Медия без
политическа реклама

Много шум за нищо в "Нито звук: Ден първи"

Най-безмълвният филм на ужасите изневери на корените си

форум филм

Във време, когато децибелите в киносалоните надвишават тези на хевиметъл концерт и една от основните цели на кинематографистите е да впечатлят зрителя с оглушителни звуци, "Нито звук" (A Quiet Place, 2018) бе оригинален и смел филм, каквито рядко се появяват в хорър жанра. За разлика от другите, той разчиташе на тишината: разказа ни за постапокалиптичен свят, в който страховити паякообразни без зрение, но със свръхслух идват да те изядат, ако издадеш даже и най-малкия шум.

В резултат режисьорът, сценарист и актьор Джон Кразински, неговата половинка в живота Емили Блънт и глухата и в живота дете актриса Милисънт Симъндс преминаха през 90-те му минути почти без реплики. "Нито звук" бе практически ням филм, над който безмълвието се стели като непрогледна пелена и подсилва усещането за ужас.

Успехът му доведе неминуемо до продължение, което имаше малшанса, или късмета, да съвпадне с най-близкия ни апокалипсис: коронавирусната пандемия. Така премиерата със звезди и червен килим и разпространението на "Нито звук 2" в кината бяха разделени от 14 месеца. Дето се вика, животът надхвърля дори фантазията на изкуството. 

За разлика от своите предшественици "Нито звук: Ден първи", заявил себе си като предистория в новия франчайз на ужасите, изневерява на корените си и не е никак тих. В него гърми, трещи, героите разговарят и крещят - изобщо номерът, който направи оригинала толкова въздействащ, е или изтъркан, или просто изоставен. Няма го и семейство Абът, около което се въртяха първите два филма. Няма го Кразински, който се отдаде на детските жанрове с "Измислени приятели" (излязъл преди месец и половина, по-скоро неуспешен), а зад камерата застава Майкъл Сарноски ("Прасе" с Никълъс Кейдж). 

"Нито звук" започна в ден 89 от извънземната инвазия, а "Нито звук 2" го добута чак до ден 474. В новия сюжет наблюдаваме, уж, първия ден на извънземната атака, нещо средно между началото на "Война на световете" и "Денят на независимостта", в което старателно оркестрираното разрушение на Ню Йорк изглежда странно изкуствено. На остров Манхатън живеят милион и половина души, но във филма за зловещото нападение виждаме едва стотина, сякаш всички останали внезапно са се изпарили. Разбира се, първи биват изядени шумните, а носителката на "Оскар" Лупита Нионго, с големите си уплашени уши и котката Фродо под мишница, търси път към спасение. Бързо разбираме, че това не е баш така - нейната героиня е терминално болна от рак. Катализатор на сюжета, който отново се фокусира върху интимната човешка драма сред нечовешки изпитания, е срещата й с млад англичанин (Джоузеф Куин от "Странни неща"), чиято екскурзия в Голямата ябълка е на път да завърши зле. Двамата развиват парадоксална близост сред хаоса, като актьорските изпълнения са добри, но приказките - твърде много за филм от поредицата "Нито звук". А и апокалиптичните сцени, в които паякообразните извънземни ги преследват и правят коли на кюфте, са компетентно заснети, но неособено внушителни.

Така A Quiet Place: Day One по-скоро би могъл да се определи с Шекспировото "Много шум за нищо". Разбира се, никога не бива да подценяваме възвращаемостта на хорър жанра: със 109 милиона долара за един уикенд, той вече е надхвърлил почти двукратно бюджета си и върви към резултатите на своите предшественици (341 милиона за оригинала, 279 за втората част), а поредицата - очевидно към поредното изстискано от пръстите продължение.

Чуйте как започна всичко с #НитоЗвукДенПърви - от 28 юни само в кината.

 

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?