Преди време един джип пострада тежко. Дете на шест години се засили и го блъсна с цялата тежест, която може да притежава човешко същество на тая възраст. След това на малкия злосторник му извадиха далака, махнаха му и част от черния дроб. С тоя момчурляк се занима и съдебната система. И намери, че сам си е виновен, понеже тичал и не се огледал. Джипът май се оправи, но щетите от произшествието не са възстановени. И никога няма да бъдат. Съдебното решение е окончателно. 

Нормалните хора не могат да си представят как едно шестгодишно дете би могло да се блъсне в джип така, щото да се наложи животоспасяваща операция и отстраняване на органи. На детето. Но

фантазията на българския съд е достатъчно богата,

за да вземе такова решение. Да, става дума за онзи случай - бившият кмет на Трън Станислав Николов, неговият джип и 6-годишният Ивайло Стоянов. Случката накратко - ударът между детето и колата е на 13 ноември 2015 г. в близост до училището в града. Нараняванията са тежки. Разследването по случая се поема от полицията и прокуратурата в Трън. После майката на детето алармира, че разследващите са склонни да се съгласят с версията на кмета - че детето само се е блъснало в джипа. Става скандал, главният прокурор Сотир Цацаров изземва делото и го праща за разследване в Перник. А премиерът Бойко Борисов заявява по адрес на Николов, че нито иска да го вижда, нито да го чува. Следва оставка.

После дойде ред на делото. Още на първа инстанция Николов бе оправдан с мотива, че това е случайно деяние - такова, каквото нито е бил длъжен, нито е можел да предвиди. Наскоро трима съдии от окръжния съд в Перник потвърдиха това решение и оправдаха Николов окончателно. По правило съдебните решения не се коментират, а се изпълняват, или така поне би казал всеки, на когото не му се коментира. Но окончателното съдебно решение по спора "може ли дете да блъсне джип" няма нищо общо с реалността. То не издържа нито на елементарна житейска логика, нито на законови разпоредби. Тъкмо обратното -

то така тълкува закона, че да го направи удобен

За да се случи всичко това, първо се решава, че детето само си е виновно. В мотивите си съдът записва, че бившият кмет оставя сина си на училище и след това потегля с джипа. В същото време 6-годишният Ивайло изчаква спрелия училищен автобус да потегли, за да пресече улицата. Той е дошъл пеш, майка му го е оставила, за да се върне до вкъщи и да вземе нещо забравено. Двете превозни средства са едно срещу друго. Ударът се случва при разминаването им. Според съда Ивайло "тръгнал да пресича улицата със спокойно бягане, при което се ударил в задната лява странична част на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в областта на веждата на заден ляв калник и монтираните върху бронята задни ролбари, в лявата им част". Т.е., ако се вярва на тезата за самоудар, малкият е успял с няколко крачки да постигне доста добро ускорение. 

В същото време Николов се е движел с между 16 и 20 км/ч. Приема се, че не е видял детето, тъй като то е било закрито от автобуса. Според съда той не е нарушил правилата за движение по пътищата, въпреки че според едноименния закон всеки шофьор е задължен "при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре". Според съда обаче тази законова разпоредба създава абстрактно задължение. Иначе казано -

шофьорът е задължен да намали или спре само когато на пътя има деца и той ги види

"Правилата за специалната закрила на малолетните лица имат действие, когато детето е било възприето или обективно е могло да бъде възприето от водача извън опасната зона за спиране на превозното средство. Нарушение на това правило ще е налице, ако водачът е имал обективна възможност да възприеме детето – в този момент за него би се породило задължението да възприеме детето като реална опасност за движението и да съобрази поведението си с породилата се опасност за движението, какъвто не е процесният случай."

От горното става ясно, че шофьор на джип може да се намърда и по средата на близка до пътя детска площадка, стига там да няма деца. И да върти обиколки из нея с 80 км/ч например. А по същата логика всяко едно правило за движение по пътищата може да е под условие. Така ограниченията за скорост могат да важат в определени случаи, движението в насрещното също. Тъй де, на кого ще пречиш, ако няма коли насреща? Фактът, че около училището е имало знаци "Деца!", не е достатъчен за съда. "Този знак предупреждава за опасност от внезапна поява на деца на платното за движение и служи за повишаване на вниманието на водачите,

но не ги задължава непременно да се движат с определена скорост", 

смята съдът.

По сходен начин настрани е оставено и друго задължение за шофьорите - да са внимателни, когато на платното има автобус, обозначен, че превозва деца. Несъмнено такъв в случая е имало, но ето го тънкия момент - блъснатото дете не се е возило в него. Затова съдът пише: "Конкретното правило за движение по пътищата е изцяло неотносимо към процесния случай, доколкото липсват твърдения и данни пострадалият да е от кръга защитени именно от посочената норма правни субекти, да е слизал от училищния автобус, както и с действията си подсъдимият да е поставил в опасност живота и здравето на децата в автобуса".

Малко остана самото дете да бъде санкционирано заради катастрофата. Спасява го единствено, че е  невръстно. Иначе според съда момчето е нарушило Закона за движение по пътищата, като не се е огледало, преди да стъпи на пътното платно. Или както самите съдии се изразяват: "Макар малолетното дете да не носи отговорност за действията си, внезапното му навлизане на пътното платно като активен участник в движението в нарушение на Закона за движение по пътищата, без да се намира под контрол на пълнолетно лице, което да осигури безопасното му участие в движението, е обективно осъществил се факт". Добре, че на непълнолетни не се пишат актове за нарушения по пътищата. Не че щеше да е много странно. Напротив, щеше да е напълно в реда на нещата.