Дори в хаотичните дни преди избори 16 март, понеделник, беше забележителен ден. За по-малко от осем работни часа у нас бяха очертани три различни групи бедни. НОИ обяви, че ще плати великденски добавки на 1,6 млн. пенсионери, половината преценени по линията на бедност, а другата половина – по минималната заплата. Социалните служби започнаха да раздават хранителните пакети по европейската програма на социалнослаби, хора с увреждания и майки с помощи за отглеждане на дете до 1 г. А правителството започна да подготвя почвата за 20 евро компенсации за поскъпналите горива на чисто нова категория бедни, включително такива с по две коли. Дори само тези три инициативи показват колко разтегливо понятие е бедността у нас.
Линия на бедност – една ли, сто ли?
Официална линия на бедност у нас има от 2007 г., но допреди няколко години не се прилагаше изобщо, освен за някоя и друга добавка. Дори когато влезе в употреба обаче, тя всъщност е цяла джунгла от линии, в които личат наследени през годините откровени глупости, популизъм и стихийно раздаване на пари. На техен фон самите закони са повече от пестеливи, но също толкова разнопосочни. Базовото социално подпомагане например – квинтесенциалната бедност, се определя по една трета от линията на бедност, поради което гарантираният от държавата минимален доход е между 117,19 евро и 193,36 евро според вида на домакинството, въпреки че същата държава определя за линия на бедност 390,63 евро. Защо хем имаме линия на бедност, хем смятаме, че най-уязвимите могат да живеят с една трета от нея е въпрос, който никога не е намерил отговор. Впрочем, семейните помощи се подчиняват на съвсем различни правила – там и праговете, и сумите се определят ежегодно с бюджета, и нямат нищо общо с линията на бедността. При това едни зависят от доходите – детските, а други не зависят – помощта за започване на някои класове.
Подпомагането за хората с увреждания пък се равнява по цялата линия на бедност, но също е различен процент от нея според ТЕЛК-а. Така за увреждания сумите са от 27,34 до 222,66 евро. Каква функция изпълнява за един човек с сумата от 27,34 евро никой не знае – тези пари никога не са били аргументирани. Написаха ги на коляно, докато "Системата ни убива" беше по площадите.
Съвсем други са помощите за децата с увреждания. Те се определят по усмотрение на кабинета всяка година с бюджета. Изведнъж станаха големи през мрачната 2016 г., когато Борисов потуши бунта на майките с 50 млн. лв. После дълги години сумата се смяташе за астрономическа и си стоеше все толкова, докато преднината й се стопи. Покрай многото правителства помощта за децата с най-тежки увреждания успя да порасне от 930 лв. на 603,33 евро, но напоследък пак не мърда, въпреки че всякакви цени драстично се повишиха.
Енергийна бедност – първи опит за дефиниция
Енергийната бедност след сметките за януари стана много актуална тема, но и тук помощите имат собствени прагове и размери при съществуващи от години критики, че като всичко друго при бедността, ние нямаме и концепция какво е енергийна бедност. Наредбата, която дефинира това понятие, се появи за обществено обсъждане едва миналия месец. И може би защото това е нова наредба, то тук линията на бедност ще важи в целия си размер. За енергийно беден ще се смята човек в критична зависимост от електрическо оборудване, който остава с разполагаем доход под линията на бедност след плащане на сметката за ток. Тези критерии ще се прилагат при възрастни, хора с увреждания и хора, които вече получават помощи. Защо обаче за целите на сметките за ток приемаме, че бедният трябва да разполага най-малко с линията на бедност, а за целите на социалното подпомагане приемаме, че му стига и една трета от нея? Това също не е тема, която някой подлага на дебат. У нас обаче има и особена форма на водна бедност – райони, в които в някои месеци сметката за вода е по-голяма от сметката за ток и парно. И за водната бедност се говори от години, но дефиницията все убягва на управляващите. Същата история има и третата по вид бедност, която не съществува в нашите закони – транспортната.
Добавки за всеки от сърце
Сред откровените глупости трудно нещо може да надмине легендарните ковид добавки. През 2020 г. правителството на Борисов започна да дава по 50 лв. към всички пенсии, които от временна мярка за три месеца се превърнаха в постоянна сума (но вече 60 лв.) не просто за тогавашните пенсионери, а и за всички следващи, и не просто за бедните, а и за тези с тавана на пенсиите. Тези добавки никога не бяха смислено аргументирани, но дори да вземем напосоки едно тяхно оправдание – че били за здравна профилактика, това вече няма никакво значение. Добавките влязоха във формулата за пенсията, така че, образно казано, дори няма значение дали човек е бил роден по време на пандемията, за бъде компенсиран един ден за нея.
На този фон последните празнични добавки – тези, които пенсионерите ще получат през април, изглеждат направо принципни, нищо че те също не се интересуват колко беден всъщност е човек. Новият проектозакон, който въвежда ред в този вечен предпразничен театър, беше пуснат ден след решението на правителството и тези дни тръгна през парламента при пълен консенсус. Правилата в него звучат съвсем принципно, та чак има опасност да се наложи правителството пак да дава допълнителни добавки, за да няма бунтове.
Познай кой ще е беден днес
Резултатът от цялата тази Вавилонска кула не е просто една бъркотия, в която за нито една помощ и нито една група получатели не е ясно защо са такива и докога ще е така. Големият проблем е, че различните системи и правила не позволяват у нас да има ясна представа кои са хората в реална нужда от подкрепа и какви са техните потребности. Не позволяват и да разполагаме с готови, работещи инструменти на преценка, когато трябва ад хок да се прилагат компенсации и всякакви други мерки при настъпваща криза. Тези дефицити се виждат отлично в най-новата глупост, облечена като добавка – 20 евро компенсация за цените на горивата.
Бензин и бедност трудно се съчетават в обща група, но компенсациите са на всеобщо въоръжение покрай започващата кампания. Това поражда многопосочен проблем – как да изкараме бедни хора, които имат пари за кола; как да ги установим; как да им дадем бързо пари. Резултатът е, меко казано, странен. Вече имаме бедни не под една, а под две линии на бедност – 780 евро доход на човек. А ако в домакинството има два автомобила, то ще получи по 20 евро за всяка кола, но след преценка дали автомобилите се ползват. Хората ще получат автоматично парите по някакви сметки, но ще имат право и да кандидатстват за тях.
Ужасно много неща не са ясни с този подход. Как ще се определят автоматично всички със средномесечен доход от 780 евро? Трудовите доходи не може да са единствен критерий, но откъде ще вземем останалите? Как ще се засекат ползваните автомобили? Ще ги търсим по камерите на АПИ? И защо пак критерият е различен – защо две линии на бедност, а не една? Защо не една трета линия на бедност като за социалнослаби? Защо въобще стимулираме карането не просто на една кола, а даже на две насред криза? А кой ще компенсира всички останали за повсеместното поскъпване покрай същите тези горива? Тези – всички останали, не просто ще поемат сами тежестта на поредната криза, а ще платят с данъците си и поредната държавна глупост. За това обаче компенсация още никой не е измислил.
