В маркетинга на „Дисни“ вероятно са представяли в пауърпойнт презентациите си нещо като „Завръщането на краля“ с животни, но „Цар лъв“ (в оригинал The Lion King) няма никаква нужда от подобна реставрация. Филмът от 1994 година е модерна класика, жалон в двуизмерната анимация със своята Хамлетова драма в саваните на Африка, с прекрасната си музика и със забавните, ярки персонажи.

В конгломерата, който поглъща цялата киноиндустрия напоследък (съвсем кратък списък на придобитото от „Дисни“ в последните две десетилетия: „Пиксар“, „Лукасфилм“, Marvel CU, Twentieth Century Fox) отдавна се готвят за този момент. След като приведоха в игрален вид други анимирани класики от своя златен фонд като „Красавицата и звярът“, „Пепеляшка“, „Книга за джунглата“ и „Аладин“ и това занимание се оказа изключително доходоносно, те са готови за лъвски скок в боксофиса. Разбира се, благовидният предлог е, че така ще събудят за нов живот сред милениумите класика, обичана от няколко поколения.

Само че „Цар лъв“ 2019 е пълно менте, започващо с лъжа от самото начало: че този филм е "live-action”, тоест игрален. За разлика от „Пепеляшка“ или „Аладин“, които имаха своите недостатъци, но все пак по условие са истории с човешки персонажи и идеята да бъдат разказани „на живо“ бива възприета интуитивно, тук двукракият хомо сапиенс не се появява дори в един кадър.

И да не си помисли зрителят, че режисьорът Джон Фавро и екипът му са пътували с „Нешънъл джиографик“ в Африка, за да заснемат истински савани, пустинни дюни, лъвове, жирафи, хиени и сурикати – всичко на екрана е дигитално, създадено в студио в Лондон, и само претендира за истинско. Животните и пейзажите са извънредно фотореалистични, защото в продукцията е използван венецът на днешните компютърни технологии. И тъкмо този реализъм е в основата на художествения провал: там, където във филма на Роб Минкоф и Роджър Алърс едно силно стилизирано животно можеше да танцува, да скача, да се катери, да пее и да притежава човешки характер и емоции, тук просто едни големи котки се разхождат из декори от научнопопулярен филм, озвучени от най-прочути актьори (още по-зле на български, където в интерес на целевата си аудитория филмът се разпространява основно дублиран). Защото как хем да е истински лъв, хем да е антропоморфeн? Логически нонсенс. Новият „Цар лъв“ буквално кастрира въображението на деца и възрастни.

Съвсем на отделна сметка, тъпо е да сведеш попикона като Бионсе (Нала) до пет-шест клиширани реплики, още по-аматьорско е да разчиташ Сет Роугън (Пумба) да инжектира хумор и живец в царската ти класика (той го прави според силите си, но защо?).

Музиката на Ханс Цимер, песните на Елтън Джон и Тим Райс до една са тук, леко преаранжирани, плюс няколко нови на Фарел, режисьорската книга повтаря сцена по сцена тази от 1994 г., но духът на филма и кръгът на живота ги няма и няма. Не че не е технически изпипано и направено, просто e напълно излишно да се поправя нещо, което не е и никога няма да бъде счупено. Дано (ама надали) касов неуспех да отдаде заслуженото на този светотатствен римейк, дело на самозабравили се капиталисти.