския съвет, че тя има двусмислена политика по въпроса. На 20 септември последва гневна реакция от лидерката на БСП Корнелия Нинова, която заяви пред репортери в Народното събрание: "Втори ден министър-председателят Бойко Борисов лъже, че евродепутатите на БСП са гласували срещу Унгария. Ние имаме четирима евродепутати, от които само един - Сергей Станишев, е гласувал „за“ санкции срещу Унгария“. Тя дори разобличи Борисов, че не е искрен приятел на унгарския премиер Виктор Орбан, като написа във "Фейсбук": "У нас подкрепя г-н Орбан, в Европа подкрепя каквото кажат началниците“. Борисов й отвърна със същото, докато още бе в Залцбург: "Ръководителят на госпожа Нинова, лидерът на европейските социалисти (Сергей Станишев), не я послуша или тя не го послуша, гласува за наказанието на Унгария, както и нейните депутати в Европейския парламент - това не е ли двояка позиция - веднъж навън да удряш по Унгария, а в България да казваш, че някой друг го прави." Така спорът между двамата се сведе до въпроса

 

кой е по-верен приятел на Орбан

 

Фактически управляващи и опозиция се обединиха в подкрепа на формиращото се националистическо крило от държави в ЕС, чийто най-влиятелен изразител е унгарският премиер. Представители на правителството дадоха пределно ясно обяснение защо България трябва да подкрепя Орбан въпреки доминиращата европейска нагласа, че е редно да бъде наказан  заради погазване на основни принципи на демокрацията, върху които се изгражда ЕС. Вицепремиерът Красимир Каракачанов, който бе инициатор на оперативното заседание в МС за Унгария, каза: "Както днес това се прокарва срещу Унгария и има опити подобни решения да бъдат взети срещу Полша, утре по някакъв повод, ако щете дори и за джендърската конвенция, някой може да предложи подобно решение да бъде гласувано и срещу България". Екоминистърът Нено Димов от квотата на патриотите също даде да се разбере, че българските управляващи се опасяват да не бъдат санкционирани като Орбан: "Страните от Централна и Източна Европа имаме сходни проблеми и всеки от нас поотделно е сходна мишена, но заедно бихме могли да отстояваме тези проблеми". Властта си дава сметка, че дефицитът на демокрация в Унгария се наблюдава и в България, като у нас той е документиран ежегодно с доклади на Еврокомисията. Наказанието на Унгария би означавало

 

отворена врата и за наказание на България

 

Интересно е, че същите мисли сподели и лидерката на БСП. Запитана дали вижда проблеми с демокрацията в Унгария и какви мерки трябва да се вземат, Корнелия Нинова посочи: „Във всички държави, в които има проблеми с демокрацията, трябва да се вземат мерки. Според мен мярката не е отнемане на глас, защото това води до разделение и разпад, а не до обединена и силна Европа“. Президентът Румен Радев се включи в темата със сходна теза. "Изключването и запушването на устата не са европейски принципи, те работят против самия ЕС (...) Не приемам изключването и отнемането на думата да бъдат европейски инструмент. Това е в разрез с принципите на ЕС", каза държавният глава на 20 септември.

Възникна странен въпрос: възможно ли е две трети от евродепутатите да работят против европейските принципи и за разпад на ЕС? Член 7 от Договора за ЕС (Лисабонския договор) гласи, че по мотивирано предложение (било на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия) Съветът на ЕС с мнозинство от четири пети от своите членове и след одобрение от Европарламента може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите на ЕС като зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително и правата на лицата от малцинствата. Въз основа на това правото на глас на държавата нарушител може да бъде отнето в европейските институции, което на практика ще означава, че тя ще продължава да бъде член на ЕС и да изпълнява неговите решения, но без да участва в тяхното изработване. При такава крайна степен на загуба на суверенитет може би

 

по-добрият вариант би бил доброволно напускане на ЕС

 

Лисабонският договор влезе в сила през 2009 г., а България го ратифицира през 2008 г. със смазващо мнозинство - 199 депутати срещу 15, като против него гласуваха само представители на "Атака" и неколцина независими. Когато се водеха преговори по неговите клаузи, нашата държава възрази само срещу една буква и заради нея се закани, че ще му наложи вето - тя искаше да се запише, че на български се казва "евро", а не "еуро". След като другите страни признаха правотата й, тя се успокои и го подписа. Никога досега не се бе чувало, че тя по принцип е против чл. 7 за отнемане на правото на глас на държава, която влиза в конфликт с принципите на демокрацията. Да се отправя днес такова възражение е твърде късно, защото важи базовият принцип на международното право Pacta sunt servanda ("Договорите трябва да се спазват" - лат.). Този принцип е толкова важен, че чл. 5 (ал. 4) на българската конституция му дава приоритет над националните закони: "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат."

За да встъпи в длъжност, всеки новоизбран български президент полага клетва пред Народното събрание, която гласи: "Заклевам се в името на Република България да спазвам конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се водя от интересите на народа. Заклех се." Що се отнася до конституцията, вижда се, че президентът не може да възрази нито срещу нея, нито срещу ратифицираните международни договори, на които тя е пазител чрез чл. 5 (ал. 4). Следователно не е допустимо сега да се отправя  принципно възражение срещу отнемането на правото на глас на отделна държава според чл. 7 на Лисабонския договор. Колкото до интересите на народа, може да се разсъждава в два аспекта. Първо, няма как българският народ да се стреми да загуби суверенитета си заради антиевропейското поведение на своите управляващи. Второ, когато става дума за наказание на държавата заради погазване на демокрацията (народовластието), едва ли народът има интерес да брани управляващите срещу санкцията на ЕС, предвидена в ратифицирания от тях договор. Българският народ не се е изказвал на референдум дали иска в ЕС, нито дали му харесва Лисабонският договор. Като потърпевш обаче той може да насочи гнева си срещу онези, които от негово име и срещу неговите интереси злоупотребяват с държавата в ЕС. Няма нищо патриотично, както твърдят "Обединените патриоти", страната да се нареди в лагера на националистите само защото и тя може да бъде наказана заради погазване на принципите на правовата държава.

Ако иска да излезе от ЕС, и то по най-унизителния начин, пътят на България минава през фактическо членство във Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия), към която не е искала да се присъедини досега по друг повод.