facebook
twitter

Наблюдател

Барон Мюнхаузен, пари от хеликоптери и други икономически маневри

Какво може да прави правителството в кризата
 Илияна Кирилова

Пандемията и мерките за ограничаване на здравните последици от нея имат висока икономическа цена. Ограниченията на личния, социалния и стопанския живот са шок, който блокира създаването и потребяването на стоки и услуги. Неизменно в подобни ситуации възниква очакването държавата да влезе в ролята на спасител от последна инстанция, да замести частния сектор и с вливане на публичен ресурс да компенсира и предотврати тежкия икономически спад. В България, както и в други страни по света, не угасва вярата, че всеки проблем може да се реши с повече държавни харчове за стимулиране на доходи и потребление. Четейки за кризисните пакети в други европейски страни и стотиците милиарди евро, обещанията за които ни засипват ежедневно в информационния поток, някак примамливо звучи и у нас

 

да стреляме с „голямата базука“ срещу рецесията

 

Разумните гласове навсякъде в Европа говорят за мерки за смекчаване на ефекта от кризата, не за предотвратяване или избягване. Трезвата оценка е, че за този и следващите месеци на 2020 г. свиването на стопанската активност е неизбежно. И след отпадането на строгите рестрикции не всичко ще потръгне постарому. Дори в Германия - която имаше структурно здрави финанси и близка до нула безработица, и почти незабавно обяви огромен антикризисен пакет от мерки - се очаква икономическият спад за годината да е двойно по-голям от този след финансовата криза от 2008 г.

„Хеликоптерните пари“, с които теоретично бюджетът може да обсипе гражданите, в случая няма да помогнат.  Раздаването на пари на работещи, пенсионери и бизнеси „на калпак“ в момента не може да предотврати неизбежното свиване на стопанската активност в идните месеци.

На първо място, имаме директна забрана за извършване на определени дейности. Това е де факто изчезване на предлагането, а не спад на търсенето на тези услуги. Тези бизнеси страдат, защото са затворени, не защото нямат платежоспособни клиенти. Това се отнася за широкия спектър от кръчми и кафенета до магазините за дрехи или детските клубове в търговските центрове, от частните детски градини до фитнесите и събитията и обученията. Какво точно ще се промени за тези бизнеси,

 

ако правителството раздаде по 100 лева

 

(или 200, или 500) на всеки български гражданин утре? Точно нищо: те пак ще са затворени и няма да създават добавена стойност. Да, карантината ще свърши, но хората вече ще са похарчили парите от хеликоптера и няма как да „наваксат‘ за пропуснатите барове и дискотеки. 

Същото важи и за бизнеси, които не са формално забранени, но заради ограниченията срещат значително свиване на дейността. Когато хората работят от вкъщи, те не купуват закуски на път за офиса, зареждат по-малко гориво в личната кола, децата не купуват сок и сандвич в голямото междучасие и т.н. Междуградските пътувания са ограничени. Какво би се променило, ако тези домакинства получат неочаквано по-висока заплата или директен подарък от държавния бюджет? Те няма да могат да направят пътуване през уикенда, няма да хапнат по-скъп обяд на работа или да дадат повече джобни на децата за училище.

Туризмът в момента, а и в следващите месеци, дори при по-меки ограничителни мерки, не може да работи. Децата няма да имат зелени училища, няма да има лагери през пролетната ваканция, а

 

семействата няма да купят „Великденски пакети“

 

И това не може да бъде преодоляно със стимул в доходите. Нито 13-а пенсия, нито вдигане на минималната заплата, нито административно повишаване на заплатите на държавните служители, нито щедри социални помощи, безкрайни болнични, платени от НОИ, и каквито и да са екзотични идеи не могат да променят този неумолим факт.

Другият глобален аспект на кризата е прекъсването на веригата на доставки заради непредвидимите и динамично променящи се ограничения по границите. С други думи, дори там, където има търсене, сделките не могат да се осъществят физически и в много случаи просто страните се отказват. Няма как с повече доходи и желание за потребление да прекарате камион през границата или да отмените забрана, въведена например от австрийското правителство. И обратно – ако българска фабрика не може да изнесе стоките си заради блокаж в транспортните коридори, финансовият стимул може да компенсира загубата в баланса на отделната фирма, но в реалността имаме по-малко създадена стойност и това не се променя.

Българската икономика е отворена към външните пазари, като много отрасли създават не крайни потребителски продукти, а стоки и услуги, ползвани от други бизнеси. Летният туризъм  в огромната си част разчита на чуждестранни клиенти. Ако те не дойдат – поради все още действащи забрани или страх? Държавата ще насърчи българите с бюджетни подаръци

 

да прекарат 7 или 10 дни на Слънчев бряг

 

и да ходят в любимите на англичаните барове? Автомобилното производство в Европа де факто е спряло, вероятно ни чака „нулево тримесечие“ подобно на вече случилото се в Китай. Българските компании, доставящи части, материали, оборудване на тези заводи, ще свият значително дейността си, а някои вероятно и ще спрат временно. И отново за вътрешните стимули: дори с допълнителни средства в джоба, какво точно ще си купи българският потребител от предприятие, което произвежда метални детайли, хидравлични помпи или автоелектроника? С какво точно българският потребител ще помогне на ИТ компания, когато бизнес клиент отменя поръчка за милиони? Как повече пари у домакинства и бизнес ще компенсират провалените курсове на хиляди камиони в цяла Европа, какво ще поръчаме да возят тези транспортни компании?

Да припомним, че

 

износът на стоки от България е близо 60 млрд. лева

 

(15 млрд. за тримесечие), приходите от международен туризъм наближават 8 млрд. лева годишно, ИТ и аутсорсингът на бизнес услуги също генерират приход от близо 5 млрд. лева.  Така беше. Кой е този вътрешен стимул, който може да компенсира 10, 20 или 30% спад на дейността заради глобална рецесия?

В момент на подобен шок крайната предпазливост и дори паниката са нормални реакции. Структурата на потреблението драстично се променя. Домакинствата отлагат големите си планове, никой не си купува автомобил или жилище, екскурзиите остават за по-нататък, фирмите се занимават не с инвестиции, а с кризисни мерки. Всичко освен абсолютно нужното за оцеляване застива "на трупчета“. Това е здравословен инстинкт. Ако утре получите изненадващо голяма сума, вероятно ще я заделите във фонд резервен, няма да се затичате към автокъщата или да започнете основен ремонт на апартамента. 

Тази реакция може да е по-силна или по-слаба, по-кратка или по-продължителна. Различни мерки с бюджетни средства могат да повлияят на продължителността и степента ѝ. Ако схемата за компенсиране на част от заплатите сработи,

 

по-малко хора ще бъдат съкратени,

 

а това от своя страна би успокоило останалите за бъдещето на работното им място. Тази мярка обаче може да действа само за предприятия, които са финансово устойчиви – оттук идва и голямото предизвикателство пред  втората група мерки, свързани с улеснен достъп до нови кредити. Тези мерки, ако са успешни – а дяволът е в детайлите, които предстои да видим – могат да въздействат на очакванията. А именно очакванията ще определят решенията както на фирми, така и на домакинства. Колкото е по-малък страхът, толкова по-малка ще е промяната на навиците за потребление и намеренията за по-дългосрочни покупки или инвестиции.

Но трябва да сме реалисти за възможните резултати. Да, запазването на работните места и подкрепата на доходите ще помогне за бърз рестарт. В това има здрав смисъл. Може да се надяваме хората да не са песимисти и поведението на домакинствата в по-малка степен да мине в режим „оцеляване“ с всички последици за стопанската активност по веригата. Но щетата е реална и независимо от доходите на българите структурата на икономиката ще се промени и ще има неизбежни губещи. Вероятно хората ще пътуват по-малко в следващите години, вероятно

 

китайците ще купуват по-малко немски автомобили

 

и така нататък.

Един от начините да се овладее този страх е и потвърждаване на дългосрочните приоритети на развитието и съответно финансирането им с публични разходи. Ако искаме по-качествено образование, трябва да продължи насочването на допълнителен ресурс - както за учители, така и за иновации и технологии. Ако искаме по-добра инфраструктура, не бива да се отказваме от публични инвестиции в пътища и жп линии. Ако искаме намаляване на бедността и социалното изключване, трябва да се насочат средства за добре насочени социални програми и услуги. Всичко това предполага запазване и дори увеличаване на бюджетните разходи през тази и следващите години, което ще има ефект на подкрепа на вътрешното търсене.

18

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Правителството гласи подкрепа "80/20" за туризма

11.05.2020

1798 8
Държавата прехвърля цялата тежест на кризата върху гражданите

26.04.2020

ТАНЯ ПЕТКОВА

10361 15
Кабинетът ще спасява бизнеса със заеми за 4.5 млрд. лв.

21.04.2020

МИЛА КИСЬОВА

3307 18

Коментари

Andrij

Знам само,че след кризата депозитите в банките ще се увеличат.Първо защото парите за развлечения,туризъм и др. подобни не могат да се изядат във вид на кебапчета и ще се спестят.И второ,защото освен предвидените за харчене пари от бюджета,правителството допълнително ще налее още няколко милиарда,които ще отидат отново в края на краищата в депозити.Защото реално заплатите в бюджетния сектор в повечето случаи ще се увеличат заради риска и увеличеното натоварване.А тези които ще пострадат те и досега са живели от заплата до заплата и нямат депопзити.

МЕТЕОР
снимка на МЕТЕОР

Що бе продължавате с това "институт за блаблаа..."

така по научно ли ви се струва....

Аз ако си регистрирам  фонадация" министерски съвет" ставам  ли такъв???????

 

Защо не изписват Вярното  фондация" институт блабал"?

Що лъжете ?

Billy-Joe Winchester

Авторът уж е голям неолиберал, но този път си е забравил стихотворението, а именно - да се намаляват и опрощават данъци. Кога, ако не в такъв критичен момент, държавата трябва ако не да помага, то поне да не пречи?

 

Май други вируси са плъзнали по институтите, не ковид-19, и отслабват паметта. 😉

steppenwolf

„Хеликоптерните пари“, с които теоретично бюджетът може да обсипе гражданите, в случая няма да помогнат

 

Напротив, ако това не стане скоро и особено ако положението се задържи до края на май (минимум!), както изглежда, на теб и на тия като  тебе* не с базука, а с най обикновена бейзболна бухалка ще им бъдат пръснати черепите.  От същите тези, потенциални ползватели на хеликоптерните пари....Гарантирам го това нещо! 

* включително и напомадения маргинал!

 

Структурата на потреблението драстично се променя

 

Това е единственото изречение от цялата статия, което има някакъв смисъл! Останалото са теоретични подпръцквания, комбинирани със собствени фантазии.

Диагностик

Хората боледуват ли от други болести?

https://lupa.bg/news/istinska-istoriya-shte-izmrem...

Shaaban_bin_Robert
снимка на Shaaban_bin_Robert

И да боледуват какво от това? Върховният вожд ясно го каза. Църкви за Великден няма да се затвярят, защото това е единствената ни надежда. Уповавайте се на Господ. Държавата беше до тук!

whw

Въй, въй, въй.

Когато нещата са "стабилни", държавата е много лоша, ама много калпава, ама много никаква. И забележете - само държавата - няма Бойко, няма Гойко, те са светци на положението. А бизнесмените - тях никой да не ги закача, те правят бизнес /по-точно пари/ и са много обидчиви и пискливи.

И сега - хеликоптерни пари, барчета и автом. пр-во. Таргетът ще е около 100 хил./по думи на соц. министърката/, за собственици на дискотеки не плачем и трето - авторчето - в бг няма производство на Автомобили, колкото и да надувате нещата.

 

Хеликоптерни пари нема да има, но ветропоказателните телевизионни икономисчета нема да свършат.

Чекаме светилото Хръсев к'ви ще ги спише.

Verbis verbis

Хърсев е стара лисица.

Той е видял и едно, и друго.

Младите обаче..

sega_reader

Срам за вестника.

Вече публикуват промиващи мнения на кадри от конкурента Дневник.

Това е все едно за лекар на ЦСКА да назначат доктора на Левски.

СраБна работа, както би казал Карадайъ.

Verbis verbis

Пазарниците са си повярвали, че светът се движи благодарение на парите и пазарите.

А съвсем не е така.

И сега някой издърпва килимчето из под краката им.

И този някой не се интересува от икономиката, а от смисъла.

Смисълът на съществуването на човека и човечеството.

И този смисъл изобщо не е консумацията.

Каубой
снимка на Каубой

Вероятно Светът ще се движи от вярата в ссср и възкръсването му? От времето на финикийците до сега от парите по добро нещо не е измислено. На някой учил политикономия в рабфак не му не нрави? Да, ама този свят преживя 1918 г. с 50 /петдесет / милиона починали. Ще преживее и това. Доларът  и Еврото ще са търсени. Вж. за рубли и юани, ще видим.

ИлияНиколов

Ако не дай си, Боже, няма да има хляб и сирене, за какво са ми долари и евро?

А бумажките на финикийците са чисто и просто разписки за дълг.

Сгугню
снимка на Сгугню

Много от написаното е вярно, но препоръките в края са неясни и като цяло не струват.

 

Всеки освободен от работа може да се регистрира в бюрото по труда и между 6 и 12 месеца да получава помощи за безработица, които би следвало да му покрият основните потребности.

Бизнеса ще трябва да стои на нулева позиция - няма да има приходи, трябва да свие разходите. Може би помощ трябва да се осигури за текущите, несвиваеми разходи като наеми и комунални услуги.

И други неща.

Впрочем, повечето от горното вече се прави или е налично.

 

Не мога да не отбележа обаче една немалка като количество категория хора, които допреди кризата, а и по принцип, бодро харчеха всичко, което имаха като доходи, че и заеми за потребление взимаха отгоре, без да заделят нищо за случаи на непредвидени разходи (бели пари за черни дни).

Тук говоря не за тези с минималните доходи, а за тези, които имаха обективната възможност да заделят па макар и 50-100 лв на месец.

Това е много странна психология и сега, в момент на криза, се вижда колко порочна е тя.

И има нещо нечестно в плачовете на тази категория хора в момента.

Нещо определено доста нечестно.

 

 

Verbis verbis

Нищо странно.

Просто кейнсинианци.

Каубой
снимка на Каубой

По-скоро несправедливо. Замириса ма море /пардон пари/ и дети л-та Шмита се наредиха на опашката. къде ли е г-н Паниковски?

"Паниковски бяга! - извика Балаганов. - Втори стадий от кражбата на гъска - забеляза студено Остап. - Третият стадий ще започне след залавянето на .."

 

Evasion

Трудещите се в т.нар ИПИ ямат абсолютно никаква представа за реалния живот. И дори не подозират, че между назубрената от тук и там теория и живия живот има неподозирано (за тях) дълбока пропаст...

МЕТЕОР
снимка на МЕТЕОР

Колега ,представа имат живеят го живота  но ибрикчиите така им е заповядано така Пишат.Манипулация на тълпи и отделни Личности...Ми е доктората мога да ти напиша много..Виж Лъжата за фондацията,когато Нямаш Лице да си Научен кадър  ползваш Лъжата.Теориите не са техни...нито 1 там няма Капацитет на 2 магарета сено да рздели, те не правят разлика от хуманитарна криза и овцевъдство.🐑Такива дават тон да пляскат по балкони да събират капачки да Отклоняват Вниманието да замазват 💩.Те филията знаят как да си я намажат но им през "барабана" за полпулацията на  територията, кастата  "шамани" е привнесена  издържана от usrael  Да държи Хората в Грешната посока на рзвитие.Няма как да ги забранят нпо  защото върхушката също е такова...

Всеки"избор" на територията е дирижирана.

Разделянето на Европа, Изолиране на Русия  е Цел. защото силна и добре живееща Европа  е ЗАплаха за сащ.

Виконт LUX
снимка на Виконт LUX

👍

лъчко е тъп.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×