Eдва ли някой е подозирал, че шейсет и пет години след като Иширо Хонда създава за Toho радиоактивното чудовище, изобразено на екрана от човек в гумен костюм, Годзила ще продължава да вълнува публиката по цял свят и ще кара продуцентите да инвестират в нея стотици милиони, в много случаи безрезултатно. Достатъчно е да си припомним зрелищния провал на филма, който заснеха Роланд Емерих и Дийн Девлин в края на 90-те. "Годзила: Кралят на чудовищата" идва по петите на "Годзила"-та от 2014 г., с която Гарет Едуардс и студио Legendary пожънаха по-голям успех. Вместо от Хирошима звярът от морските дълбини бе захранен тогава от радиацията на току-що избушилата АЕЦ "Фукушима". Но филмът спечели почитатели не толкова заради актуалността си, а поради Хичкоковия подход на Едуардс - истински страшното е това, което не се вижда на екрана. Това бяха и основните обвинения към филма му - че в него Годжира участва твърде малко!

В продължението, харизано на някой си Майкъл Доърти, са си взели бележка и кадрите без годзили се броят на пръсти. Защото в новия филм тя не е само една, ами дефилират цял терариум чудовища от пантеона на Toho - Мотра, Родан и триглавата Гидора. Те влизат в най-разнообразни смъртоносни схватки помежду си и - естествено - разрушават американски мегаполиси, но сценарият и актьорската игра са потресаващо зле дори спрямо скромния стандарт на филм за чудовища (creature feature).

Няколкото истински актьори, наети да се мотаят между шамарите - Кен Ватанабе, Чжан Дзъи, Вера Фармига и унилата Сали Хокинс (от "Формата на водата"), не получават кой знае колко възможност да блеснат, а главният герой на предишната "Годзила" д-р Марк Ръсел (в ролята Кайл Чандлър) е направо в небрано лозе - ни семейните си проблеми да реши, ни света да спаси. 

Всичко е толкова плоско, че когато 3D гущерите се сблъскат, сред мрак и урагани, в целия си компютърно генериран блясък, вече ти е все едно.