facebook
twitter

Наблюдател

В белота за ключовите позиции в ЕС Берлин свали на без коз

Германия е склонна да замени ценностната система на ЕС с реалполитика във време, когато антилибералите настъпват с притеснителна бързина и мащаб
1118
Аделина Марини

Точно в пика на августовските горещини и летни отпуски Германия стресна дрямката на европейските институции и столици. Германският икономически ежедневник "Ханделсблат" разкри много сериозна промяна в нагласите на Берлин към пазарлъците догодина около разпределението на най-важните постове в ЕС. Догодина предстоят избори за Европейския парламент, които на практика откриват сезона на голямата търговия с европейски постове, тъй като се освобождават няколко стратегически кресла - на шефа на ЕК, на Европейския съвет, европейския върховен представител за външната политика и сигурността, на ЕП и не на последно място ЕЦБ. Това е висшата лига на покера с европейските постове, след което следва разпределението на ресорите в самата Европейска комисия. Това упражнение винаги отразява текущата европейска и глобална конюнктура, а сега е период, който вдига залозите многократно. През 2014 г. дълговата криза в еврозоната все още беше определяща за разпределението на постовете и особено за шефското място във Франкфурт, еврокомисарското по икономическите и финансовите въпроси, на Еврогрупата и на Европейския парламент. Дотогава шефското кресло в Барлемон (сградата на ЕК в Брюксел) не беше кой знае колко стратегическо, защото това винаги е била надполитическа и наднационална позиция, изпълнена по-скоро с бюрократизъм, отколкото имаща политическа стойност. Това обаче се промени на предишните избори, когато за първи път беше приложена процедурата на водещите кандидати (шпиценкандидати), според която всяка европейска политическа партия номинира свой кандидат за поста председател на ЕК и онази, която получи най-много гласове, ще инсталира своя човек в Барлемон. Под вещото ръководство на тогавашния председател на Европейския парламент - германеца Мартин Шулц (Социалисти и демократи), – както и заради желанието на европейските лидери да върнат доверието на гражданите към европейския проект, силно посърнало заради кризата и наляло масло в огъня на популизма, процедурата отвори кутията на Пандора.

Тогава ЕНП отново победи и председател на ЕК стана нейният кандидат Жан-Клод Юнкер (Люксембург),

 

с което Великото херцогство поведе убедително по брой председатели на ЕК - трима (след Гастон Торн и Жак Сантер). Юнкер е ветеран на европейската политическа сцена. Той беше първият шеф на Еврогрупата, а в качеството си на дългогодишен премиер и министър на финансите на Люксембург председателстваше редовно и Европейския съвет, преди Лисабонският  договор да отнеме това от ротационните председателства и да създаде постоянен пост. Затова и чиновническата позиция в Барлемон не беше по вкуса му. Той искаше да наследи Херман ван Ромпой на председателското място в Европейския съвет, което беляза и отношенията му с поляка Доналд Туск (ЕНП), избран на тази позиция заради заслугите му като министър-председател на Полша и заради нуждата Източна Европа да бъде включена за първи път на равна нога в институционалните пазарлъци. Още в самото начало Юнкер заяви, че ще направи Комисията политическа и успя. Самото разпределение на ресорите и структурата на ЕК разкриха неговия изключителен талант в намирането на най-малкото общо кратно между различни и често конфликтни интереси. Тогава не всеки беше щастлив. Франция спечели битката за финансовия ресор, която й беше важна заради системното нарушение на фискалните правила на Съюза, но хитрата игра на Юнкер сложи юзди на поста, като раздели най-важните ресори в няколко групи, оглавени от заместник-председатели. Така пряк началник на бившия френски министър на финансите Пиер Московиси (Социалисти и демократи) стана бившият латвийски премиер Валдис Домбровскис (ЕНП). Двамата взаимно се неутрализираха по най-горещите теми в ресора, особено по отношение на Гърция и бъдещето на еврозоната. Германия тогава остана в известен смисъл непредставена предвид размера й и неформалното й влияние, тъй като беше твърде заета да се бори с Дейвид Камерън в защита на Юнкер за шефския пост, както и да удря рамо на Доналд Туск да стане председател на Европейския съвет. Германия остана "на сухо" с шеф на Европейския парламент, което не й донесе кой знае колко и с еврокомисарския ресор за цифровия пазар, даден на невзрачния Гюнтер Йотингер. След оттеглянето на Кристалина Георгиева Германия пое доста по-важен ресор - общия бюджет, и то в много важен момент - когато се планира следващата многогодишна финансова рамка.

Затова Берлин искаше достатъчно отрано да се подготви за рокадите през 2019 г., така че да успее да вземе ръка. Германският канцлер Ангела Меркел заложи на шефския пост във Франкфурт след изтичането на мандата на италианеца Марио Драги през октомври догодина. За мястото от поне две години загрява шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който през годините беше яростен критик на нестандартната парична политика на Драги. Само че вътрешноевропейската и глобалната конюнктура се промениха драматично и се наложи Берлин да сменя конете в движение. Най-напред ситуацията в еврозоната обезсмисли борбата за ЕЦБ. Банката вече обяви плановете си за излизане от политиката на лесните пари, на която Вайдман беше жесток противник, тъй като инфлацията вече достигна целта си от близо, но под 2%. Икономиките са стабилизирани и дори Гърция напусна спасителната си програма. Оттук нататък 

следващият шеф на ЕЦБ ще трябва да се бори с външните рискове за еврото

 

Политиката на парично стимулиране и на изкупуване на облигации според битуващата в момента финансова теория е вече новото нормално, така че пътят е добре утъпкан. Вече е договорено и довършването на банковия съюз, което също значително ще обезсмисли борбата за Франкфурт, тъй като машината ще работи доста по-автономно. В същото време обаче политизирането на Комисията от Юнкер показа, че цената на поста му значително се е повишила. Под негово ръководство ЕК поведе няколко глобални битки. На първо място срещу цифровите гиганти като "Фейсбук", "Амазон", "Гугъл" и други за избягване на данъци, за неконкурентни практики, за защита на личните данни, а отскоро отвори и фронт в борбата срещу фалшивите новини и използването на социалните мрежи за въздействие върху национални избори, референдуми и пр. Брюксел много успешно води и търговската политика на ЕС. В момент, когато САЩ изпадат в изолационизъм и повеждат търговски войни с всеки голям играч, моделът на търговски споразумения, които ЕК налага, дават на Съюза сериозна преднина. Нещо повече, след двата неуспешни опита на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон да разубедят Доналд Тръмп да не налага санкции на ЕС председателят на ЕК се оказа доста по-успешен. Според "Ханделсблат" Берлин готви нови смени.

За мястото на Юнкер се спрягат три имена, като едно от тях е особено притеснително

Става дума за шефа на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер, който е от баварското крило на партията на г-жа Меркел. Той нито има опит като премиер или президент, което за поста на Юнкер е неписано условие, а през годините се оказа и доста непоследователен. Откритата му подкрепа за антилиберални лидери, както и превръщането на миграцията в основен приоритет без нужда подсказват, че може да дойде краят на процедурата за върховенство на закона срещу Полша, санкциите срещу Унгария, а дори и на механизма на България и Румъния, а това не е добре от имиджова гледна точка за ЕС. На политизирането на ЕК още от самото начало се гледаше критично от мнозина, включително и в Берлин, но евентуално назначение на Вебер би вкарало реалполитиката и би изнесло германските вътрешнополитически проблеми в Брюксел, което не вещае нищо хубаво за ЕС. Другите две имена, които се обмислят в канцлерството в Берлин, са на министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен и на икономическия министър Петер Алтмайер. И двамата са ниска топка за позицията, но показват, че Ангела Меркел желае на този пост да застане нейна лоялна фигура. Планът й едва ли ще успее, въпреки че на него ще се зарадват мнозина, сред които господата Орбан, Борисов, Вучич и други, но самият факт, че излиза наяве, е доста притеснителен за начина на мислене в Берлин, тъй като показва, че

Германия е склонна да замени ценностната система на ЕС

 

с реалполитика във време, когато антилибералите настъпват с притеснителна бързина и мащаб. Сериозна пречка пред този план на Меркел е, че френският президент сложи прът в колелата на шпиценкандидатите, тъй като неговата партия няма изградена европейска партийна инфраструктура и тази процедура би могла да го изолира от наддаването за европейските постове. Друг фактор за толкова „смело” мислене от страна на Берлин е напускането на Великобритания, която досега винаги е играла много важна роля в европейския пазарлък. Този план е още едно доказателство колко важни ще бъдат изборите догодина за цялостната посока на ЕС в бъдеще.

 

 

13

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Борисов е на крачка от хеттрик – пак да не довърши мандата си
Да се прави бизнес в Камерун понякога е по-лесно

25.03.2019

Румяна Гочева

264
Хосписът не е място за умиране, а за живеене

Коментари

Weiß

Либералката Марини и понятие си няма от белот, бридж и покер.

Shintoabe new
снимка на Shintoabe new

И от доста други неща. Къде ги копат такива? ?

ablepsia

Либералката Марини и понятие си няма от белот, бридж и покер.

 

Съмнявам се, че изобщо има понятие от каквото и да било - в предишното си мат`рялче твърдеше, че заради Путин били нахлули пълчищата   "бежанци" в Европа.

 

Switch off!

Памфуций
снимка на Памфуций

Всъщност статията е добра и достъпно образователна - за онези , които искат да се образоват.На  80% , които Switch off една информация, просто защото не им харесва било автор, било статията, било предметът и , не може да им се налива насила в главите. 

Minderbinder
снимка на Minderbinder
?
ablepsia

Откритата му подкрепа за антилиберални лидери, както и превръщането на миграцията в основен приоритет без нужда

 

Ъ?!

 

Таз булка що не  пита семейството на зверски заклания млад немец, паството на 86-годишния свещеник Жак Амел, който бе обезглавен във Франция, близките на застреляните и сгазените в Ница, Лондон, Париж и на изнасилените дали със или без нужда т.нар. миграция, а на практика мюсюлманското нашествие в Европа по вина на Франция, Великобритяния и САЩ,  е основен приоритет на континента ни?

ablepsia

Тогава не всеки беше щастлив.

 

Да не коментираме пък "българския" на таз божем българска радиоавторка*.

 

*Журналист с 12 години работа в БНР, програма "Хоризонт" (международен редактор в продължение на 8 години, а след това и репортер), отговарящ за външната политика и европейските въпроси

 

 

Mrx

Наш Боко председател (център нападател)  на ЕС. 

Предводител на ...

Таз булка що не  пита семейстовто на зверски заклания млад немец, паството на 86-годишният свещеник Жак Амел

ИД (ако тва изобщо е нейно дело) има бая леп да изяде, дорде стигне барем БКП по брой избити свещеници. Иначе е добре да установим, че наред с ИК има и други поводи за ЕС-мразство, които провокират дълбока религиозност в здравите ни сили.

stef959 2

ИД има баая ляп да изяде докато стигне твоите хора по отрязани глави /50 000 лева за отрязана глава/

SvSophia
снимка на SvSophia

Фтора черна точка за публикация на таз аФторка в таз рубрика.

Нарочно ли се поднасят такива четива? 

Щото не искам да вярвам, че е насериозно.

onzi

Нарочно ли се поднасят такива четива? 

напълно нарочно, направо стопроцентово. мен това, за което ме е яд е, че не се вижда името на тази пишман авторка, та да знам направо да отивам на коментарите. лично мнение - тази е по-зле от уебкафето. 

 

отделно, че снимката ѝ е от някакъв архив, понастоящем е с понапомпани устни и без такива бръчки над носа - ето видео с нея от януари.

https://www.youtube.com/watch?v=9Mzbf0YQrj0

Sine_metu

Четв., 30/08/2018 - 02:49 (нов)

Памфуций

Всъщност статията е добра и достъпно образователна - за онези , които искат да се образоват.

 

Да, да.

Свалянето на без коз в белота е второто фундаментално прозрение след

"Волны падали вниз стремительным домкратом"

Никифор Ляпис-Трубецкой, автор "Гаврилиады"

 

И изобщо, бедни ми Памфуций...

Като чета откровенията за белота и неутронните звезди по- горе, се питам като некой Твен дали да не спрем детето от училище, ако искаме да се образова поне малко

Влез или се регистрирай за да коментираш

×