Медия без
политическа реклама

Механизмът от Антикитера е предсказвал астрономически събития

Науката още няма отговор как в древността са били изработени и монтирани толкова прецизни зъбни колелца, стрелки и циферблати

23 Дек. 2022
Възстановка на механизма от 2007 г.
Възстановка на механизма от 2007 г.

Механизмът от Антикитера е считан за едно от най-важните археологически открития в историята. Учените смятат, че това странно и много сложно устройство на възраст повече от 2000 години е форма на ранен астрономически компютър. Някои от загадките около него са вече разкрити, но все още никой не е успял да установи с точност всички функции, които той е изпълнявал в древността.

През 1900 г. гръцки гмуркачи откриват на дъното край остров Антикитера, разположен в Бяло море между Гърция и Крит, останки от потънал през I век пр. Хр. кораб от римската епоха, пълен с артефакти. За него има няколко теории. Едната е, че корабът е пътувал към Рим, за парад в чест на император Юлий Цезар (100-57 г. пр. Хр.). Според друга той е прекарвал плячката на предшественика на Цезар - диктатора Луций Корнелий Сула (138-78 г. пр. Хр.), взета от Атина през 87-86 г. пр. Хр. По-нови изследвания пък сочат, че корабът вероятно е пътувал за Рим от сегашното турско крайбрежие. Маршрутът обаче трудно може да бъде доказан със сигурност, понеже Бяло море е бил важен и често използван път за корабоплаване по онова време.

При първата експедиция за изваждане на съкровищата от кораба (1901 г.) са намерени много артефакти от IV век пр. Хр., но всичко завършва с трагедия - един гмуркач загива, а други двама са парализирани. При тези начални опити са извадени и първите чаркове на механизма. Експедицията била подновена през 1902 г. и сред откритите артефакти, включително монети, бижута, керамика и фрагменти от статуи, отново имало зъбни колелца. 

Първоначално изследователите са

 

решили, че това са части от някаква играчка,

 

но с времето механизмът е допълван с още намерени елементи. Тогава става ясно, че е открито нещо повече от предмет за забавление на древните гърци.

Елементите на устройството са бронзови и са силно увредени от водата и времето, но въпреки това е установено, че са част от изключително сложен астрономичен уред, служещ за наблюдения на звездното небе - на положението и движението на планетите, на фазите на Луната, дори на лунните и слънчевите затъмнения. 

Устройството се е побирало в дървена кутия с приблизителни размери 34х18х9 см. В нея се е помествала сложна схема от няколко механични модула, изградени от 40 различни по размер и форма зъбчати колела. Механизмът, много подобен на часовников, е прекалено напреднал за времето си. Чрез завъртане на една ръчка се задействат зъбните колела, които от своя страна завъртат серия от циферблати и пръстени, на които има надписи и пояснения на гръцки зодиакални знаци и египетски календарни дни. Подобни астрономически часовници не се появяват в Европа чак до началото на XIV век. 

Устройството е проектирано, за да отбелязва целогодишни събития, сезони и фестивали. То проследява лунния календар, прогнозира затъмнения и очертава позицията и фазите на Луната. Освен това показва и древните фестивали като Олимпийските игри. С него може да се предвидят периодите от сезона, които са добри за селското стопанство. Движението на планетите е било показвано от механизма с точност до 1 градус. Той имал стрелки за Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – всички планети, които са били видими в небето, както и въртяща се топка, която показвала фазите на Луната. Именно лунните изчисления са най-сложната функция - механизмът може да покаже фазата на Луната във всеки момент и да моделира нейната елиптичната орбита.

Затова учените смятат, че

 

в същината си това е компютър -

 

задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата.

След постепенното разучаване с най-модерна рентгенова томография в рамките на проекта Antikythera Mechanism Research и след още няколко независими едно от друго изследвания, се започва дейност по максимално точна реконструкция на механизма и по разшифроване на текста, открит по неговите 82 открити елемента. Височината на някои от буквите е едва 1,2 мм. Учените обаче успяват да прочетат 500 думи, съставени от 3500 букви.

Текстът, според проф. Майк Едмъндс, се оказва подробни инструкции за използване на инструмента. Написан е във формален стил, което подсказва, че уредът е проектиран да бъде много повече от забавление за богати колекционери. "Това е нещо по-сериозно от играчка", добавя проф. Едмъндс.

Направена е и пълната реконструкция, която хвърля нова светлина върху механизма. Изумителното, на първо място, е възрастта му - досега се смяташе, че подобна инженерна мисъл е характерна за по-късни етапи от развитието на древната наука. Но реконструкцията не оставя място за съмнение, че това може би е първият, макар и аналогов, компютър, създаден от хората. Как обаче е станало прецизното изработване на целия набор така точни зъбни предавки и колелца към момента остава загадка.

Смята се, че е направен между 200 и 70 година пр. Хр. и не е имал аналог в следващите хиляда години. Същевременно индикации за съществуването на такива устройства се срещат в древни текстове. Цицерон споменава механизми, които моделирали движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза (212 пр. Хр). Цицерон също така споменава и че неговият съвременник и познат, философът стоик Посидоний, също е конструирал такова устройство.

В началото на II век сл. Хр. Клавдий Птолемей пише своето съчинение "Хипотези за планетите", което съдържа указание за конструирането на подобен механизъм. Мимоходом той споменава и за обичайни начини на "изработване на сфери" (sphairopoiein), което днес се приема като свидетелство за съществувала забравена технология. Пап пък споменава за книга на Aрхимед относно този уред. Автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга първа от Евклид) също споменават за постижения на Архимед в тази област.

Възможно е също така механизмът да е

 

изобретен от създателя на тригонометрията Хипарх,

 

който е известен предимно като древен астроном. Той е роден в днешна Турция около 190 г. пр. Хр. Работил и преподавал главно на остров Родос. Хипарх е един от първите, предположили, че Земята се върти около Слънцето, но така и не успява да го докаже. Той създава първата тригонометрична таблица в опитите си да реши задачите, свързани със сферите и затова е наречен баща на тригонометрията. А връзката му с механизма е, че Цицерон споменава за планетарно устройство, създадено от Посидоний, който пък наследява Хипарх в училището в Родос след смъртта му.

Сега ново проучване предполага, че механизмът за първи път е пуснат в експлоатация точно на 22 декември 178 г. пр. Хр. Основа за това твърдение е, че слънчевото затъмнение, комбинирано със зимното слънцестоене на следващия ден (двете значими астрономически събития по онова време), са били идеално време за задействане на уреда. Това била "характерна, важна и лесно откриваема дата" за пускане в експлоатация.

Механизмът от Антикитера обаче продължава да крие много тайни, макар много от функциите му да са вече известни. Някои от тях обаче са установени само по "указанията" в гравирания текст, тъй като съответните части не са намерени. Засега не се знае също така къде, при какви обстоятелства и най-вече от кого е използван. Учените предполагат, че е бил предназначен за преподаване на астрономия или че е бил нещо като луксозен уред в дома на някоя богата фамилия.

Проучванията продължават, а елементите от находката край Антикитера, както и реконструираният изцяло механизъм, може да бъдат разгледани в Атинския исторически музей.