След края на "Хари Потър" Дж. К. Роулинг не се отказа от киното - нейните забележителни разказвачески умения продължават в нова високобюджетна поредица. Досега от "Фантастични животни" са планирани пет филма. На екран е вторият - "Фантастични животни и престъпленията на Гринделвалд", в който магизоологът на Еди Редмейн се бори с магьосник фашист някъде в края на третото десетилетие на XX век. Приликите с историята и текущата политическа ситуация (критиците в САЩ дори се напъват да търсят паралели с Тръмп) не са случайни; но това все пак остава приказна история с невероятни декори, костюми и ефекти. Зрелището във филма на Дейвид Йейтс (режисьор и на "Фантастични животни и къде да ги намерим" и последните четири серии за Хари Потър) е истинска наслада за окото. Толкова рядко на екрана се появяват магически светове, които да не са продукция на "Дисни"! 

"Престъпленията на Гринделвалд" има и недостатъци - основно що се отнася до твърде усложнените сюжетни линии и буксуването в средата на филма. За съжаление сред слабите места е  Джони Деп - твърде бутафорен в ролята на русия злодей, напиращ да създаде раса от чистокръвни магьосници. Най-добрите му актьорски дни очевидно са минало - късмет е, че във филма той присъства предимно като неясна заплаха с идеологията си, отколкото физически; и малшанс, защото персонажът има потенциал. Най-вълнуващият момент с негово участие е екшън началото на филма, когато бяга от движеща се по мост карета и потъва в мъглите на Лондон.

Затова пък Джуд Лоу влиза като най-младия и прекрасен Дъмбълдор в историята на франчайза - без да опитва да засенчи ветераните Ричард Харис и Майкъл Гембън, той внася класа с изпълнението си като пазителя на добрата магия. Еди Редмейн доразвива образа на Нют Скамандър, този път в приключенията му се намесва и любовен интерес - поредно доказателство, че "Фантастични животни" е по-скоро филм за пораснали, отколкото за невръстни деца. За пълно потъване в магическия свят на Роулинг полезно е познаването му отпреди - минимум "Фантастични животни и къде да ги намерим", още по-добре - и "Хари Потър". Извън тези малки уговорки Дж. К. вече двуцифрено число пъти се доказва като разказвач с разюздана фантазия, от когото може да се очакват много и все хубави неща.