Меглена Русенова е председател на Българската фотоволтаична асоциация. От 2011 г. е управляващ директор на компании от ВЕИ сектора. В момента е член на управителния съвет на фонд "Сигурност на електроенергийната система".

- Госпожо Русенова, от началото на 2019 г. на борсата ток продават и ВЕИ централите с мощност 4 и над 4 мегавата. Какъв е ефектът?

- Нужно е още малко време, за да се добие представа от ефекта на новия модел, направен с промените в Закона за енергетиката. Да, резултати има, но все още не са толкова видими. Все пак от излизането им на пазара до момента е изминал само около месец. Очакваме резултатите от тази реформа да се видят през март-април, през летните месеци, когато най-вероятно ще бъдат постигнати по-ниски цени на борсата. В тези периоди се увеличава производството от соларните и водните централи поради характера на първичния им енергиен източник.

- Тоест очаквате намаление на цената заради включването на зелените централи?

- Да. Ние подкрепяме модела на либерализация и излизане на борсата на ВЕИ производителите. Либерализацията на енергийния пазар закъсня и не трябва да губим повече време. Свободният пазар дава шанс и на нас като производители на енергия от ВЕИ да участваме и да даваме приноса си към намаляването на цените за крайния потребител. А това може да се постигне с повече количества енергия на пазара. Тоест  колкото повече ток се предлага на борсата, толкова по-ниски цени. В същото време ние преминаваме от преференциални цени със стимули към производство на ВЕИ ток при изцяло пазарни механизми.

- Засега обаче пазарът продължава да се доминира от държавните АЕЦ "Козлоздуй", НЕК и "Марица-изток 2" в сегмента "ден напред".

- Вече чухме конкретни решения от енергийния регулатор, които са много разумни. Надяваме се да бъде направен анализ и да се дадат предложения как да се увеличи ликвидността, за да се избегнат големи ценови разлики на борсата. Трябва да е ясно и друго - януари е месецът с най-високи цени и това е така всяка година. Ние видяхме, че в първите дни от месеца, когато се получиха екстремни стойности, имаше проблем с ликвидността. И тук има много работа, особено по отношение на управлението на доставките, идващи от държавните дружества. Надяваме се, че все по-голямото предлагане на ток на борсата и включването на повече производители ще успокои ситуацията и ще балансира цените. Просто е въпрос на малко време.

От друга страна, очакваме скоро на пазара да излязат и по-малки ВЕИ-та с мощност от един до четири мегавата. Това е естествен процес на продължаване на либерализацията. Моделът за излизане на повече производители на борсата бе подкрепен от всички заинтересовани страни и получи доверието на банките. Нещо повече - виждаме, че фонд "Сигурност", който трябва да осигури изплащането на премиите за ВЕИ фирмите, е достатъчно ликвиден. Затова смятам, че дори за по-малките производители на ток от слънце, вятър и вода ще има спокоен преход към пазара.

- Истинска конкуренция на енергийната борса обаче няма. Защо?

- Важното за нас е, че енергийната борса работи прозрачно и гарантира спазването на правилата от всички пазарни участници. Надяваме се скоро да се увеличи и конкуренцията. Фактът, че основните количества на пазара са от три фирми, е донякъде естествен предвид на това, че най-големите производители на ток са държавни. Да, те са най-големите играчи на пазара. За да се постигнат по-добри цени за потребителите, на борсата трябва да се пуснат по-големи количества ток, което да гарантира спокойствието на пазара и да предотврати тези огромни разлики в цените.

- Банките как гледат на тази реформа?

- В хода на приемането на новия модел имахме разговори както с отделните финансови институции, така и с големите български и чуждестранни инвеститори. Излизането на борсата е заложено в Закона за енергетиката, а процесът премина без стрес - заради стабилната рамка, която се създаде. Но и заради добрите позиции на фонд "Сигурност", който събира 5% от приходите на всички производители, както и цената „задължение към обществото“ и приходите от въглеродни емисии. Фондът е финансово устойчив и гарантира запазване на жизнеспособността на вече изградените централи при една съществена промяна на регулацията спрямо първоначалния момент на тяхната инвестиция.

Има и нещо друго - надяваме се държавата да облекчи регулациите, свързани с изграждането на инсталации за собствени нужди. През миналата година се стигна до пробив в една от наредбите на регулатора за ценообразуването - при инсталациите за собствена консумация вече разпределителното дружество, към което е присъединен консуматорът, респективно централата му за собствени нужди, е задължено да изкупува енергията, която не е консумирана, и да  я заплати на референтната цена спрямо източника, който се ползва.

Реално, ако си изградил фотоволтаична централа за собствени нужди и в определени часове тя произвежда повече, отколкото ти реално консумираш, съответното разпределително дружество е длъжно да ти изкупи тази в повече произведена енергия по цена за слънце. Тя е диференцирана по вид първичен източник - за слънце е 78.98 лв. за мегаватчас, вятър 67.06 лв., водни - около 69 лв. В някои държави като Холандия и Румъния дори има други стимули - ползване на данъчен кредит, освобождаване от ДДС, когато правиш инвестиция в подобна инсталация за собствени нужди. В други страни има безлихвени кредити или други бонуси, които насърчават домакинствата и бизнеса да изграждат ВЕИ централи за собствени нужди.

Подобни пазарни стимули трябва да има и тук - в България. Страната ни трябва да създаде работещи пазарни инструменти за нови ВЕИ проекти и енергийната борса е един от тях. Вече говорим за зелен ток без субсидии. При рязко намалените разходи за инвестиции ВЕИ фирмите предпочитат добре развит пазар, отколкото преференциални цени. Интересът към индивидуални съоръжения вече е голям, а принос за това има и отпадането в края на миналата година на митата за внос на фотоволтаичните панели от Китай. В резултат ние имаме средно с 25% по-нисък разход за инвестиция.

- За големите проекти обаче трябва да отпадне и таксата за износ на електроенергия, нали така?

- Да, за развитието на по-големите проекти изцяло на пазарни цени трябва да отпадне и цената за пренос при износа. Тя е пречка за обединение със съседните борси и тук не става въпрос за стимули, а за освобождаване на пазара. В България потенциалът за производство на енергия от ВЕИ е един от най-големите в цяла Европа. Инвестицията в единица соларна мощност в България е с 30% по-евтина от тази в Германия поради по-голямото производство у нас. В България имаме по-голямо производство - между 1300 и 1400 часа годишно на фона на само 900-1000 часа в Германия.