Когато който и да е от множеството балони се спука – изберете си отровата – и следващата финансова криза удари Уол Стрийт и Мейн Стрийт, как ще реагират правителствата и централните банки? Те вече изгърмяха всичките си неконвенционални патрони от отрицателни лихвени проценти до огромно печатане на пари. Една допълнителна идея би била да орежат депозитите ви, както се случи в Кипър след рецесията. Тази дистопична вероятност не е нито хипербола, нито параноя! Точно това се случва в момента – глобалните ни управници или активно предприемат, или планират мерки, чрез които да конфискуват вашите спестявания – директно или индиректно.

Запушване на дупки в швейцарско сирене

Швейцария в момента е една от малкото европейски държави с фискален излишък. Бюджетът за 2020 г. е планиран с излишък от 615 милиона долара въпреки пенсионните и данъчните реформи, които намаляват приходите и увеличават разходите. Швейцарското правителство е ограничено от така наречената „дългова спирачка“, конституционно правило, което го задължава да избягва дефицити по време на бизнес цикъла. Тази политика е съкратила съотношението на държавен дълг към БВП от почти 25%.

Въпреки че нивата на националния дълг са все още високи, фактът, че правителството взима това правило насериозно, е музика за ушите на фискалните консерватори. За други обаче предизвиква главоболие.

ОИСР публикува доклад, който критикува нежеланието на Швейцария да харчи, както харчат някои от европейските ѝ партньори.

Наскоро новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард разкритикува фискалните излишъци, твърдейки, че за тези държави би било по-добре да изхарчат тези пари за инфраструктура и образование. Отчаяна, че не вижда и подобие на растеж, Лагард споделя философията, че единственият начин една икономика да расте е чрез държавна намеса.

Глобалистите идват за вашите спестявания и вече са обявили война на вашите спестявания, пари за черни дни и инвестиции за пенсиониране.

На война

Непосредствено след последната глобална финансова криза централните банки по цял свят свалиха лихвите до исторически ниски нива. Когато тази политика на нулеви лихви се провали, някои юрисдикции предприеха още по-радикални мерки и направиха лихвите отрицателни.

Целта на тази политика е потребителите да бъдат стимулирани да харчат повече, а финансовите институции да отпускат повече заеми. Интересното е, че тези цели се провалиха, защото гражданите направиха обратното: те започнаха да спестяват повече. Отрицателните лихви предизвикаха песимистични настроения в икономиката.

Една от държавите, в които се случи това, е Швейцария, която държи лихвите отрицателни вече пет години. Швейцарската национална банка нарича тази политика „есенциална“, твърдейки, че е необходима, за да се предотврати допълнително покачване на валутния курс на франка и за да се стимулира износът в контекста на високо международно търговско напрежение и анемичен растеж в Европа. Частният сектор обаче не е щастлив. Скорошно проучване показа, че две-трети от бизнесите в страната са притеснени, че тази политика ще навреди на местната икономика в дългосрочен план и че като цяло отрицателните ѝ ефекти ще са по-сериозни от нейните плюсове.

Обаче, ако питате новия шеф на ЕЦБ,

тя би ви казала: „Нямаше ли днес да сме в ситуация с много по-висока безработица и много по-нисък растеж и не е ли вярно, че в крайна сметка взехме правилното решение да действаме в полза на създаването на работни места и растеж вместо в защита на спестяващите? Трябва да сме по-радостни, че имаме работа, отколкото, че спестяванията ни са защитени. Аз мисля, че в този дух бе паричната политика на моите предшественици и мисля, че те направиха доста ползотворен избор.“

Лагард е защитник на отрицателните лихви, защитавайки неконвенционални механизми за постигане на растеж. Откакто Еврозоната едвам докопва 2% растеж на БВП, мнозина очакват, че Лагард ще задълбае още повече в тази политика. Всеки път, когато се обади по въпроса, тя отхвърля притесненията на спестяващите хора, като отбелязва, че трябва да се мисли и за консуматорите, длъжниците и работниците.

За съжаление, тази неприязън към спестяващите е толкова често срещана, защото е в съзвучие с Кейнсианската философия относно харченето в икономиката. Възпитаниците на Джон Мейнард Кейнс отричат факта, че акумулацията на капитал (чрез спестяване и инвестиране), а не консумацията, създават богатство.

Кръстоносният поход срещу спестяващите е доста актуален и във вътрешните избори на Демократическата партия в САЩ за кандидат за президент. Сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс се оплакват от спестяващите, особено тези, които са в най-богатия 0.1% (вече не става дума за най-богатия 1% вероятно защото самите Уорън и Сандърс влизат в него). Кандидатите за президент са обезпокоени, че тези предполагаеми „скъперници“ не вливат своето богатство в икономиката. Това е пълен нонсенс, с който те се опитват да оправдаят своите политики за конфискуване на спестявания, защото реалността е, че богатите спестяват и инвестират, а не просто трупат пари под матрака. Отрицателни лихви, по-високи данъци и инфлация – етатистите използват всеки възможен метод, за да се сдобият с плодовете на вашия труд.

Ако не е чрез увеличаване на паричното предлагане, което чрез инфлация обезценява стойността на вашите спестявания, Левиатанът се опитва да конфискува вашия натрупан капитал чрез отрицателни лихви. Когато вземете предвид амбициите на елита да елиминира парите в брой чрез реализирането на визията за „безкешово общество„, трябва да осъзнаете, че амбицията им е да поставят вашите финанси под тотален контрол във всеки един момент. Вашето богатство, вашият доход и вашият личен живот биха били изцяло под контрола на държавата. И ако не ви харесва – лош късмет. Няма къде да отидете – проектът е глобален. (превод www.ekip.bg, с незначителни съкращения)