На 15 октомври се навършиха 211 години от рождението на великия поет и писател Михаил Лермонтов. Той е живял на тоя свят едва 27 години, но творчеството му е оказало колосално влияние върху руската и европейската литература и култура и вероятно авторът на „Герой на нашето време“ би направил много повече, ако куршум не бе донесъл внезапната му смърт. През седмицата на големите екрани в Русия излезе и новият игрален филм „Лермонтов“ на режисьора Бакур Бакурадзе с младата кинозвезда Иля Озолин за последните дни на поета и фаталния дуел, състоял се на 15 (27) юли 1841 г. Около гибелта му обаче има много неясноти.
Официалната версия
Според официалната версия Михаил Лермонтов е убит в дуел с майора в оставка Николай Мартинов в подножието на планината Машук край град Пятигорск. Двамата били приятели в продължение на осем години и дори се наричали по прякори: Михаил се обръщал към Николай с „Мартишка“, а той към него – с „Мон Мишел“. По-късно отношенията им се променили: Лермонтов, който имал гаден характер, често се подигравал с бившия си другар заради косматата кавказка шапка „папаха“ и кинжала, които обичал да носи. Даже обезсмъртил големия нож на Мартинов в порнографски карикатури.
Два дни преди дуела Лермонтов и Мартинов били на светска вечеринка. Поетът отново се присмял на военния и в момент, когато роялът в салона изведнъж замлъкнал, ясно се чули думите му: „Селяк с голям нож“… Мартинов предизвикал Лермонтов на дуел, при който поетът стрелял във въздуха, а Мартинов пронизал съперника си с един изстрел. Куршумът пробил белите дробове, закачил сърцето и при тези обстоятелства той не би имал шансове, дори при съвременната медицина, ако живееше в наши дни. Лермонтов паднал на земята и бързо издъхнал.
Първите твърдения, че нещо в този дуел не е наред, се появяват веднага след трагичните събития. Днес роденият през 1946 г. депутат от Държавната дума на Русия Николай Бурляев – по образование актьор и режисьор с богата биография в театъра и киното, който неотдавна се опита да инициира възобновяване на разследването за гибелта на поета, смята, че странностите в случая са прекалено много. „За това започвят да говорят още след дуела, разследването е било претупано с указания от най-високо място делото да бъде бързо приключено и забравено. Следствените процедури са били нарушени, дадена е била възможност показанията на участниците в това престъпление да бъдат манипулирани“, твърди Бурляев.
Тялото на поета не е било аутопсирано, въпреки че протоколът го е изисквал. Куршумът е влязъл в тялото под остър ъгъл 38-40 градуса, сякаш в него е стреляно от много близко разстояние, буквално до него. Условията на дуела са били абсолютно смъртоносни: да се стрелят от 35 крачки. Само няколко стъпки повече биха направили много трудно куршумът да не убие или поне да не нарани смъртоносно съперника. Трупът на Лермонтов е останал четири часа да лежи на земята, преди да бъде вдигнат и отнесен. За Николай Мартинов смъртта на някогашния му приятел е шок: има свидетелства, че след дуела той дълго се молил в църква, а вечерта се напил до несвяст и явно се е самообвинявал.
Всички замесени получават много леки присъди. Николай Мартинов прекарва само три месеца зад решетките. Секундантите изобщо не са пострадали. Въпреки че манифестът на Николай I от 25 юни 1839 г. определя строги наказания при дуели – те да се считат за равносилни на убийство, а секундантите – за съучастници, императорът лично смекчава присъдата на военния съд.
Съветската версия
Съветските литературоведи издигат версията за политическа поръчка. Те твърдят, че Лермонтов е бил убит на дуел по нареждане на император Николай I. Царят има всички основания да недолюбва младия дворянин заради неговото дръзко стихотворение „Смъртта на поета“, посветено на Пушкин. В него Лермонтов директно обвинява за гибелта на Пушкин (също загинал в дуел) обкръжението на царя и му обещава отмъщение. Стихотворението, публикувано в няколко алманаха, е било докладвано на монарха като директен призив за революция. Николай I на два пъти заточава потомъка на известния дворянски род Лермонтови в Кавказ, където се води война и той лесно би могъл да намери смъртта си, но дали императорът би поръчал убийството на поета и толкова ли той е бил опасен за трона – това е въпрос, на който и досега няма отговор.
Съществува и теория, че по Лермонтов е стрелял не Мартинов, а наемник, който се е криел в храстите. Съветският писател и специалист по Лермонтов Ираклий Андроников опровергава тази теория. Той организира следствен експеримент с цел балистичен анализ на раната на Лермонтов, в който му помага Леонид Тарасюк – куратор на оръжейния отдел в Ермитажа. По време на експеримента са симулирани обстоятелствата при дуела, като са използвани пистолети от онази епоха. Специалистите стигат до заключение, че Лермонтов е починал от изстрел с пистолет, произведен от Мартинов, който е стоял точно срещу него, а не от изстрел, произведен от храстите.
През XX век се появява и версия, че Лермонтов е бил убит не на дуел, а от казак, стрелял по него в гръб от Перкалската скала край Пятигорск. Ако това е вярно, защо е било нужно Макаров и секундантите да признават за участие в измислен дуел и да поемат върху себе си чужда вина?!...
Импулсивен изстрел в дружески спор
Острият ъгъл на наклона на раната на Лермонтов е пунктът, който не дава покой на изследователите. Мнозина смятат, че изстрелът е бил произведен отдолу, обаче мястото на дуела е сравнително равно. От това произтича версията, че по време на изстрела Лермонтов е бил на коня си. Още преди дуелът да е започнал, той вероятно е казал нещо неприятно по адрес на стоящия на земята Мартинов, който е изгубил самообладание и е стрелял в него. Предполага се, че тогава убиецът е потърсил помощта на „секунданти“, с които е организирал цял спектакъл за разследващите, разказвайки им за смъртта на поета в дуел. Ала спонтанният, импулсивен изстрел не се „връзва“ с правилата на дворянската чест.
Има и обяснение защо ъгълът на наклона е бил такъв. По време на изстрела на Мартинов ръката на Лермонтов с пистолета, с който е стрелял във въздуха, е била все още вдигната нагоре. В такова положение на тялото лявата страна на гръдния кош и лявото рамо се отпускат надолу. Куршумът би могъл да рикошира от ръба на ребро и да е променил посоката си. Това подсказва проф. В. И. Молчанов от Ленинградската военно-медицинска академия: „Възходящото направление на канала на раната може да се обясни с рикошет на куршума от горния ръб на 10-о ребро или от някакъв предмет в дрехата на Лермонтов. Това ни позволява да заключим, че раната на Лермонтов е можело да бъде причинена от изстрела на Мартинов, като последният е стоял в обичайната поза на дуелист“.
Версията за самоубийство
Не по-малко екзотична е теорията за самоубийство, прикрито като дуел. Според тази теория Лермонтов е решил да умре демонстративно пред приятелите си, преди да тръгне за дуела. Много литературоведи смятат, че поетът сам е търсил смъртта, намирайки живота за досаден – нещо, което личи в най-известното му произведение, романа „Герой на нашето време“. Той е имал и генетична предразположеност към това – много негови родственици си били тръгнали без време от живота. Тази версия обаче се подкопава от факта, че Лермонтов е закупил билети за процедури с вземане на минерални вани в деня преди дуела. Изглежда, той не е имал планове да сложи край на живота си и може би дори се е надявал, че дуелът с отдавнашния му приятел няма да се състои.
(Ще) има ли ново разследване
През февруари депутатът актьор Николай Бурляев обяви, че е започнало ново разследване на смъртта на Михаил Лермонтов, все още не напълно изяснена от 1841 г. досега. „Има отговор от Следствения комитет на Русия и е започната съвместна работа по същество, включително техническа. Ще докладваме за нейния напредък и резултати“, обяви депутатът. Бурляев предложи преразглеждането на обстоятелствата около гибелта на поета в края на януари тази година. „Моля да разследвате обстоятелствата около убийството на великия руски поет Михаил Юриевич Лермонтов. Настоятелно ви призовавам да проведете съвременно, честно и безпристрастно разследване, използвайки съвременните технологии, с които разполага Следственият комитет на Русия“, се казва в обръщението му. Неговата пристрастност е обяснима: през 1986 г. Николай Бурляев също снима игрален филм за поета – неговият „Лермонтов“ е пълнометражният му режисьорски дебют, в който той изпълнява и ролята на автора на „Герой на нашето време“. От Следствения комитет на Русия обаче са отговорили, че към момента не разследват убийството на Лермонтов по искането на Бурляев. „Информацията, разпространена от една от агенциите относно разследване на убийството на Лермонтов, е невярна“.
Според Бурляев дори причината за дуела не е съвсем ясна. Нима само закачките на поета са довели до фатална разправа?! Той припомня версията, че в основата може да е била ревността на Мартинов, тъй като Лермонтов се е ползвал с успех сред жените, а се е носел слух, че двамата приятели са били едновременно влюбени в Емилия Верзилина – дъщеря на техния домакин в Пятигорск и местна красавица. Друга хипотеза: Мартинов е защитавал честта на сестра си, която Лермонтов някога е ухажвал, а след това е изоставил. Но няма доказателства, че тази афера изобщо някога се е състояла. Обстоятелствата около дуела също остават загадка. Известно е, че свидетелите или са мълчали, или постоянно са променяли показанията си. А на процеса дори четиримата секунди не са могли да си спомнят точния час и място на дуела… Така че парламентаристът не се отказва от идеята си за възобновяване на разследването и смята, че в близко бъдеще може да се появят още доказателства, че Лермонтов не просто е загинал в дуел, а е бил убит.
