„Малката стъпка“ е поредната анимационна история, в която сценаристите обръщат живота с хастара нагоре. Вместо човекът усърдно да търси Снежния човек, той нехае за неговото съществуване, а горе в планината Йети (на английски често наричан Голямата стъпка, откъдето идва и името на филма) не е единичен реликт, ами част от високоразвита цивилизация. И много му се ще да открие създанието с изумително малкото краче!

Последното, разбира се, не е Пепеляшка, ами просто човек, па бил той и с 46-и номер. Младият Миго – нещо като албино-версия на Чубака – се натъква на пилота от разбил се в Хималаите малък самолет. Но онзи се спасява с парашут, а по-възрастните от племето не му вярват. Миго олицетворява по-любопитната и прогресивна част от своя род, чието битие инак се ръководи от каменни скрижали, а ежедневието е кръговрат от повтарящи се стародавни практики. Бащата на младия Йети например години наред всяка сутрин удря с глава гонга, който известява изгряването на слънцето. В резултат темето му е плоско, а той се е скъсил с около метър. И навярно заради постоянните травми на мозъка и през ум не му минава да се усъмни, че слънцето ще изгрее и без той да се контузва.

В отбора на Миго, дублиран на български от певеца Орлин Павлов, са неколцина хахави младежи от йети-селото, сред които и любознателната и вечно задаваща въпроси дъщеря на шамана (същият, който носи скрижалите). За да докажат съществуването на Малката стъпка, те изпращат младия Йети на смела мисия под облаците, т.е. няколко хиляди метра по-ниско. Там той се среща и сприятелява по неволя с влогъра Пърси. Но комуникацията между двете култури все още има да измине дълъг път.

„Уорнър анимейшън“ за съжаление не успяват да се задържат в челото на световната анимация и са много далеч от майсторството на „Пиксар“ и подгласниците му. Изключение напоследък прави световният успех на „LEGO: филмът“, трейлърът на чието продължение се прожектира преди „Малката стъпка“. Та в светлината на горното анимираният им свят отстъпва на най-добрите образци – както като оригиналност и свежест на рисунъка, така и като реализъм. Въпреки това филмът е извънредно забавен (особено за малките зрители), а и поставя важни въпроси – за мракобесието на религията, за тесногръдието и консерватизма на възрастните, за страха от новостите, за необходимостта да общуваме с различните от нас.  

Макар принципно да не се различава от „Таласъми ООД“, заснет от „Пиксар“ преди 17 години – където също големи космати чудовища се страхуваха от дребните хора и се опитваха плахо да установят връзка с тях – „Малката стъпка“ печели точки със своята смесица от сериозни послания и физическа комедия.