Автархия
Едно от най-важните изказвания на приключилия неотдавна Световен икономически форум в Давос направи неговият учредител, проф. Клаус Шваб. Той се оплака, че светът се срива в безредие. Става все по-неуправляем с познатите механизми, по досегашния ред и не върви в посоката, която Форумът сочи от основаването си през 1971 г. досега. Проф. Шваб определи опасната тенденция с една дума: автархия. Имаше предвид стремежа на всяка страна, като започнем от първата икономическа и политическа сила, САЩ, та стигнем до най-дребната държавица, да постави своите национални интереси (така, както ги разбират властващите там) над всички други приоритети. С тази цел всички правителства в света – някои по-внимателно и тихо, повечето явно и гръмко, - стъпка по стъпка и доколкото могат, разбира се, възстановяват суверенитета си, като се дистанцират от международните споразумения и механизми за координация на стопанството и търговията. Разбира се, диагнозата на професора е емоционално преувеличена. Става дума за най-обикновен егоизъм и желание да печелиш за сметка на съседа. За „автархия“ обаче и дума не може да става. Това означава политика на самоизолация и затваряне на националната икономика в териториалните граници на отделната държава, стремеж към самодостатъчност, включително с цената на лишения, ограничения и забрани. В най-крайна степен и откровено развива идеите на автархията Ким Ир Сен в своята доктрина „чучхе“. Никакво чучхе никой не се гласи да налага в нито една съвременна държава, включително и Северна Корея се отмята от идеите на „великия водач“. Какво тогава правим?
Какъв е моделът на утрешния свят?
Отговор на този най-важен въпрос засега никой не е дал, само несвързани измислици. Не бива да премълчаваме проблема и трябва да търсим отговора, защото е безспорно: който не знае къде отива, стига някъде другаде. Според мен посока няма, няма нов икономически модел, следователно светът се лута без план и вече без доминиращи доктрини и идеологии, всеки от участниците воден от първичните си инстинкти. Не съм сигурен, че този отговор е верен, може би просто не виждам зад хаотичните движения архитектурата на нов стопански градеж. Специален интерес представлява и
арсеналът от способи, използвани в отделните държави: от преки санкции и заплахи от онези, които имат правото на силата, та до дребнавото хитруване на икономическите и политически джуджета. България до момента не се отличава особено нито с умения, нито със сериозни провали. Хубаво ще е да се поучим от по-ловките, но е добре да помним, че в игра, чиито правила всеки момент могат да се отменят, успех се постига бавно и не винаги се забелязва, но провалът е мълниеносен и винаги е на една крачка в грешна в момента посока. Добър ориентир при движение без посока е да знаем
какво предлагат гигантите, най-големите глобални корпорации, членуващи в Световния икономически форум. Президентът на Форума повтори същото, което слушаме в Давос над десетилетие, от глобалната финансова криза насам. Само че в по-шарен вариант. Рецептата на проф. Шваб лесно се помни, защото е в цветовете на българското знаме. Доминира бялото, универсалният цвят, символът на глобализма – фискална реформа на света, преразглеждане, ограничаване и преразпределяне на фискалния суверенитет и облагане на потреблението, вместо на доходите; значи увеличаване на фискалните постъпления на богатите държави и намаляване на възможностите за фискална конкуренция на периферните хитреци чрез ниско облагане. Акцентът е зеленият цвят: екологична икономика, борба с климатичните промени, всичко красиво, но нищо конкретно. Картината допълва червеният цвят. Професорът предлага глобализиране на защитата на правата на трудещите се под върховенството на Световната организация по труда с цел налагане на задължителен минимум права навсякъде по света.
Рецептата е невъзможна,
следователно никакво решение не се предлага, а старата илюзия, че нещо се върши. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) напълно се провали като организатор на глобалната финансова революция, за която говори проф. Шваб. Дори лидерите от 36 държави, членки на ОИСР, с изключение на Франция, острието на революцията, категорично отхвърлят не само яловите решения, които наужким предлага ОИСР, а и самата идея за (принудителна) фискална унификация. Световният зелен пакт - Парижкото споразумение за климата - започва да се разпада, след като САЩ се оттеглиха от него, каква ще бъде новата европейска „зелена сделка“ тепърва ще видим. А световният червен пакт (за защита на трудещите се) изглежда от ден на ден все по-трудно постижим, още по-съмнително е как ще се приложи, след като дори държавите в европейския Запад започнаха да ограничават правата на трудещите се в тях чужденци, включително европейци. Сиреч процесът е точно обратен на една победоносна глобалистка революция. Можем да го наричаме „автархия“, но не е, само връщане на независимостта, както казват британците. Ще видим докъде.
можете да направите дарение през PayPal