facebook
twitter

Наблюдател

Агенция има, приватизация няма

Държавата продължава да издържа ведомство със затихващи функции
Приходи от приватизация в консолидираната фискална програма, обем и структура и приходи съгласно финансовите отчети на АПСК, хил. лв., 2010-2017 г. Данните за общините, за централния бюджет и общо приходи от приватизация представляват касовите годишни приходи от приватизация, включени в консолидираната фискална програма. Данните за финансовите параметри на сделките по данни на АСПК включват договорените плащания, поетите задължения, изплатени задължения и договорени инвестиции. 2. През 2011 г. и отчасти през 2012 г. ръстът в приходите се дължи на приватизационните сделки за „Булгартабак“ и продажбата на дялове в електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и Енерго–про. Източник: МФ, АПСК

В България често се създават административни структури, от които впоследствие никой не търси резултат. Те се появяват под давлението на политически импулс и заживяват свой живот – обикновено безцветен, безотговорен и безперспективен. Точно такъв е случаят с  Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). 

АПСК е сравнително голяма държавна структура - бюджетът ѝ за 2019 г. е в размер на 3 479 100 лв., в т.ч. планирани разходи за персонал – 2 172 900 лева (62.5%). В агенцията работят 65 души.

 

А какви са резултатите от нейната дейност?

 

Съгласно Закона за приватизация миноритарните участия на държавата в различни предприятия се считат за директно обявени за приватизация, докато за предприятия, в които държавата има над 50% собственост, агенцията следва изрично да вземе решение и да стартира приватизационна процедура. В закона специално са указани поименно предприятия, неподлежащи на приватизация - забранителният списък към момента е доста дълъг и включва 178 предприятия - летища, пристанища, ВиК дружества, болници и много други.  

През миналата година АПСК 

 

е осъществила едва 14 приватизационни продажби

 

От тях 11 са сделки за имоти, една е за обособена част и само две са продажби на пакети акции от предприятия. През последните години основната дейност на АПСК е насочена към извършване на сделки с имоти - държавна собственост. А това е дейност, приближаваща се само по допирателната към истинската причина за съществуването на агенцията.

Агенцията извършва и специфичната дейност по контрол върху сделките по приватизация и задълженията, поети с договорите по тях. Те са свързани най-вече със задължения за поддържане на трудова заетост, за погасяване на дългове и за инвестиции. АПСК планира през 2019 г. да осъществи контрол върху изпълнението на задълженията за над 30 дружества. Очаква се да бъдат изпълнени следприватизационните задължения при около 25 обекти. Дейността по следприватизационен контрол носи приходи на агенцията под формата на неустойки и плащания по сключени спогодби и споразумения за разсрочване на дължими суми по приватизационни договори.

Контролът върху приватизационните договори е важна дейност, но с намаляването на приватизационните сделки във времето и изтичане на срока за следприватизационното наблюдение върху предприятията и контролните функции също би следвало да затихват. В отчетите на АПСК

 

контролната функция не е със значителен обем

 

Вероятно за да запълни със смисъл ограничената контролна дейност на агенцията, от началото на 2018 г.  държавата ѝ възложи извършване на „независим външен контрол за изпълнението на определени концесионни договори“ според одобрен от Министерския съвет годишен план.

Истината е, че дейността по приватизация е замряла – не защото липсват държавни предприятия за приватизиране, а основно поради ясно решение да се поддържат и субсидират нетипични  функции.

Твърде широкият „забранителен списък“, даващ статут на неприкосновена държавна собственост, не е в полза нито на приватизационния процес, нито на обществото като цяло: създаден и променян без сериозна обосновка, списъкът ограничава възможностите държавата да се освободи от излишна собственост. Още повече че след като една компания веднъж влезе в списъка, тя често се отписва не само за приватизация, но и за всякакви опити за по-добро управление – красноречиви примeри са БДЖ, държавните болници, НДК и др.

Контролната дейност на агенцията също не е особено впечатляваща. Липсата на значими резултати дава основание да се зададе въпросът с какво са заети експертите на агенцията и доколко ефективно са ангажирани в процеса по контрол. Намаляването на приватизационните сделки предполага вниманието да се измести върху ефективен и активен (включително превантивен) контрол над осъществените приватизационни сделки – не само с цел наказване на неизрядните страни, но и превенция на договорни нарушения и постигане на по-добри условия по бъдещите приватизационни договори.

 

Ключови думи:

приватизация, агенция, АПСК
Все още няма коментари

Още

Пентагонът иска пристанището на Александруполис

04.10.2019

3224 39
Комисията за личните данни наложи милионна глоба на НАП

21.08.2019

МАРТИН ГЕОРГИЕВ

11721 21
Катастрофите през юли и август се увеличават с 20 на сто

03.07.2019

481 15

Влез или се регистрирай за да коментираш

×