Обещанията за бъдещи реформи се оказаха достатъчни за Европейската комисия да тръгне към сваляне на мониторинга върху България, който осъществява от приемането на страната ни през 2007 г. до сега. "Комисията е на мнение, че извършеният от България напредък по линия на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС", се казва в заключението на доклада, приет във вторник.

В текста се говори за лошата медийна среда, за критиките към процедурата за избор на следващия главен прокурор, в която участва само зам. главният прокурор Иван Гешев, за това, че още няма процедура за разследване на действащия главен прокурор, както и че борбата с корупцията по високите етажи на властта е още само пожелателна. Въпреки това изводите са в розови краски.

В предишните доклади бе отбелязано, че има фактори извън мониторинга, които имат значение за върховенството на закона и биха могли да имат отрицателно въздействие върху напредъка на реформите.  Новият доклад определя изтеклата година като политически стабилна, като отбелязва единствено скандала "Апартаментгейт". Нарича го "особена полемика по повод на твърденията за придобиване на имоти от високопоставени служители и политици на по-ниски от пазарните цени" и напомня за оставките на политици и шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

"Независимите и плуралистични медии са от ключово значение за демократичния дебат и следва да могат да действат без неправомерен натиск от страна на икономически или политически интереси", се казва в доклада. В бележка под линия се напомнят констатациите на "Репортери без граници", че заплахите срещу репортери са се увеличили до такава степен, че журналистиката може да се счита за опасна дейност в България. Както и най-лошата позиция на страната ни сред държавите от ЕС в индекса за свободата на печата. Без да се цитират имена, е разказан и случаят на свалената от ефира на БНР съдебна журналистка Силвия Великова. Нито се споменава, че свалянето й беше заради критични репортажи към Иван Гешев.

Недостатъците на медийната среда продължават да оказват въздействие върху съдебната система, твърди докладът. В контекста на реакциите срещу предсрочното пускане от затвора на Джок Полфрийман от Софийския апелативен съд докладът напомня и че Висшият съдебен съвет прие правила за реакция при засягане независимостта на системата. "По-строгата политика следва да доведе до повече действия срещу подвеждащото отразяване в медиите или изявленията на политици, засягащи репутацията на съдебната система и доверието в нея като цяло", пише в доклада. Но не се споменава как точно ВСС също влезе в кампанията срещу апелативните съдии.

В доклада се говори още за важното предстоящо назначение на следващия главен прокурор. Всички критики около безалтернативната кандидатура и качествата на Гешев са обобщени в едно изречение: "През последните седмици в медиите се проведе широк дебат, като някои заинтересовани страни изразиха опасения във връзка с процедурата и кандидата. ВСС ще има отговорността да гарантира прозрачността на процеса и да покаже, че изразените опасения са разгледани и взети предвид в решението му". В бележка под линия е изведено, че е имало улични протести, организирани от гражданското общество.

"Особено чувствителна тема е създаването на процедури, гарантиращи независимост на всички етапи от разследвания, при които са налице твърдения за неправомерни действия, извършени от главния прокурор, докато все още е на служба", пише в доклада. И се разказва как правосъдният министър Данаил Кирилов е направил предложения по темата през юни. Неговите идеи обаче подмениха европрепоръките и разписват спорна процедура за разследване не само на главния прокурор, но и на председателите на двете върховни съдилища. За това обаче евродокладът само деликатно загатва, определяйки, че "предложеният механизъм породи ново безпокойство от възможен риск за независимостта на съдебната власт, особено като се има предвид, че изискванията за независимост са различни за прокурорите и съдиите". 

Колкото до корупцията по високите етажи на властта, Брюксел е доволен от докладваното от българските власти, че "тези реформи са допринесли за подобряването на общия контекст на предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на корупцията". Става дума за прехвърлянето на делата за висша корупция към специализираните съд и прокуратура, както и създаването на антикорупционната комисия. 

ВЛАСТТА ЛИКУВА

"ЕК ясно и категорично заявява, че постигнатият от България прогрес в рамките на механизма за проверка и сътрудничество е достатъчен", очаквано приповдигнато коментира министърът на външните работи и вицепремиер по правосъдната реформа Екатерина Захариева на брифинг в Министерски съвет. "Искам да подчертая, че реформата е процес. Неслучайно и българското правителство преди месец одобри така наречения постмониторингов механизъм, със създаването на съвет под ръководството на вицепремиер, в случая под мое ръководство, с участието на гражданското общество, с участието на съдебната власт при спазване на принципа за разделение на властите“, заяви Захариева.

"Докладът показа, че ние трайно сме постигнали нива, които ни гарантират доверие сред партньорските служби както в европейски аспект, така и в международен. Ще се опитаме да дадем сигурност на българските граждани и да отговорим на обществените очаквания", зарадва се и вътрешният министър Младен Маринов.

„Докладът е ясен – абсолютно положителен, обективен, ясно очертаващ постигнатите резултати и необратимостта на осъществените реформи“, заяви пред БНР евродепутатът Емил Радев. „Оттук нататък ЕП и Съветът дават становище. Решението е на ЕК. ЕК еднолично прие този механизъм, когато го въвеждаше. Учудвам се, че Комисията препрати топката към ЕП и Съвета, което отдалечава вземането на това решение. Новата ЕК ще трябва да вземе това решение“, посочи той пред БНР.