facebook
twitter

Кинопремиера

Eдна добра и една лоша анимация

"Паркът на чудесата" и "Търсенето на Линк" спорят за вниманието на невръстната публика
483
снимка: Форум филм
"Паркът на чудесата"

С наближаването на ваканцията и пролетните празници афишът се насища с детски филми - и с това нямам предвид екранизациите по комикс като "Шазам!", "Хелбой" и предстоящия "Отмъстителите: Краят", които вече текат и от чешмата, а за добрите стари анимации. Сред премиерите са една приятна и една потресаващо лоша. 

Дори не си спомням кога съм гледала по-обидно тъп и скучен филм от "Паркът на чудесата", а работата ми предполага занимания с доста тъпи филми - и като родител проявявам завидна толерантност към жанра. Но не, филмът, в който "Парамаунт" се опитват да построят свой кинематографичен увеселителен парк по подобие на "Дисни" и той да заработи с блясък, трясък и вълнение в детските очи, е от слаб по-слаб. Паркът им пък е това, което виждаме в началото на филма - ръждиво, изтървано аматьорско творение, в което бушуват грозновати животинки. Главната героиня (озвучена на български от Михаела Филева) страда за своята майка, която й е отнета от коварна болест. Двете заедно са конструирали парка на килима в детската стая, преди това да оживее във фантазиите на момичето. 

Филмът е сантиментално, евтино, опростено подражание от "Отвътре навън". Но той е дело на "Пиксар" и един от ярките им шедьоври - помните ли това? И да игнорираме вторичността, нито 3D анимацията тук, нито пък сценарият (още по-малко) се доближават до това ниво. Гледайте само ако имате дете под 7 години, което умира от скука. 

По-добро предложение в жанра е "Търсенето на Линк". Студио Laika се нареди сред флагманите на стопмоушън анимацията заедно с британците Aardman само след четири пълнометражни филма. Последният бе чудесният "Кубо и пътят на самурая". Подчертаната старомодност на ръчно изработените модели при тях върви ръка за ръка с модерните технологии - не само заради агресивната употреба на 3D. 

"Търсенето на Линк" на моменти е по-подходящ за родителите, отколкото за децата, но като цяло не разочарова. Вдъхновен от класически приключенци като Индиана Джоунс, неговият персонаж сър Лайънъл Фрост е полупризнат археолог, откривател и търсач на неприятности. Той тръгва по следите на Голямата стъпка (вторичен ли казахме?; все пак е забавно, независимо че вече имаше такъв анимационен филм м.г.). "Липсващото звено" - както всъщност се превежда оригиналното заглавие Missing Link, се оказва изненадващо общителна и образована човекомаймуна, която формира непобедим дует - в стил "Холмс и Уотсън" - с изследователя. Към групата се присъединява темпераментната Аделина Фортнайт, докато вървят към Хималаите и към развръзката. 

Все още няма коментари

Още

Киното като машина на времето
Скалата се прави на Дани де Вито

13.12.2019

24
Полански разследва аферата "Драйфус"

Влез или се регистрирай за да коментираш

×