Всички мразят Коледа: с черните петъци, консуматорската истерия, задръстванията, непочистените улици, списъка с подаръците, преяждането с роднини и концертите на Веселин Маринов. Но само Гринч има доблестта да си признае, че я мрази.

„Как Гринч открадна Коледа“ на Доктор Зойс се появява през 50-те, когато консумеризмът плахо надига глава и все още „Кока-кола“ не е комерсиализирала напълно деня на рождеството. Тогава зеленият, проклет герой, който ненавижда от душа празника, защото притежава „сърце, по-малко с два размера“, изглежда доста страховит, не толкова куул като днес. През 2000-та, когато Рон Хауърд засне игрална коледна феерия с Джим Кери в ролята на зеленото чудовище, тя се превърна в най-касовия филм на годината (в САЩ надминавайки „Мисията невъзможна 2“, „Гладиатор“, „Корабокрушенецът“ и т.н.). Чичо Скрудж отново бе на мода.

През 2018 г. Гринч се завръща на големия екран. Този път от студио Illumination, дало на света миньоните и „Аз, проклетникът“. Любопитен и не толкова известен факт е, че студиото вече е рисувало по две други известни приказки на Д-р Зойс - „Хортън“ и „Лоракс“, но без голям успех.

Анимационната версия на Гринч го представя като по-малък, по-сладък и по-миловиден, отколкото досегашните интерпретации с живи актьори. Пак е зелен отшелник, който живее на върха на планината сам със своето куче Макс и многобройните си джаджи, пак мрази коледния дух и шумната празнична приповдигнатост в близкия Койвил. Но прословутата му темерутщина е омекотена от рисунъка на художниците в Illumination, а и историята му е някак политически коректна – той не е просто лош, а травмиран от тежкото си и самотно детство. В края на филма малката Синди Лу и нейното чисто сърце успяват да го направят пръв приятел на Коледа (все пак това е холивудско детско кино). Дотогава обаче е твърде забавно. Да, несъмнено „Гринч“ е предназначен за най-малките зрители – в тяхно име у нас той се разпространява с български дублаж, което ще попречи на родителите да чуят гласа на Бенедикт Къмбърбач в главната роля. Хлапетата ще посрещнат филма без резерви заради красивата и бонбоненоярка анимация, римите на Фарел Уилямс и простата притчова история. Възрастните може и да се понамръщят на прекалено дидактичния и очевиден финал, но хайде, все пак е Коледа – все ще издържат още едно посещение в мола, в името на децата.