Медия без
политическа реклама

Боб Марли заслужава повече от One Love

Постна, безхарактерна, лишена от рискове и емоционален заряд филмова биография на реге легендата

форум филм

Американците не умеят да разказват истории, които не са техни. Явно доказателство е "Боб Марли: One Love", биографичен филм за реге легендата, режисиран от Рейналдо Маркъс Грийн ("Методът Уилямс"). Не е достатъчно да си тъмнокож, за да разбереш живота, идеологията и песните на карибската звезда. През живота си Марли е прекарал по-малко от година в САЩ - на 21, когато работи на поточната линия в завод на "Крайслер". 

Продуциран от компанията на Брад Пит Plan B с благословията и копродуцентството на роднините, филмът в по-малко от два часа смогва да е постен, безхарактерен и лишен от всякакъв художествен риск - въпреки наелектризиращата музика в основата му. Продукцията се влива в безкрайния списък с биографии на музикални легенди, излезли в последните години - от "Бохемска рапсодия" за Фреди Меркюри и "Рокетмен" за Елтън Джон до "Елвис" и "I Wanna Dance: Филмът за Уитни Хюстън". Някои от тях достигат висотата на своите герои. Други остават в ниското, и този е от тях.

"Боб Марли: One Love" е написан от четирима, сред които режисьорът Грийн и сценаристът на "Вълкът от Уолстрийт" Терънс Уинтър, но учудващо несръчно. Филмът не ни казва нищо за формиращите години на певеца и прохождането му в музиката. Детството е представено в кратки, неясни ретроспекции - той е син на 19-годишна чернокожа ямайка и значително по-възрастен бял британец, когото почти не познава. Някои факти от живота му са спестени, други преиначени. Филмовото време е силно разместено: единственото стрелване към предстоящия музикален връх виждаме към края, когато лентата ни връща към първите записи с групата Wailing Wailers и дуендето на Simmer Down.

Сюжетът се концентрира върху две години от живота на Марли, в които той е вече звезда: първо на родния си остров, а след атентата, заминаването в Лондон и записите на албума Exodus - и по целия свят. "Боб Марли: One Love" засяга също толкова повърхностно и политическите кипежи на карибския остров, довели до стрелбата срещу певеца и съпругата му Рита, и в крайна сметка до концерта за мир през 1978 г. След неговото провеждане филмът преминава също тъй телеграфно (с текст във финалните надписи) през оставащите на реге легендата само три години - той умира на 36 от рак на кожата.

На екрана звучат всички най-големи хитове на Боб Марли: No Woman No Cry, Redemption Song, I Shot the Sheriff, Get Up Stand Up, Jamming... както и заглавната One Love/People Get Ready. Но всичко останало е просто обидно за феновете му; а дори незапознатите с биографията на певеца няма да научат нещо ново или вълнуващо за неговия кратък и бурен живот.

В ролята на Марли е британецът Кингсли Бен-Адир (сериала Peaky Blinders, епизодична роля в "Барби") - привлекателен, гъвкав и атлетичен, но без особена прилика с прототипа във физиката или аурата. Все пак той е от по-добрите попадения на филма, заедно с Лашана Линч ("Смъртта може да почака") в ролята на неговата съпруга и беквокалистка Рита. Отношенията им са сложни, Боб има 11 признати деца (кой знае колко още непризнати?), от които само три са от законната му половинка. Отново почти нищо за това не разбираме от филма. Нито пък за растафарианството: героите ходят с немити коси, пушат ганджа нонстоп и се поздравяват с "Джа! Растафарай", но кой е Хайле Селасие и каква е връзката на Марли с него - продукцията няма желание да разясни. Нито за жанра реге, чийто флагман е ямаецът и на който за пръв път бива посветен високобюджетен игрален филм.

В крайна сметка най-въздействащата част са няколкоминутните монтажи от сцени и студиа, където без реплики актьорите се вживяват в песните на легендата (оператор е асът Робърт Елсуит), и естествено - документалните кадри с истинския Боб Марли, които подсказват колко по-голям заряд притежават този персонаж и неговата история. "... One Love" е категорично най-слабата драматизация по живота на ярка музикална звезда, излизала в последните десет години. Можете да си оправите вкуса с документалните Rebel Music (2001) или Marley (2012). 

Светът е музика с #БобМарлиOneLove от 16 февруари 2024 г. само в кината.