Идеята обучението в степен "бакалавър" в университетите да стане 3-годишно периодично се връща в дневния ред на българското висше образование, но среща смесени реакции. В Европа този модел отдавна не се възприема като по-ниско образование, а като първа стъпка в система, която дава по-бърз достъп до пазара на труда и в която специализацията идва по-късно. В България обаче още спорим готови ли са университетите да променят начина, по който обучават, или ще съкратят само срока. Последно и новите управляващи го бяха включили в програмата си, макар изобщо да не е ясно ще бъде ли реализирано. Има ли реална почва за 3-годишен бакалавър у нас или и това ще остане само реформа на хартия?
Кои са предимствата?
3-годишният бакалавър не е идея за "орязване" на висшето образование, а част от по-голямата промяна към модел 3+2 (3 години за бакалавър плюс 1-2 години магистратура). Целта е бакалавърът да даде основа и приложими знания, а по-тясната специализация, когато човек се ориентира с какво да иска да се занимава в бъдеще, да става в магистратурата. Този модел се разпространява в Европа след Болонския процес, чиято цел е дипломите да станат сравними, студентите да се движат по-лесно между държавите и образованието да бъде по-близо до пазара на труда.
От една страна, той позволява младите да придобият висше образование на 21-22 г., вместо чак на 23-24 г. Някои не искат твърде дълго академично обучение и предпочитат по-бързо да започнат работа. От друга, предоставя и по-ниска цена за обучение както за студентите, така и за държавата - една година по-малко учене означава по-малко разходи за издръжка, квартира, транспорт и такси. Моделът 2+3 дава възможност за по-голяма мобилност в Европа - когато системите са сходни, дипломите от една държава по-лесно се признават и в другите. Европейската система използва кредити ECTS - обичайно 180 кредита за 3 години или 240 за 4 години.
Къде го има и за кои специалности е подходящ?
3-годишното обучение за бакалавър е широко разпространен в Европа. Има го в страни като Великобритания, Нидерландия, Ирландия, Италия, Германия, Франция и др. То е по-подходящо за професии, в които основната цел е бързо придобиване на приложими умения. Успешно се прилага, например, при икономическите направления - икономика, бизнес администрация, маркетинг, туризъм и др., тъй като там много от ключовите умения се развиват и чрез практика, стажове и работа. Моделът 3+2 се прилага още в компютърни науки и информационни технологии - аргументът е, че технологиите се променят бързо, а работодателите търсят предимно умения, а не диплома с определен хорариум. Част от приложните професии, като дизайнер, някои арт специалности, спортен мениджмънт, както и социалните и хуманитарните науки, включващи социология, политология, комуникации, медии, също са подходящи за 3-годишно обучение.
В други области, където подготовката е дълга и регулирана, моделът не е припознат. Така е при медицината, където знанията, които следва да придобият студентите, са огромни - те имат много практика, клинична подготовка, освен това специалността е регулирана. Подобно е положението с правото, което не само у нас, но и в много европейски държави е свързано със специфични регулации, както и с учителската професия, някои от природните науки, изискващи дълга академична подготовка като физика, химия, биология. Също така и с инженерните специалности, като строително инженерство, електроинженерство и архитектура, които изискват силна математическа, научна и практическа база, а съкратеното обучение може да намали подготовката.
Как е у нас и готови ли сме?
В България за степен "бакалавър" се учи 4 години за всички специалности. Има и 3-годишно обучение в университетите, но в степен "професионален бакалавър", за каквато някои висши училища имат акредитация. Завършилите я обаче не може да продължат в магистърска степен в друго професионално направление, а само в това, в което са получили степен "професионален бакалавър".
За скъсяване на срока на бакалавърската степен са нужни промени в закона за висшето образование, каквито все още няма предложени. Нещо повече, от изказването на министъра на образованието проф. Георги Вълчев стана ясно, че по-скоро не се предвиждат такива. Въпреки че в програмата на "Прогресивна България" бе записано "оптимизиране на срока на степените бакалавър и магистър съобразно динамиката на съвременните реалности", наскоро Вълчев заяви, че партията не планира целенасочена политика за намаляване на срока на бакалавърските програми от 4 на 3 години, като висшите училища може да направят такава промяна по определени специалности, ако я считат за целесъобразна.
Това, разбира се, не е възможно без законови промени и министърът би следвало отлично да го знае. Освен това, в Стратегията за висше образование 2021-2030 г., приета от парламента преди 5 г., е предвидено въвеждане на законодателна възможност за редовно и дистанционно обучение в степен "бакалавър" с продължителност от 3 академични години, но с една уговорка - продължителността за дадено професионално направление да е еднаква за всички висши училища в страната.
"Преминаването към 3-годишно обучение в ОКС "бакалавър" ще се осъществява само при наличие на консенсус между всички висши училища, обучаващи в съответното професионално направление, че може да се осигури качествено обучение в рамките на 3 академични години", пише там като пояснение. Ректори вече обясниха, че ако един университет предложи 3-годишен срок за бакалавър със 180 кредита на обучение - например в областта на икономиката, и след това завършилият студент отиде да учи магистърска степен в друго висше училище, в което за икономика в бакалавърска степен се учи 4 г. (240 кредита), няма да му признае обучението и ще му се наложи да учи още 1 година. Ако всеки университет, който желае, въведе такава промяна, това ще доведе до хаос и неравностойна конкуренция, смятат те.
Явно и за в бъдеще тази мярка ще остане пожелателна, вкл. заради липсата на консенсус по темата. Някои висши училища предпочитат намаляването на срока с цел привличане на повече чуждестранни студенти, търсещи по-гъвкави модели на образование. Други обаче не биха искали да се лишат от субсидията си, която иначе биха получавали три години вместо четири. Опитът от преди няколко години, когато в МОН бе сформирана работна група по темата, показва точно това - съгласие от всички университети за въвеждане на 3 годишен бакалавър по определени специалности няма.
Рисковете
Освен законови промени за намаляване на бакалавърската форма ще са нужни и доста други последващи действия. Няма да стане просто с премахване на 2 семестъра от сегашните 4 години обучение. Ще е нужно преработване на учебни програми, напасване на учебни планове, вкл. и различно финансиране от държавата. Ако орязването се направи механично, това определено може да означава по-малко знания и умения.
В крайна сметка, в спора за продължителността на образованието най-важно е какво трябва да знае един млад специалист в края на висшето си образование и може ли бизнесът да разчита на него. Дипломата - независимо дали е получена за 3 или 4 години - би била просто хартия, ако зад нея не стоят реални, приложими умения. Предизвикателството пред българското висше образование е не толкова дали да съкрати сроковете, а как да модернизира съдържанието си и да повиши качеството си. Ключовият въпрос за страната ни по-скоро е: "Ще направим ли по-кратък бакалавър, защото той е по-ефективен и отговаря на нуждите на пазара на труда, или просто защото нямаме достатъчно студенти?".
В динамичния 21 век образованието не може да бъде статично. Промяната е неизбежна, а въвеждането на по-гъвкави форми е първата стъпка към това българските дипломи да бъдат не просто съвместими на хартия с европейските, но и реално конкурентоспособни на глобалния пазар. Ако въпросът се разглежда единствено през броя на семестрите и разпределението на държавната субсидия, рискът България да остане встрани от европейската динамика е реален.
