facebook
twitter

Кинопремиера

Жалка ширпотреба ръфа наследството на "Челюсти"

Джейсън Стейтъм се бори с праисторическа акула в "Мегазвяр"
739
снимка: Александра филмс
Стейтъм предвожда интернационална компания в неравна битка с гигантска акула.

Да започнем от заглавието - безумното "Мегазвяр" на български, в оригинал The Meg - галено съкращение, което в най-добрия случай става за прякор на годеницата на принц Хари. Филмът, в който Джейсън Стейтъм се бори с гигантска праисторическа акула, е също толкова нелеп и неоригинален и във всеки свой компонент, жалка августовска ширпотреба, която ръфа кокалите на "Челюсти" и се нарежда сред безбройните му нискокачествени продължения и inspired by с една разлика: този струва 150 милиона долара. Впрочем за нещо, етикетирано като екшън/хорър/фантастика, "Мегазвяр" е обидно лежерен.  Мегалодонът - гигантска изкопаема праакула, която се оказва жива до наши дни в някакъв подводен вариант на "Джурасик парк", дефилира пред камерите почти от началото на филма, лишавайки зрителя от сигурния Хичкоков подход "най-страшно е онова, което не виждаш". 

"Мегазвяр" не предлага главното, заради което човек би се втурнал към киното, където прожектират второразряден хорър за подводни чудовища - невъздържано насилие и бидони бутафорна кръв. Не, в него всичко е мегаобрано, деликатно са подрязани всички кадри, които биха могли да наранят по-чувствителните души, за да може щатската комисия по категоризация да му присъди PG-13 - рейтинг, позволяващ филмът да се гледа от подрастващи, възрастовата група, която носи най-много долари. Съответно всеки зачатък на ужас, съспенс и драма - доколкото е имало такъв - е паднал на пода в монтажното. (Режисьорът Джон Търтълтоуб споделя в интервюта, че на снимачната площадка са си направили кефа да поснимат такива кадри, макар да са знаели какъв краен резултат се гони и че те ще бъдат безмилостно унищожени.) Изобщо монтажът е потресаващ, едва ли има кадър, по-дълъг от пет секунди - по този начин филмът добива флуидността на домашна прожекция на диапозитиви върху стената в хола. 

Филмът не се опитва да постигне дори средното ниво на блокбастър за консумация от западния зрител; той ясно и безсрамно се цели в непретенциозния, но и неограничен по възможности китайски пазар. Това е видно от всеки един негов компонент. Джейсън Стейтъм не сколасва да отпери дори едничка сочна псувня на езика на Шекспир поради цензурните изисквания на КНР; за сметка на това дървеният диалог е щедро поръсен с реплики на мандарин. На английския побойник партнират редица актьори от Изтока, сред които се откроява Ли Бинбин. По сценарий тя даже има романтична заигравка със смелия изследовател в оставка на морските дълбини. Решителната сцена, очевидно вдъхновена от акулските атаки на остров Амити в "Челюсти", пък се развива на свръхпренаселен с летовници китайски плаж. 

Мултикултурният и политкоректен мишмаш на "Уорнър" не спира дотук: сексапилното парче Руби Роуз играе велик учен и никой от преобладаващо мъжкия екип дори не се сеща да я задява; в китайската изследователска станция се трудят чернокож с името DJ и исландец с прякор Стената; когато мегалодонът изплува на плажа, сред крясъците на китайски и английски някой извиква ясно на славянски "акула"! Нищо чудно да са прибрали и някоя рубла.  

Базиран върху романа на Стив Олтън, "Мегазвяр" е старателно калкулиран буламач, мукавена бутафория в особено големи размери. Той претендира да компенсира споменатите липси с хумор. Е, комични реплики и персонажи има, но те не са смешни, просто защото в нещо няма нищо органично, дори акулата им е ГМО. А и кому е нужен comic relief във филм, в който липсва шок, ужас и напрежение? 

 

КЛАСИКА
"Челюсти" на Стивън Спилбърг излиза по кината в САЩ на 20 юни 1975 г. Той е първият летен блокбастър в историята на киното. С бюджет от 7 милиона долара (при планирани 4) той печели 470 милиона глобален боксофис и остава на върха в САЩ за космически 14 седмици - цяло лято. По това време режисьорът е едва на 28 години и това е неговият трети пълнометражен филм. 
Днес летните хитове - високобюджетни забавни продукции, които Холивуд бълва през горещите месеци, преди да наточи "тежката артилерия" за предоскаровия сезон - ни изглеждат като нещо неотменимо и неизбежно, но само преди четири десетилетия не е било така. "Челюсти" е филмът, който дефинира решителен момент в развлекателната индустрия, трасира пътя за бъдещи хитове като "Междузвездни войни" и "Индиана Джоунс" и според песимистите забива последния пирон в ковчега на киното като изкуство. Съществува терминът "Нов Холивуд", а историята за голямата бяла акула Брус е неговата начална точка. 

Някои биха казали, че в сравнение с днешните блокбастъри "Челюсти" е шедьовър и наистина е така - добре развити образи и изпълнения на истински актьори, градиращ съспенс по принципа на Хичкок "по-малкото е повече", безупречна естетика и талантлива режисура. Въпреки че разполага с тромави и несъвършени специални ефекти - механичната акула Брус (която Спилбърг кръщава на адвоката си) постоянно се чупи по време на снимките, филмът създава напрежение не с дизайна на свирепото чудовище, а чрез неговото невидимо присъствие. 
Все пак освен на художествените си достойнства лентата дължи част от успеха си и на масираната реклама от страна на студиото Universal - невиждан дотогава подход в промоцията на кинопродукция. 

Ефектът на "Челюсти" не се простира само върху киноиндустрията. Цели плажове в САЩ са затворени след премиерата на филма, а успехът на кинопродукцията се превръща в провал на туристическия сезон. Хиляди летовници отказват да влязат дори в басейн. Голямата бяла акула се превръща в архетип на хищник и дори научнопопулярните филми я третират по този начин. Въпреки че в действителност акулите нападат хора рядко и жертвите им са пренебрежимо малко в сравнение с убитите от комари, елени и хипопотами например, и до днес повечето хора изпитват първичен страх, когато влизат да поплуват в океана. Самият Спилбърг казва в интервюта, че водещ мотив при създаването на "Челюсти" е бил детският му страх от голямата вода - като малък баща му го изпуснал точно когато идвала страховита вълна... 

Успехът на "Челюсти" провокира безчет продължения и имитации, безобразно слаби в по-голямата си част. Сред малкото, които все пак заслужават споменаване, са "Синята бездна" на Рени Харлин от 1999 г. и "Опасни води" на испанеца Жауме-Колет Сера от 2016 г.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"Тежки времена в "Ел Роял" се прави на Тарантино
"Хелоуин" 40 години по-късно

19.10.2018

121
От Ла-ла-ленд до Луната

Коментари

Forza NATO

...когато мегалодонът изплува на плажа, сред крясъците на китайски и английски някой извиква ясно на славянски "акула"! Нищо чудно да са прибрали и някоя рубла.

 

Славянски = рубла. 

🐦
herr Flick
снимка на herr Flick

Sharknado 7...

От толкова много ш.бани НПО-та, толкова ли няма едно, което да защитава правата и имиджа на акулите??? И да съди до дупка авторите на подобни визуални извращения? Те, такива непеошници, може и да ги подкрепя.

🦈

Влез или се регистрирай за да коментираш